Решение № 2777 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5147/2011 г.

Решение № 2777 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5147/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Мария Димитрова Савова от гр. Пловдив, ул. "Полковник Бонев" № 4, ет. 5, ап. 19, представлявана от адв. Иво Кемалов, против решение № 196/10.02.2011 г. по адм. д. № 2047/2010 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № 160902232/30.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 482 от 05.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е начислен ДДС за данъчни периоди 15.06.2005 - 31.12.2007 г. в размер общо на 66 613,06 лв. и са определени лихви в размер на 28 334,18 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/. необоснован извод относно момента, в който е възникнало задължение за регистрация по ДДС - продажбата на един недвижим имот на стойност 90 000 евро на 31.05.2005 г. е еднократна сделка, противоречи на определението за независима икономическа дейност по чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и не води до задължение за регистрация по ЗДДС; 2/. от осъществените в периода 14.09.2006 г. до 30.11.2006 г. четири сделки две са освободени доставки, тъй като са доставки, свързани със земя /чл. 33, ал. 1 ЗДДС (отм.)/ - предмет и на двете продажби е земя, влизаща в строителните граници на населени места. Цената на тези продажби не следва да се взема предвид при изчисление на облагаемия оборот и да се облага с ДДС. 3/. неправилно съдът приложил чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.). РЛ лице дължи данък от момента на изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията, а в случая от 14.06.2005 г. до следващата продажба през м. 09.2006 г. са минали 15 месеца без нито една продажба, т. е. на 14.06.2006 г. за РЛ са отпаднали основанията за регистрация. Затова и продажбата на апартамент на 14.09.2006 г. не е следвало да се облага, би могла само да бъде основание за регистрация и облагаемост на последвалите я продажби. Отделно от това, предмет на продажбата през м. 09, е бил апартамент семейно жилище на РЛ, което не е било част от извършвана от него независима икономическа дейност. Не е търговска сделка и продажбата през м. 11.2006 г. на имот, э ид. част от който е получен по дарение от сина на ревизираното лице; 4./ неправилно са определени и задълженията на 2007 г. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - Пловдив, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, с който за данъчни периоди 15.06.2005 - 31.12.2007 г. на ревизираното лице, което не е регистрирано по Търговския закон, са определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС върху извършени продажби предоставяне под наем на недвижими имоти. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че на 31.05.2005 г. РЛ е продало етаж от търговска къща на стойност 90 000 евро с левова равностойност 176024,70 лв.; на 14.09.2006 г. РЛ е продало апартамент в гр. Пловдив на стойност 65 000 евро с левова равностойност 127 128,95 лв.; на 30.11.2006 г. са продадени сутеренен и партерен етаж от търговска къща на стойност 138 100 лв.; на 01.11.2007 г. са продадени офиси от търговска къща на стойност 116 670 лв.; през 2006 г. са извършени две продажби на незастроени дворни места в гр. Чепеларе. При ревизията е прието, че ревизираното лице е данъчно-задължено, тъй като за ревизираните периоди е осъществило редовно и по занятие сделки с недвижими имоти, като още с първата продажба е достигнало облагаем оборот, задължаващ го да се регистрира по ЗДДС (отм.), а до 14.06.2005 г. е следвало да подаде заявление за това. Данъчните задължения са определени както следва: За данъчен период м. 06.2005 г. е определен ДДС в размер на 616 лв. върху 3 700 лв. приходи от наеми; за 2006 г. м. 09 е определен ДДС в размер на 21 188,16 лв. по продажбата от 14.09.2006 г. и за м. 11 - 23 016,67 лв. - по тази от 30.11.2006 г. За данъчни периоди м. 01.2007 и м. 12.2007 г. са установени приходи от наеми, върху които е начислен ДДС съответно в размер на 1 325 лв. и 1 021,56 лв. м. 11.2007 г. е начислен ДДС в размер на 19 445 лв. върху продажната цена по продажбата от 01.11.2007 г. За да отхвърли жалбата против РА, съдът е възприел изцяло фактическите и правни констатации на органите по приходите. Правилно съдът е приел, че сделките по продажба и предоставяне под наем на недвижими имоти, осъществени от ревизираното лице през време на ревизирания период, представляват осъществяване на независима икономическа дейност. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Правилно е и това, че още с първата продажба за лицето е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС (отм.), като съгласно чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.), данъчно задължено по този закон лице, което е задължено, но не подаде заявление за регистрация в установените в този закон срокове, освен че се наказва с глобата по ал. 1 на текста, дължи и данък като регистрирано по този закон лице за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрацията до датата на регистрацията или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията му. Датата, на която е изтекъл срокът за подаване на заявление за регистрация е 14.06.2005 г., поради което определеният ДДС 616 лв. за внасяне за данъчен период м. 06.2005 г. върху получени наеми е потвърден законосъобразно. Основателно в касационната жалба се поддържа, че 15-месечният срок между първата и втората продажба на недвижим имот е от значение за преценката дали преди осъществяването на втората продажба не са били отпаднали основанията за регистрацията на лицето. След като в посочения 12-месечен период, следващ 14.06.2005 г., са осъществени две освободени доставки на незастроени недвижими имоти /невлизащи в облагаемия оборот съгласно чл. 34, ал. 1 ЗДДС/ и доставките по предоставяне на недвижими имоти пжд наем на стойност общо 3 700 лв., към 14.06.2006 г. е отпаднало основанието за регистрация на лицето, поради което продажбата от 14.09.2006 г. не следва да се облага и задължението от 21 188,16 лв. главница и 10 240,26 лв. лихви за данъчен период м. 09.2006 г. е определено незаконосъобразно. Това е така, защото при безспорно установения факт, че на ревизираното лице не издаден акт за регистрация, крайният момент на определяне на задължения по чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) е моментът на отпадане на основанията за задължителна регистрация, който е моментът, предхождан от 12-месечен период, в който ревизираното лице има облагаем оборот под 50 000 лв. Този момент, в случая, е 14.06.2006 г. В частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА в посочената част и в съответната част за разноските първоинстанционното решение следва да бъде отменено като место него се постанови ново по същество, с което РА в тази част бъде отменен. Продажбата от 14.09.2006 г., макар и необлагаема, обаче е ново фактическо основание за регистрация /което се признава и в касационната жалба/, срокът за подаване на заявление, за което изтича на 28.09.2006 г., поради стойността й над 50 000 лв., поради което определеното задължение в размер на 23 016,67 лв. главница и съответни лихви по сделката от 30.11.2006 г. е определено правилно. Твърдението на жалбоподателя, че имотът, продаден през м. 09.2006 г. е семейно жилище и затова продажбата му не следва да се взема предвид при определяне на облагаемия оборот поради това, че е не е свързана с осъществявана от РЛ независима икономическа дейност, е недоказано. Приложимите материално правни разпоредби за 2007 г. са аналогични на уредбата до 31.12.2006 г. и са тези на чл. 102, ал. 3, т. 2 вр. чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Съгласно първата от тях, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Към 01.11.2007 г., когато са осъществени продажбите на офиси, не са отпаднали основанията за регистрация, поради което и данъчните задължения върху тази продажба са определени правилно. Същото се отнася и за сделките по отдаване под наем на недвижими имоти и определените задължения върху доходите от това за данъчни периоди м. 01 и м. 12.2007 г. Затова в останалата част съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП следва да заплати на ревизираното лице 405,55 лв. деловодни разноски в зависимост от уважената част на жалбата. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна поради липса на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение