Решение № 6289 от 27.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Тодорова, срещу Решение 1228/02.08.2021 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1322/2021 г. С него по жалба на Д. Николов е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) ПО-02000220016588-004-001/25.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 87/26.05.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, като преписката е върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявеното искане за прихващане или възстановяване на сумата от 2 135,44 лв. и данъчната администрация е осъдена да заплати разноски в размер на 490 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според аргументите, заключението на решаващия съд за отмяна на акта е в противоречие с материалноправната уредба и процедурните правила на чл. 128 и сл. от ДОПК. Свежда правния спор до въпроса, свързан с основанието и датата на възникване на правото за възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК и развива доводи, че даденият отговор от административния съд е грешен. Съгласно твърденията, 5-годишният срок за възстановяване за сумите за задължителни осигурителни вноски е изтекъл през периода 2013- 2015 г. и мотивите в решението са изцяло погрешни. Отправя молба към съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да АПВ да бъде потвърден, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Д. Николов, чрез процесуалния представител адв. С. Цонев, оспорва основателността на жалбата по подробно изложени съображения в депозирания по електронен път отговор. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, за което представя договор за правна защита от 28.09.2021 г. и фактура от същата дата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е бил АПВ ПО-02000220016588-004-001/25.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 87/26.05.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който е направен за отказ за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за осигурителни вноски в общ размер на 2 135,44 лв. за периодите от 01.01 до 31.12.2007 г., от 01.01 до 31.12.2009 г. и от 01.01 до 30.06.2010 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е подал искане за прихващане или възстановяване с вх. 0200000162/18.04.2019 г. Искането е подадено във връзка с издадените констативен протокол КП-5-02-00514227/18.01.2019 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Бургас и задължителни предписания ЗД-1-02-00514231/18.01.2019 г., с които на Д. Николов е указано да подаде коригиращи декларации за посочените периоди с оглед констатирана липса на осигурително събитие. В съдебното решението са описани подробно фактите и обстоятелствата във връзка с развитието на административното производство. Първоначално преписката е прекратена на процесуално основание и искането е оставено без разглеждане с писмо изх. 94-Д-336/16.05.2019г. на зам. директора на ТД на НАП Бургас, потвърдено с решение 200/08.11.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. Отказът е обжалван по съдебен ред като с определение 371/25.02.2020 г. по адм. дело 2842/2019г., Административен съд - Бургас същият е отменен и върнат на органа по приходите за произнасяне по същество. Съдебното определение е обжалвано и потвърдено от тричленен състав на ВАС с определение 7538/16.06.2020 г. по адм. дело 5054/2020 г., а след това и от петчленен състав с определение 4199/01.04.2021 г. по адм. дело 7806/2020 г. При разглеждане на искането органът по приходите, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, е намерил основание да откаже възстановяване на претендираните суми предвид изтичането на 5-годишния давностен срок, уреден в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и е издал процесния АПВ. От правна страна съдът е приел, че процесният АПВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Съображенията на съда, довели до отмяната на акта, са свързани с тълкуването на приложимата към осигуряването нормативна уредба - Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм., но в сила за процесните периоди) съотнесена към правилата на процедурата по прихващане и възстановяване съгласно чл. 128 и сл. от ДОПК. След детайлно обсъждане на доводите на страните, решаващият състав е приел, че липсва спор по отношение подаването на декларации обр. 1 и обр. 6 за периодите от 01.01 до 31.12.2007 г., от 01.01 до 31.12.2009 г. и от 01.01 до 30.06.2010 г., отразените в базата данни осигурителните плащания от страна на задълженото лице в полза на бюджета и констатациите на инспектора по осигуряването от НОИ. Адресатът на акта е изпълнил задълженията си да нанесе корекции като фактът на ползване на осигурителни права по издадени 4 броя болнични листи през 2010 г. е взет предвид при постановяване на крайния акт на съда. В заключение, въз основа събрания доказателствен материал съдът е обосновал извод, че органът по приходите е следвало да се съобрази с указанията в констативен протокол КП-5-02-00514227/18.01.2019 г. като приеме, че лицето не е подлежало на осигуряване, тъй като не се счита за осигурено лице по смисъла на § 1 от ДР на КСО и че внесените от негова страна задължителни осигурителни вноски са недължимо платени. Предвид изложеното обжалваният АПВ е незаконосъобразен, като това е наложило неговата отмяна и връщане на административната преписка на ТД на НАП Бургас за възстановяване на претендираната сума в размер на 2 135,44 лв., след евентуално прихващане по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съдебен акт е постановен след всестранно обсъждане на събраните по делото доказателства и при съобразяване на приложимите за случая материалноправни разпоредби, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи, които се споделят. В случая не е налице спор по фактите между страните по делото. Проверяваното лице е собственик и управител на ТЕЛЕНЕТ КОНСУЛТ ЕООД през процесните периоди след 2007 г. и на това основание от дружеството е подавана декларация обр. 1 с осигурителен доход 220 лв. за периода от 01.01 до 31.12.2007 г., осигурителен доход от 260 лв. за периода от 01.01 до 31.12.2009 г. и 420 лв. за м. 01 и м. 02.2010 г. и 229,09 лв. за останалия период до 30.06.2010 г. Физическото лице не е подавало годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ за получени доходи от трудова или друга стопанска дейност и няма данни за изплатени доходи от ТЕЛЕНЕТ КОНСУЛТ ЕООД. Осигурителните вноски за ДОО и ЗО са платени от лицето на съответните дати, посочени в таблицата на стр. 2-4 от АПВ. Данните за осигуряването са били заличени от системата на НАП на 07.02.2019 г. с оглед подадените коригиращи декларации в съответствие с указания на осигурителните инспектори при НОИ (протокол КП-5-02-00514227/18.01.2019 г. и задължителни предписания ЗД-1-02-00514231/18.01.2019 г.). Независимо от отклоненията в развитието на конкретната процедура по прихващане или възстановяване до настоящия момент и постановените съдебни актове по спора, които са влезли в законна сила, представителите на приходната администрация продължават да държат на тезата, че основанието за възстановяване на претендираните от Д. Николов суми е всяко от плащанията за осигурителни вноски, извършени по данъчната сметка на лицето и че началният момент за броенето на срокът, който погасява съответното право, започва от първи януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Формалните аргументи в подкрепа на това становище са принципно издържани от гледна точка на материалноправната уредба, но единствено при нормално развитие на правоотношенията. В процесния случай доводите са неотносими към спора с оглед на фактите по делото. Налице е особено производство по възстановяване или прихващане по реда на чл. 128 и сл. от глава шестнадесета "Особени производства", раздел I от ДОПК, в което, изчерпателно са регламентирани подлежащите на прихващане и/или възстановяване суми, както и процедурата за извършване на възстановяване или прихващане. Преди всичко останало, когато данъчният субект прави искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми по реда на чл. 129 от ДОПК, той подава искане за реализиране на едно обратно по проявление право за възстановяване на недължимо внесени публични вземания. Буквалното възприемане на доводите на касатора означава, че в случая субектът ще бъде засегнат по начин, в който правото на възстановяване на недължимо платени към бюджета суми за ЗОВ не би могло да бъде упражнено поради изначална невъзможност. Съгласно развитите доводи в касационната жалба, преклузивният срок за подаване на искането е изтекъл за всички суми, най-късно до 31.12.2015 г. В същото време, корекцията в системата на НАП е отразена през 2019 г. Тези обстоятелства водят до логически извод, компетентните приходни органи считат указанията по констативен протокол КП-5-02-00514227/18.01.2019 г. и задължителните предписания ЗД-1-02-00514231/18.01.2019 г. за регламентирана от закона санкция към физическото лице, която дава легално основание за задържане на внесените от негова страна осигурителни вноски в полза на бюджета и едновременно с това, заличаване на последиците от осигуряването. Подобно разбиране не е съобразено с принципите на закона и противоречи на целите на приложимата данъчно-осигурителна процесуална и материална уредба съгласно чл. 146, т. 5 от АПК, поради което такъв се явява и издаденият административен акт. Правилно е извършеното от решаващия съд тълкуване на нормата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, че предвиденият 5 годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, се определя като преклузивен и е относим към допустимостта на искането за възстановяване, а не към неговата основателност. За да достигне до този извод, органът все пак е съобразил влязлото в сила определение 371/25.02.2020 г. по адм. дело 2842/2019г. на Административен съд - Бургас, в което е било прието, че срокът е започнал да се брои след 01.01.2020 г., тъй като основанието за възстановяване е възникнало на 07.02.2019 г. с подаването на протоколите за заличаване на данните по декларация обр. 1. Надлежно обоснован в съдебното решени е изводът, че подадените декларации по реда на Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. са изпълнително основание, съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Правото на възстановяване на недължимо или неправилно внесените осигурителни вноски, следователно, възниква в момента на отпадане на изпълнителното основание за дължимост на вноските 07.02.2019 г. Предвид факта, че писменото искане е отправено малко след тази дата на 18.04.2019 г., органът по приходите е бил длъжен да довърши започнатата процедура по прихващане или възстановяване без да прави невярно тълкуване и да въз основа на него да прилага служебно института на погасителната давност. Тъй като давностният срок безспорно не е изтекъл, органите следва да прихванат или възстановят претендираната сума, по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК. Останалите аргументите на касатора са неотносими към спора по същество, тъй като са извлечение на база твърденията на процесуалния представител на ответната страна. След проверка на заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на първоинстанционния съд е надлежно обосновано като доводите за това не следва да бъдат повтаряни. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на процесния административен акт. Предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., съгласно представен договора за правна защита и съдействие от 28.09.2021 г. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение