Решение № 5154 от 16.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Станкова, против решение 78 от 10.06.2022 г., постановено по адм. дело 60/2022 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което по жалба на М. Есад е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания " от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013г. (ПРСР) за кампания 2016 г. на ДФЗ с изх. 02-250-6500/1595#9 от 11.02.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, по направление Биологично пчеларство, за заявени за подпомагане пчелни семейства е намалено финансовото подпомагане , в размер на 7 917,08 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 25/200516/96504 ОТ 16.05. 2016г.,подадено от М. Есад. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и постановяването му в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и оставяне в сила на оспореното в производството уведомително писмо като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, в размер, определен от съда в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът М. Есад от гр. Търговище, чрез процесуален представител адв. Тончева , оспорва касационната жалба в писмен отговор и становище по подробни съображения и желае същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски по делото за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и установил вярно и точно фактите по спора, като е извел и обосновал съобразени с материалния закон правни изводи. С оспореното решение АС-Търговище отменил уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания " от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013г. (ПРСР) за кампания 2016 г. на ДФЗ с изх. 02-250-6500/1595#9 от 11.02.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, по направление Биологично пчеларство и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. От фактическа страна съдът е приел за установено, че жалбоподателката със заявление за подпомагане от 16.05.2016г. е заявила за подпомагане пчелни семейства по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г., за пчелини 7789-0165 и 7834-0199. Посочен е код АП-12 за отглеждане на пчелни семейства- за пчелно семейство в период на преход. Няма спор, че заявените пчелни семейства са четвърта година от поетия от жалбоподателката агроекологичен ангажимент по това направление. Сочи се също така, че между земеделския производител и Лакон ООД е сключен договор за инспекция на биологично стопанска продукция. Пчелни семейства в съответствие с Регламент /ЕО/ 834/2007 и Регламент /ЕО/ 889/2008г. , като предмет на инспектиране са именно сочените по-горе пчелини стопанисвани от Есад. В уведомителното писмо изх. 02-250-65001595 от 11.02.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по направление Биологично пчеларство, за заявените от М. Есад за подпомагане за 2016г. пчелни семейства е намалено финансовото подпомагане в размер на 7 917,08 лв. Като фактическо основание е отразено единствено неспазване на базови изисквания, а като правно основание е посочен Раздел V Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007- 2013г. от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със Заповед РД 09-243/17.03.3017 на МЗХ. При тези фактически данни съдът е приел от правна страна, че жалбата е основателна, тъй като оспореното писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но е материално незаконосъобразно. Плащането е отказано поради неспазени от земеделския производител на базови изисквания, съгласно изискването на чл. 29 и чл.17, ал. 1,т.1,т.2 и т.5 от Наредба 11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР за периода 2007- 2013г. ; респективно и/или т.5 -Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР , съгласно методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със заповед РД-09-243/ 17.03.2017г. Мотивите на административния орган не е спазен нормативно установения срок, през който пчелните семейства в преход могат да получат финансово подпомагане, а именно за период от дванадесет месеца при спазване разпоредбите на Регламент /Е0/ 834/2007 и Регламент /ЕО/ 889/2008 г. Правилен е извода на АС Търговище, че с оглед установеното базовите изисквания , които следва да бъдат спазени за пчелните семейства, се съдържат в чл.26,ал.1 и т.2 от Наредбата , а не и от сочената по-горе методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания. Изводът на първоинстанционния съд е, че в приложимата материално - правна уредба не се съдържа като базово изискване- надвишаване на минималните периоди на преход на заявените за подпомагане пчелни семейства. И след като по делото липсват данни за неспазени от земеделския производител базови изисквания, определени нормативно не се установяват и основания за отказ от плащанията, респективно неговото намаляване. Правилен е обобщаващият извод на АС-Търговище, че не е налице приложимо материалноправно основание аналогично на соченото в процесния административен акт, което обосновава неговата / на акта/ незаконосъобразност. В този смисъл изводите на първоинстанционният съд за нарушение на материалния закон са обосновани и съобразени с нормите на закона. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответната по касация страна М. Есад- , своевременно заявени, които възлизат на 1 100 лева заплатени за адвокатски хонорар за настоящото касационно производство. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде отхвърлено. Заплащането на сумите е доказано с представените договори за правна помощ и съдействие от 29.06.2022 г. и 06.01.2023г., видно от които сумата е действително заплатена в брой, за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,