Решение № 6826 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13450/2017 г.

Решение № 6826 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13450/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез упълномощения адв. М. П., срещу решение № 4716 от 13.07.2017 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. д. № 8615/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 22221415007132-091-001 от 15.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 946 от 9.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 3 542, 05 лв. по фактури, издадени от [фирма]. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу отхвърлянето на жалбата срещу РА, като е изложил доводи за реално осъществени доставки, доказателства за които били представени в хода на производствата. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 619 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорения РА е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 542, 05 лв., на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за периодите от м. 03.2010 г. до м. 06.2010 г., вследствие на което е променен резултатът в процедурата по приспадане по чл. 92 ЗДДС и са определени суми за довнасяне за данъчните периоди м. 07.2010 г. и м. 08.2010 г. общо в размер на 928, 83 лв. и лихва в размер на 2 681, 68 лв. В хода на ревизията е установено, че за процесните периоди ревизираното лице е ползвало данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] с предмет на доставките различни видове строителни материали. При извършената насрещна проверка от доставчика не са представени документи. От ревизираното лице са представени процесните фактури и счетоводна отчетност. Не са ангажирани приемо-предавателни протоколи, договор, транспортни документи. Предвид горното, органите по приходите са отказали право на данъчен кредит по процесните фактури, като са приели, че не се установява от събраните доказателства и извършените проверки реалността на доставките, тъй като безспорно не се установява прехвърляне собствеността на фактурираните стоки. За да отхвърли жалбата на [фирма], административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Съдът се е произнесъл по съществото на правния спор. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е приел за недоказан транслативния ефект на сделките/доставките, предвид липсата на доказателства за приемо-предаването на процесните стоки, за тяхното наличие при доставчик, за транспортирането им. Решението е правилно. В хода на ревизията е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, като получател по доставки по фактури, издадени от [фирма]. Предмет на доставките са стоки. Понятието доставка на стока е дефинирано в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС - това е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Установяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите когато се касае за минал период спрямо този на проверката, следва да бъде направено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя. Наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадне данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. С оглед преценката за реално осъществена доставка по конкретните фактури е необходимо да се установи дали е налице предвиденият в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. В случая следва да се има предвид, че с издадените фактури от посочения доставчик е документирана покупко-продажба на стоки – различни видове строителни материали, което представлява сделка с родово определени вещи и прехвърлянето на собствеността следва да се извърши при спазване на правилото на чл. 24, ал. 2 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно цитираната разпоредба, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. Горното не се доказва и от ангажираните в съдебното производство гласни доказателствени средства – свидетелските показания на св. И. (водил счетоводството на дружеството - касатор през ревизирания период) и св. Сеид (работник в ревизираното дружество през процесния период) относно използвани материали от [фирма] при поставяне на топлоизолация на сграда, където се твърди, че са вложени материалите по спорните фактури. Тези свидетелски показания не установяват релевантни факти, тъй като никоя от процесните фактури няма за предмет на доставка на материали с посочване на [фирма]. Същото се отнася и за представените с жалбата до съда декларации за съответствие, чиято дата предшества с повече от една година процесните фактури и по съдържание не могат да бъдат обвързани с доставките по тях. В действителност жалбоподателят не може да отговаря за действията на своя доставчик, но не и за реалното им изпълнение, тъй като икономическата логика предполага да се договаря само с коректни търговци и след като получателят претендира правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не само въз основа на документално оформена в счетоводството доставка. В случая от представените писмени и гласни доказателства с оглед убеждаващото въздействие не са от такова естество, че да формират безпротиворечив извод относно реалност на получените от жалбоподателя доставки на стоки по спорните фактури. Документалното обосноваване на сделката е въпрос на воля и търговски взаимоотношения, които при спор за материално право, което произтича от същите, следва да се докажат от страната, която черпи изгодни за себе си правни последици. Материалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит следва да се преценят в зависимост от наличието на доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. По силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, респ. услугата е извършена. Същото може да се види и от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС, в която съгласно чл. 14, § 1 доставка на стоки означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик. От значение в случая за правилното прилагане на закона е да се отговори на въпроса към мой момент възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС това право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което по смисъла на чл. 25, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС в случая е доставка на стока. Предвид гореизложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът за липса на доставка е изграден на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата, и при съвкупната преценка на ангажираните доказателства. От събраните по делото доказателства не може да бъдат индивидуализирани стоките и реалното им предаване от процесния доставчик на ревизираното лице. Поради това, останалите събрани относими доказателства, включително и евентуално осъщественото плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорната доставка. Следва да се има предвид, че в основата на прилагане на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаема доставка, което в случая не е доказано. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи същата да докаже благоприятния за него, положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че независимо, че жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие на изискванията на чл. 114 ЗДДС, след като този документ не е съставен във връзка с доставка на стока, по която е получател, основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС по издадените от [фирма] фактури. С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 619 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,