Решение № 12892 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2010 г.

Решение № 12892 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касторът е обжалвал решението от 15.04.2010 г. постановено по адм. д. № 2105/2009 г. на Административен съд гр. Варна, ХV състав, с което е отхвърлено оспорването на Андрей Юлиянов Канторов срещу отказа № УТ-18-10/1/ от 7.07.209 г. на главния архитект на Община Провадия да издаде у-ние за търпимост на строеж по реда на § 16 от ПР на ЗУТ като неоснователна. Наведени са оплаквания за отмяна му по смисъла на чл. 209, ал. 1,т 3 АПК. Ответникът Община гр. Провадия изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за правилност на съдебния акт и предлага да остане в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. Решението е правилно. Административният съд правилно е конституирал страните в производството по делото. За правилното конституиране на същите съдът следи служебно- чл. 154, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ изр. последно като страна по делото се призовава и участва юридическото лице от чието име се издава акта. Закона за устройство на територията е специален закон и изключва приложението на чл. 153 АПК, затова наведеното с касационната жалба в това отношение е неоснователно. Въз основа на събраните по делото доказателства вкл. и от заключението по изслушаната съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните е установено, че строежа извършен през 1975 г. - 76 г. Строежите изградени до 7.04.1987 г. за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон са търпими строежи и не подлежат на премахване- § 16 ПР на ЗУТ. След като от доказателствата по делото не е установено наличие на кадастрален, регулационен или застроителен план следователно същия е недопустим, както към момента на изграждането по ЗТСУ /отм./, а така също и по сега действащия ЗУТ и не попада в хипотезата на нормата на § 16 ПР на ЗУТ. Правилно е прието, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, на материалноправните предпоставки за издаването му, както и че са спазени административнопроизводствените правила за това. Оспорения акт е мотивира и не е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл 1 АПК следва да се остави без разглеждане. При този изход на производството поисканите разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.