Решение № 13651 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5834/2017 г.

Решение № 13651 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5834/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главния архитект на О. П., срещу решение № 990/20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2350/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменен мълчалив отказ на Главния архитект да издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж "жилищна сграда с магазини, състояща се от партер, четири жилищни и терасовидни етажи", находящ се в ПИ с идентификатор 57491.508.217 по КККР на гр. П., представляващ УПИ ХVI-3047,3048 в кв. 217 по РП на гр. П., с административен адрес ул. "К. Б."I, № 160, формиран по искане № 30-910-1 от 10.11.2015 г. на "Вокс груп" ООД, гр. Б. и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне, в едномесечен срок от датата на получаване на решението, съобразно дадените в него указания. Решението се счита неправилно, с оглед нарушения на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, както и поради и необоснованост, претендира се отмяната му. Излагат се съображения, че не е формиран мълчалив отказ по искането от 10.11.2015 г., адресирано до кмета на общината, а на предходно подаденото заявление - от 08.06.2015 г., е отговорено с писмо от 19.06.2015 г., представляващо изричен отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, който отказ е влязъл в сила като неоспорен. Сочи се и, (на база писмо на Министерство на културата, НИНКН от 25.08.2015 г. и Констативен протокол от 17.08.2015 г. на регионални инспектори в ГД"ИОКН" при МК), че поземленият имот в който е изградена процесната сграда, попада изцяло в границите на недвижима културна ценност "Античен акропол на У. А.", като с протокол от 16.11.2006 г. на междуведомствена комисия, назначена от министъра на културата, са приети редица предписания, които не са спазени при извършването на строежа, както и не са извършени предварителни съгласувания на същия, изискуеми по чл. 80, ал. 3 и чл. 83, вр. чл. 84, ал. 2 ЗКН. Оспорва се изводът в решението, че в закона няма предвидени изисквания за съгласуване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа с НИНКН, след като текстът на чл. 83, ал. 3 ЗКН е категоричен: "Въвеждането в експлоатация на строежи по ал. 1 и ал. 2, извън случаите по чл. 83а, ал. 2, се извършва след положително становище на министъра на културата, а екзекутивната документация се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и 2". В случая не става въпрос за "саниране" на пороци в издаденото на 25.02.2010 г. разрешение за строеж, а за законово задължение, което е предпоставка за въвеждане на строежа в експлоатация. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - "ВОКС ГРУП" ООД, се представлява от управителя С. Г. и адв. М. Г., които оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват за оставянето му в сила. Сочи се, че за първи път пред настоящата инстанция се излагат много фактически твърдения, за които не са били ангажирани и събирани доказателства пред първоинстанционния съд, в нарушение на разпоредбата на чл. 220 АПК, основното от които е, че имотът върху който е изграден процесния строеж попада в границите на недвижима културна ценност. Счита се за неоснователно оплакването за нарушение на изискванията на чл. 83, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН), доколкото разпоредбата касае единствено строежи по чл. 83, ал. 1, т. 1 от същия закон, т. е. такива, за които визата и инвестиционният проект са били съгласувани. С оглед разпоредбата на чл. 177 ЗУТ, административният орган действа при условие на обвързана компетентност, и след като са налице всички изискуеми към същия текст документи приложени към искането, липсва основание за отказ от издаване на удостоверение. Прилагат се подробни писмени бележки, пълномощно и списък на разноските, претендирани в производството пред ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, тъй съдържа пороците, визирани в жалбата. Факта, който не е оспорен, че процесният строеж попада в границите на недвижима културна ценност "Античен акропол на Улпия - Анхиало" е следвало да намери отражение и при издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Дори и да се приеме, че разрешението за строеж не е съгласувано, не може да се повтори същата грешка и при удостоверението за ползване. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна (след направеното уточнение), срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. От фактическа страна по делото е прието, че след учредено право на строеж за изграждане на пететажна масивна жилищна сграда с магазини в полза на ответното дружество в горепосочения ПИ, на 25.02.2010 г. е било издадено Разрешение за строеж № 22, на 10.01.2012 г., съставен е протокол за откриване на строителна площадка, дадени са линия и ниво, заверена е заповедната книга на строежа, на конкретно посочени дати са изготвени протоколи (обр. 7) за поетапно приемане на извършените СМР, на 11.04.2013 г. е съставен КА за съответствие на строежа с ПУП и издадените строителни книжа, последван от констативни актове за изпълнение на електротехническата и ВиК части, конструкция и за съответствие на строителните материали с БДС, изготвени са договори за присъединяване към ВиК и мрежата на "ЕВН Електроразпределение". На 19.01.2015 г. е издадена заповед за допълване на разрешението за строеж, влязла в сила, съставен е бил и акт обр. 15, за установяване годността на строежа, с отразяване, че е изпълнен съобразно одобрените проекти. На 25.05.2015 г. е бил съставен окончателния доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ за установяване годността за приемане на обекта. На 08.06.2015 г., "Вокс груп" ООД е подало до Гл. архитект на община Поморие заявление за издаване на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация, с приложени строителни книжа и документи, което не е било издадено в предвидения срок. На 10.11.2015 г. било депозирано ново искане по чл. 177 ЗУТ, в което дружеството е посочило, че предшестващото указание да се представи положително становище от НИНКН към МК не е изпълнено, поради реализирането на строежа. Произнасяне и по това искане не е извършено, поради което съдът е приел, че е формиран мълчалив отказ по отношение на заявителя, който именно е бил оспорен в настоящето производство и отменен, с връщане и указания за произнасяне. От правна страна съдът е изложил съображения за основателност на жалбата. Като безспорно е прието, че строежът, чието въвеждане в експлоатация е поискано, е IV-та категория и компетентен да се произнесе е Гл. архитект на община Поморие, издал разрешителния акт по чл. 148, ал. 2 ЗУТ. След анализ на относимите за удовлетворяване на искането разпоредби е обоснован изводът, че режимът по въвеждане в експлоатация на строежите е регистрационен, а не разрешителен, като компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да регистрира строежа, когато са изпълнени условията на чл. 177, ал. 1 ЗУТ и не са налице пречките по чл. 178, ал. 3 ЗУТ. С цел установяване на тези обстоятелства, съдът е допуснал и назначил СТЕ, приета като доказателство, неоспорена от страните, въз основа на която е направен изводът, че фактическите състави на чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и на чл. 169а, ал. 1 ЗУТ са изпълнени и на проверка подлежи изискването на чл. 177, ал. 3 ЗУТ за окомплектоване на документите, който фактически състав е изпълнен изцяло. Липсват и отрицателни юридически факти по чл. 178, ал. 3, т. 2-7 ЗУТ, които да представляват пречка за издаването на удостоверението. Положително становище от НИНКН не е условие за законосъобразното въвеждане на строежа в експлоатация и регистрирането му в общинската администрация, то не е било въведено като предпоставка при издаването на разрешението за строеж, което е влязло в сила и представлява стабилен административен акт, същото не може да бъде заздравявано в производство по реда на чл. 177 ЗУТ. За да се произнесе по същество, касационният състав съобрази следното: Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗУТ легитимира възложителя на строежа, след завършването му, да регистрира пред органа, издал разрешението за строеж, въвеждането му в експлоатация, като представи посочените в текста изискуеми документи, а съгласно ал. 3, строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация, от органа, издал разрешението за строеж. Удостоверението се издава в 7- дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1, след проверка на окомплектоваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място. То е краен акт, който установява годността за ползване на строежа и се издава по искане на възложителя, при наличието на завършен строеж, съответстващ на издадените строителни книжа и документи, респ. на екзекутивната документация, ако има такава, при несъществени отклонения от одобрените проекти. По правната си природа Удостоверението за въвеждане в експлоатация представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1 ЗУТ, подлежащ на обжалване, както и отказът за издаването му, по реда на чл. 215 ЗУТ /по аргумент от чл. 217, ал. 1, т. 7 ЗУТ/, от възложителя на строежа, тъй като той разполага с правото да инициира издаването му. Анализът на относимите разпоредби обосновава правилността на извода в решението, че режимът по въвеждане в експлоатация на строежите е регистрационен, в него се отразяват, а не се създават права, като компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност и разполага само с две възможности: длъжен е да регистрира строежа, (когато са изпълнени условията на чл. 177, ал. 1 ЗУТ и липсват пречките по чл. 178, ал. 3 ЗУТ), или да откаже регистрирането и издаването на удостоверение, ако те не са налице. В случая, по първоначално подаденото, на 08.06.2015 г. до компетентния орган искане, Главният архитект не се е произнесъл в законоустановения срок. Последвалото писмо от 19.06.2015 г., с което се поставя условие за представяне на положително становище от НИНКН, за да се издаде Удостоверението, не представлява изричен отказ, както се твърди в пункт 2 на жалбата, тъй като то изхожда от некомпетентен орган - кмета на община Поморие. По същата причина то няма и характера на указание по чл. 30, ал. 2 АПК за отстраняване на нередовност по подаденото искане и не обвързва заявителя. По отношение на останалите наведени от касатора оплаквания следва да се подчертае, че предвиденото в чл. 84, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКН съгласуване с МК е задължително само за новите, още неодобрени проекти, но не и за вече одобрените такива, въз основа на които са издадени разрешения за строеж и е изпълнено строителството, които строителни книжа са влезли в сила и са породили действието си (вж. решенията по адм. дела № 14372/2012 г. и № 15417/2011 г. на ВАС). Приетите с Протокол на междуведомствената комисия от 2006 г. предписания, е следвало да бъдат съобразени и изпълнени преди издаването на разрешението за строеж от 2010 г. В обсъждания случай, разпоредбата на чл. 83, ал. 3 ЗКН е неприложима - тя определя условия при въвеждането в експлоатация на строежите по ал. 1, т. 1, само в хипотезата на своевременно задвижена процедура по съгласуване с министъра на културата, на етап "инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство." Изводите в съдебния акт досежно характера на производството по чл. 177 ЗУТ и изискуемите предпоставки се споделят, но решението, като постановено по недопустима жалба, следва да бъде обезсилено и се прекрати съдебното производство, а делото следва да се върне като преписка на Гл. архитект на община- Поморие, за изрично произнасяне по поддържаното искане за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Подадената пред АС- Б. жалба определя предмета и границите на съдебния контрол, а в случая тя е насочена срещу мълчалив отказ по искането от 10.11.2015 г., отправено не до компетентния да се произнесе орган - Гл. архитект, а до кмета на община- Поморие, с търсене на съдействие за удовлетворяване на заявеното. Това писмо, с оглед съдържанието му, не съставлява ново искане за издаване на удостоверение по чл. 177 ЗУТ, но дори и да се приеме за такова, няма данни кметът да го е препратил "незабавно" на компетентния орган, каквото е задължението му съгласно чл. 31, ал. 2 АПК и то да е достигнало до него, за да започне да тече срок за произнасяне. Главният архитект не е обвързан от влязъл в сила мълчалив отказ, тъй като, както вече се подчерта, той е длъжен да се произнесе, като издаде или откаже издаването на удостоверение по чл. 177 ЗУТ, затова и е наложително изпращането на делото на компетентния орган за произнасяне по надлежно подаденото искане от 08.06.2015 г. Воден от тези съображения, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,