Решение № 16476 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2019 г.

Решение № 16476 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Пазарджик, подадена чрез главен юрисконсулт П. Виячева, против Решение № 62/15.02.2019 г., постановено по административно дело № 718/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена негова Заповед № 1530/16.07.2018 г., в частта, с която е определена С. Михова за адресат на задължението за премахване на съществуваща сграда, изпълнена в УПИ XVI-71, кв. 9-10 по плана на с. Сарая, община Пазарджик. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, на основанията по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди процесната заповед. От ответната страна – С. Михова е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната молба по съображения, които са в подкрепа на оспореното решение. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното съдебно решение е правилно и не страда от сочени в касационната жалба пороци. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е заповед на Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, е наредено на Д. Кузманова и на наследниците на П. Иванчев, да премахнат съществуваща едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 147 кв. м., находяща се в УПИ XVI-71, кв. 9-10 по плана на с. Сарая, община Пазарджик. За да отмени заповедта, в частта, с която жалбоподателката е определена за адресат на задължението да премахне сградата, съдът е развил мотиви за това, че от събраните по делото доказателства не се установява тя да е собственик на поземления имот, върху който е изпълнена сградата. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 195 ЗУТ, именно собствениците са лицата, на които законът вменява в задължение да поддържат строежите в съответното техническо състояние, респективно да ги премахват, когато тези строежи са негодни за ползване или застрашават сигурността. С. Михова е посочена като адресат на процесната заповед, в качеството й на наследник на П. Иванчев, но по делото лисва надлежен документ, който да удостоверява собственическите му права върху имота и / или сградата. Представен е нотариален акт, който удостоверява право на собственост само в полза на Д. Кузманова. Налично е и удостоверение, издадено от Кметство Сарая, община Пазарджик, съгласно което 5/12 идеални части от едноетажната паянтова жилищна сграда с площ от 147 кв. м. е собственост на Д. Кузманова, а за останалите 7/12 идеални части няма информация. При тези факти и с оглед приложимия закон, съдът е извел законосъобразния правен извод за това, че С. Михова не следва да бъде задължена да премахне сградата, след като не се установява да притежава вещни права върху нея. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,