Решение № 59 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 423/2011 г.

Решение № 59 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 423/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по жалба на адвокат Любомир Иванов Новиков от Софийска адвокатска колегия срещу чл. 295, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от Министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г. Релевирани са оплаквания за противоречие на цитирания текст с този на чл. 34, ал. 4 от Закона за адвокатурата. Ответникът - Министър на правосъдието, моли жалбата да бъде отхвърлена. Поддържа становище за законосъобразност на оспорения текст. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на чл. 295, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като издаден в нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА и противоречащ на чл. 34, ал. 4 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Любомир Иванов Новиков е адвокат в Софийска адвокатска колегия, поради което има пряк правен интерес да оспорва цитирания текст на подзаконовия нормативен акт, тъй като той урежда режима за пропускане на хора и в частност на защитниците в местата за лишаване от свобода. По изложените съображения се приема, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, обн. в ДВ, бр. 9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г., е издаден от министъра на правосъдието въз основа на законовата делегация на § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно този текст, изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, който издава правилник за прилагането му. Следователно правилникът е издаден от компетентния орган и в установената в закона форма. Но подзаконовият нормативен акт е приет при наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби от по-висок ранг. При извършената служебно справка в отдел "Информационни системи, комуникация и съдебна статистика" при Върховния административен съд се констатира, че процесният правилник е издаден в нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Императивното изискване на цитираната разпоредба е, че преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта трябва да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предостави най-малко четиринадесетдневен срок за предложения и становища по проекта. В случая това законово изискване не е било спазено, обстоятелство, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Текстът на чл. 295, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г., гласи, че защитниците, поверениците и особените представители се легитимират и допускат за среща с лишените от свобода и задържаните под стража лица след представяне на документ за самоличност и пълномощно, а за адвокатите и адвокатска карта. Правилникът за прилагане на закон е подзаконов нормативен акт и трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висок ранг. В тази връзка е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА. Съгласно чл. 30 от Конституцията на Република България всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем. В чл. 56 от основния закон е прогласено правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени неговите права или законни интереси. Според чл. 40, ал. 2, т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), поправителното въздействие на наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез осигуряване на условия за упражняване правата на осъдените. Чл. 256, ал. 1 от ЗИНЗС дава право на свиждане и на телефонна връзка със защитника на обвиняемите и подсъдимите, като дори ограниченията на свижданията и другите връзки при условията на чл. 256, ал. 3 от ЗИНЗС не се отнасят до защитника. В чл. 76, ал. 2 от ЗИНЗС изрично е записано, че лишените от свобода могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор. Те имат право да се срещат с адвокатите насаме, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време на деня. Очевидно възможността за контакти на лишените от свобода и задържаните под стража лица с адвокат биха били сериозно ограничени, ако адвокатът би трябвало да има и пълномощно преди първия контакт с лишения от свобода или задържания под стража, каквато хипотеза житейски е напълно възможна. В тази връзка с чл. 295, ал. 6 ППЗИНЗС практически се ограничават права, гарантирани от специалния закон, а именно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В чл. 34, ал. 1 от Закона за адвокатурата е записано, че адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода. В ал. 4 на същия текст е предвидено при свижданията адвокатът да се легитимира само с адвокатска карта. След като той удостоверява качеството си на адвокат посредством адвокатската си карта, не е необходимо представянето на пълномощно и лична карта. Достатъчно е съгласно чл. 34, ал. 4 от ЗА при свиждания адвокатът да се легитимира единствено с адвокатска карта. В тази връзка е решение № 10070 от 02.12.2004 г. по адм. дело № 5293/2004 г. по описа на ВАС, петчленен състав. От изложеното следва извода, че текста на чл. 295, ал. 6 ППЗИНЗС е в противоречие и с цитираните в мотивите материалноправни разпоредби от по-висок ранг, поради което следва да бъде частично отменен, като след думите "...а за адвокатите..." вместо съюза "и" да се чете "само адвокатска карта".