Решение № 567 от 7.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2124/2013 г.

Решение № 567 от 7.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2124/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 750/2010 г. на Софийския апелативен съд с оплакване, че постановеното по него решение, в частта му по чл. 59, ал. 1 от НК, противоречи на материалния закон. Предлага се в тази част решението да бъде изменено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения. Защитата на осъдения Е. Г. А. намира искането за основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: С влязлото в сила решение № 131/27.05.2011 г. Софийският апелативен съд изменил присъда № 2/03.02.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, като намалил наложените наказания на Е. А. за престъпленията по чл. 242, ал. 4 от НК и по чл. 354а ал. 2 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил общо наказание от 10 години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба в размер на 100 хиляди лева. Потвърдил присъдата в останалата й част, включително и по чл. 59, ал. 1 от НК. В тази част, първоинстанционният съд приспаднал времето, през което подсъдимият А. е търпял мярка за неотклонение "домашен арест", разделяйки го на два периода. За периода 14.11.2006 г. - 13.04.2009 г. приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК / ДВ бр. 103/2004 г./, а за останалия период от 14.04.2009 г. до влизане в сила на присъдата постановил два дни "домашен арест" да се зачитат за един ден лишаване от свобода, съобразно новата редакция на чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК /ДВ бр. 27/2009 г./. По жалба на подсъдимия А., с решение № 164/24.07.2012 г. по к. д. № 2224/2011 г. Върховният касационен съд оставил в сила въззивното решение. Върховният касационен съд намира искането за процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК на възобновяване подлежат влезли в сила съдебни актове, по които са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК и които не са проверявани по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Редакцията на текста сочи, че законът обвързва възможността да се иска отмяна на проверявано по касационен ред решение със страната, която не инициирала касационното обжалване и има интерес да се отстранят допуснатите нарушения. В случая, въззивното решение е проверявано по касационен ред по жалба на осъдения, а искането за възобновяване на наказателното дело е подадено от Главния прокурор. Той има конституционно задължение да следи за правилното приложение на закона и действа в интерес на правосъдието, независимо че ако по същество искането му бъде прието за основателно, крайният резултат ще бъде в полза и на осъденото лице. По същество искането е основателно. При прилагането на чл. 59, ал. 1 от НК съдът неправилно е отчел периода, през който осъденият А. е бил с мярка за неотклонение "домашен арест", разделяйки го на две части, съобразно двете редакции на текста. Действащата в момента норма на чл. 59 от НК установява различно от предходната й редакция, утежняващо съотношение при приспадане на мярката за неотклонение "домашен арест". Тя е материално правна норма и се явява по-неблагоприятен закон по отношение на неприключилите наказателни производства. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, задържането на осъдения следва да бъде зачетено в съотношението, дадено в старата редакция на чл. 59, ал. 1 от НК /ДВ бл. 103/04 г./. В този смисъл е и ТР № 1/2010 г. на ОСНК на ВКС. Допуснатото нарушение на материалния закон е съществено, но може да бъде отстранено от касационния състав. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение