Решение № 28 от 12.4.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002100079/2023 г.

Делото е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано по молба на З. С. З. за отмяна на влязло в сила решение № 4086/25.10.2019 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 17345/2018 г. Молителят обосновава молбата с твърдение, че решението се основава на заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“, която е отменена с влязло в сила решение на Административен съд София – град, потвърдено от ВАС. Първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд е потвърдено от Пловдивския окръжен съд, поради което съставът на Върховния касационен съд приема, че предмет на молбата за отмяна е въззивното решение, постановено по делото - № 444/07.04.2020 г. по въззивно гр.д. № 16/2020 г. на Пловдивския окръжен съд (така указанията в ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Ответникът по молбата ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, представлявана от изпълнителния директор И. К., чрез главен юрисконсулт К. В. – Т., излага съображения, че тя е недопустима, евентуално – неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, подадена е от легитимна страна, в срок, срещу влязло в сила съдебно решение. Разгледана по същество, молбата е основателна. С влязло в сила решение № 4443/05.07.2021 г., постановено по адм. дело № 10640/2020 г. от Административен съд – София-град, е отменена заповед № 1063/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“. Отменената заповед е послужила като основание на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 16/2020 г. да определи дължимостта на суми от З. З. на изпълнителната агенция и размера на задължението му, при ползване на ведомствено жилище след прекратяване на договора за наем и изтичане на срока за освобождаването му. Искът на изпълнителната агенция е уважен, като съдът се е съобразил с отменената заповед, издадена по реда на чл. 24, ал. 3 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. на министъра на отбраната на осн. чл. 226б, ал. 2 и чл. 226в, ал. 1 ЗОВСРБ на чл. 30 ЗДС. Отменената заповед по естеството си е общ административен акт. При така установеното, новопостановеното решение на административния съд би могло да промени крайният извод на въззивния съда относно резултата по материалноправния спор и това прави молбата по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК основателна. Последваща заповед на изпълнителния директор на изпълнителната агенция и каквито и да са други доказателства относно предмета на спора са без значение за настоящото производство. В него съставът на ВКС проверява единствено наличието на елементите от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, но не се произнася по материалноправния спор. Това следва да стори въззивния съд, на когото делото следва да бъде изпратено. Той трябва да се произнесе и по разноските, сторени от страните по отмяната, предвид резултата по материалноправния спор. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд,