Решение № 4461 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12782/2017 г.

Решение № 4461 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12782/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от пълномощника на Национална агенция за приходите – юрк. М. Йорданова срещу решение № 79 от 13.09.2017 г., постановено по адм. дело № 102/2017 г. по описа на Административен съд Търговище, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – ЕТ "ИНО – В. Чанкова" със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ЕИК 125036208, представляван от В. Чанкова, чрез пълномощника си адв. К. Танева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение предявеният от ЕТ "ИНО – В. Чанкова" против Националната агенция за приходите иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление, като незаконосъобразно, е уважен, като АС Търговище е осъдил ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски, представляващи заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника - доказана по делото реално причинена вреда, която да произтича пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съдът обосновано се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В процесния случай не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт – НП № 12-5057 от 14.09.2012 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Варна. По НАХД № 3042/2013 г. по описа на Районен съд Варна, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление, правната защита на едноличния търговец е осъществена от адвокат К. Танева, чиято представителна власт произтича от представеното пълномощно с дата 16.01.2012 г. (л. 5 от делото). В това производство не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Непредставянето на договор за правна защита и съдействие в рамките на производството по обжалване на НП № 12-5057 от 14.09.2012 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Варна, както и представянето на такъв след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а спорът – решен по същество, като се отхвърли предявения иск. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна и решението на първостепенния съд следва да бъде отменено изцяло в тази част. Претенцията на ответника по иска за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство в производството пред първоинстанционния съд. Неоснователно е това искане и пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение