Решение № 11499 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2015 г.

Решение № 11499 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационнa жалбa на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 219 от 09.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1895/2014 г. по описа на Административния съд - В., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 031202834 от 19.08.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. В., ИРМ - Р., потвърдена с решение № 148 от 25.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на "В. Л." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от управителя М. В. Б., са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 03 и м. 04.2011 г. в общ размер на 64 862.23 лв. главница и 0.00 лв. лихви и Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. В. е осъдена да заплати на ревизираното лице, разноски по делото в размер на 3 665 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че заповедите за възлагане на ревизията (ЗВР) и заповедта за определяне на компетентен орган (ЗОКО) са издадени от некомпетентен орган. РА е издаден от компетентен орган, поради което неправилно е обявен за нищожен. Иска обезсилване, алтернативно отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за разглеждане по същество от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът - "В. Л." ЕАД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен ревизионен № 031202834 от 19.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., ИРМ - Р., потвърдена с решение № 148 от 25.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на "В. Л." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от управителя М. В. Б., са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 03 и м. 04.2011 г. в общ размер на 64 862.23 лв. главница и 0.00 лв. лихви. По делото е установено, че ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1201546 от 25.04.2012 г., издадена от Б. С. С. - началник сектор дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. С последващи ЗВР е изменян срока за приключване на ревизията. ЗОКО е подписана от същото лице - Б. С. С. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че ЗВР и ЗОКО са издадени от некомпетентен орган, поради което процесният РА е нищожен. Б. С. С. не е компетентна да издава ЗВР по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. В., където е седалището на ревизираното лице. Със заповедта за определяне на органа, компетентен да възложи ревизията, компетентността му е била ограничена по територия само до обхвата на ИРМ гр. Р., поради което този орган не е имал компетентност да възлага ревизии на дружества със седалище в гр. В. Б. С. - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. е оправомощена със заповед № 1597 от 01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - гр. В., включително с правата по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при изчерпателно посочване на компетентността му за ИРМ гр. Р. Първоинстанционният съд е приел, че изричното очертаване на правомощията на органите до съответните ИРМ налага извода, че те не разполагат с компетентност за издаване на ЗВР и ЗОКО за ревизирани лица със седалище в гр. В.. Решението е неправилно. Неправилността на първоинстанционното решение е свързана с неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК относно компетентността на органа, възложил ревизията и издал ЗОКО. Според тази разпоредба ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Всички определени органи по приходите в заповед № 1597 от 01.112012 г. са в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. В.. Посочените в същата заповед ИРМ, не ограничават посочените органи по приходите на територията на ТД на НАП - гр. В. В горния смисъл е и ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В постановеното тълкувателно решение, съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на ЗВР само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Намират, че в случаи като процесния, ЗВР е издадена от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че ревизията на "В. Л." ЕАД е възложена от компетентен орган, който е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. В. и затова процесния ревизионен акт е валиден. Достигайки до други изводи относно липсата на компетентност на органа, възложил ревизията и определил компетентния орган за издаване на РА, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалвания акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. С оглед на резултата по спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,