Решение № 12568 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5945/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд Земеделие, представляван от изпълнителния директор, чрез пълномощник, срещу Решение 2082 от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело 11948/2020 г. от Административен съд София-град.

В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалвания акт и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна ТИ ЕР СИ ООД, със седалище и адрес на управление с. Левуново, общ. Сандански, обл. Благоевград, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъжд9ане на разноски за настоящата инстанция, за които представя писмени доказателства и списък.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита оспореното решение на АССГ за неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че по делото ищецът не е доказал наличието на пропуснати ползи за дружеството, които да се изразяват в осуетяване на възможността му да ползва и получи приход от собствените си парични средства, като не е установил какви точно са тези приходи, които е щял да получи от целевата субсидия по сключения между страните административен договор, още повече и с оглед факта, че процесната договорна инвестиция не е изградена. При отсъствието на един от елементите на фактическия състав на приложимата норма от закона, искът е неоснователен и е следвало да бъде отхвърлен. Предлага обжалваното решение да бъде отменено, а спорът решен по същество, като се отхвърли предявения срещу ДФЗ иск.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Пред първостепенния съд е депозирана искова молба вх. 35723/17.12.2018 г. и нейно уточнение, във връзка отменително Решение 14759 от 27.11.2020 г., постановено по адм. дело 9537/2019 г. по описа на ВАС вх. 3042 от 28.01.2021 г., с която ТИ ЕР СИ ООД е предявило иск срещу Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 126 673. 13 лв., представляващи пропусната полза в размер на законната лихва върху съответните суми, за периода за периода от 20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. -обезщетение в размер на 24 402. 39 лв. и за периода от 17.01.2017 г. до 25.01.2018 г. - обезщетение в размер на 102 270. 74 лв., която пропусната полза е причинена от:

1. Бездействие на ответната страна да изпълни задължение по закон фактическо действие по заверяване на сметката на търговското дружество с одобрената в договора от 14.05.2016 г. сума, съгласно императивната разпоредба на чл. 44 от Наредба 9/ 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба 9 от 21.03.2015 г.), и отразен в договора 25-дневен срок, продължило от 20.10.2016 г. до 17.01.2017 г.

2. От отменен, с влязло в сила, на 22.11.2017 г., Определение 7018 от 12.10.2017 г. по адм. дело 11992/2016 г. на АССГ, незаконосъобразен административен акт - Заповед 03-РД-/120 от 17.01.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е спряна обработката на заявката за авансово плащане, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумите.

С обжалваното решение съдът, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е осъдил Държавен фонд Земеделие" да заплати на ТИ ЕР СИ ООД сумата от общо 126 673. 13 лв., представляващи пропуснати ползи, които за периода от 20.10.2016 г. до 16.01.2017 г. са в размер на 24 402. 39 лв. и са причинени от незаконосъобразното бездействие на ответника да изпълни задължението си да извърши авансово плащане, заявено със заявка от 14.09.2016 г. и за периода от 17.01.2017 г. до 25.01.2018 г. са в размер на 102 270. 74 лв. и са в резултат на отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт - Заповед 03-РД-120 от 17.01.2017 г. издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за спиране на обработката на плащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2 150 лв.

За да постанови този резултат е приел за безспорно установено от фактическа страна следното:

1. С договор 01/04/1/0/03224 от 14.05.2016 г., сключен между ТИ ЕР СИ ООД и ДФЗ, е уговорено предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за изпълнението на одобрен проект 01/04/1/0/03224 "Изграждане на оранжериен комплекс в УПИ III, ПИ 0002013 в землището на село Левуново, м. "Киселица", общ. Сандански". В раздел II "Размер и начин на плащане на помощта" са уговорени условията и сроковете за плащане съгласно договора и Наредба 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба 9 от 21.03.2015 г.);

2. На 14.09.2016 г. търговското дружество подава заявка за авансово плащане по договора 01/04/0/03224/1/01, по която административният орган не се е произнесъл;

3. По жалба на търговското дружество е образувано адм. дело 11992/2016 на АССГ срещу мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по подадената заявка за авансово плащане;

4. Със Заповед 03-РД/120 от 17.01.2017 г., издадена на осн. чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредба 9/21.03.2015 г. от изпълнителния директор на ДФЗ е спряна обработката на процесната заявка до окончателното приключване на проверки от Апелативна прокуратура София и е удължен срока за обработка на цитираната в т. 1 заявка за плащане с времето до получаването на резултати от извършените допълнителни проверки и необходимата информация от компетентните органи и структури за установяване на обстоятелствата от значение за по-нататъшното разглеждане или отхвърляне на подадената заявка;

5. С Определение 7018/12.10.2017 г. по адм. дело 11992/2016 г. на АССГ е отменена Заповед 03-РД-/120 от 17.01.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е изпратена на органа за продължаване на производството по подадената от "ТИ ЕР СИ" ООД заявка за авансово плащане. Със същото определение е оставена без разглеждане жалбата на оспорващото търговско дружество срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявката за авансово плащане и производството в тази част е прекратено;

6. С Определение 14176/21.11.2017 г. по адм. дело 12962/2017 г. по описа на Върховният административен съд е оставена без разглеждане частната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу О HYPERLINK "apis://Base=VSST&DocCode=101160361&Type=201" пределение 7018/12.10.2017 г. по адм. дело 11992/2016 г. на АССГ и производството по делото е прекратено;

7. Преводът на сумата 985 093. 18 лв., по подадената от "ТИ ЕР СИ" ООД заявка за авансово плащане е извършен на 25.01.2018 г. съгласно Решение 01-2600/659/30.01.2018 г. за изплащане на финансова помощ.

При тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е приел иска за допустим, основателен и доказан. В мотивите си е посочил, че е налице първия от комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата правна норма отменена, с влязло в сила Определение 7018 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело 11992/2016 г. по описа на АССГ, Заповед 03-РД-120 от 17.01.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ.

За периода от 20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. съдът е приел наличие на незаконосъобразно бездействие на административния орган, като в този период за ищеца не е настъпила имуществена вреда от отменената, като незаконосъобразна, Заповед 03-РД-120 от 17.01.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, тъй като тя не е съществувала в правния мир, но вредата е настъпила от неизпълнение на фактическо задължение на органа, посочено в чл. 44, ал. 8 от Наредба 9/2015 г., а именно: да изплати или мотивирано да откаже да изплати сумата по договора от 14.05.2016 г., в предвидения в закона 25-дневен срок от подаване на заявката за авансово плащане (т.е. до 19.10.2016 г.), като уведоми за това заявителя.

След това е направил извод, че за периода от 14.09.2016 г. до 25.01.2018 г. дружеството е било лишено от възможността да ползва собствените си средства в размер на 985 093. 18 лв., като така е понесъл вреди във формата на пропуснати ползи, чиито минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата..

Приел е за доказан и последния от елементите от фактическия състав пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и отменения, като незаконосъобразен, административен акт и вредата и е уважил иска така, както е предявен.

Уважил е и предявения акцесорен иск, както и претенцията на ищеца за присъждане на разноските в производството.

Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

В случая спор по релевантните за исковата претенция факти не е налице. Събрани са и относимите за правилното му решаване доказателства, но изводът за основателност на иска в пълния му предявен размер е направен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица вреди е уреден в Глава единадесета на АПК - Производство за обезщетения. В зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират вреди административен акт, действие или бездействие, в чл. 204, ал. 1 4 АПК законодателят е предвидил различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение: - след отмяна на административния акт по съответния ред чл. 204, ал. 1 АПК; - при предявяване на претенцията за обезщетение в производството по оспорване на административния акт чл. 204, ал. 2 АПК; - при установяване на незаконосъобразността на акт, който е нищожен или оттеглен в производството по иска за обезщетение чл. 204, ал. 3 АПК и - при установяване на незаконосъобразността на действието или бездействието от съда, пред който е предявен искът за обезщетението чл. 204, ал. 4 АПК.

В случая ищецът претендира обезщетение от темпоралното комулиране:

1. На бездействие на ответната страна да изпълни задължение по закон фактическо действие по заверяване на сметката на търговското дружество с одобрената в договора от 14.05.2016 г. сума, съгласно императивната разпоредба на чл. 44, ал. 8 от Наредба 9/ 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба 9 от 21.03.2015 г.), продължило от 20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. и

2. От незаконосъобразен административен акт - Заповед 03-РД-120 от 17.01.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е спряна обработката за плащане, отменена с влязло в сила, на 22.11.2017 г., Определение 7018 от 12.10.2017 г. по адм. дело 11992/2016 г. на АССГ до реалното изплащане на сумата по договора 25.01.2018 г.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки : 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; 2. вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства. За съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан.

Неправилно съдът от първата инстанция е приел, че в периода от 20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган, от което за ищеца са настъпили имуществените вреди, представляващи законната лихва в този период върху сумата по договора - 985 093. 18 лв.

Административният акт, съответно действието или бездействието, са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД 3/2004 година на ОСГК, се разбират фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие. Неоснователното бездействие на административен орган е неизпълнението на фактически действия, произтичащи от нормативен акт.

Процедурата за разглеждане на заявления за подпомагане е уредена подробно в Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. Инвестиции в земеделските стопанства, от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014-2020 г. (Наредбата или Наредба 9). В Глава трета, Раздел ІІ законодателят е установил точно и конкретно както действията, дължими от длъжностните лица от областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), така и сроковете, в които се извършва преглед и корекция на подадените, по място на извършване на инвестицията, заявления за подпомагане по образец, съгласно Приложение 10 и приложените документи, указани в същото приложение (накратко документите). Административният орган одобрява или отхвърля, писмено и мотивирано, заявленията за подпомагане в срок от три месеца след приключване на приема на документи, освен ако не са налице изключенията, посочени в чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредбата, когато този срок може да бъде удължен при изпратен сигнал до съответната прокуратура или разследващите органи със установени съмнения за наличие на престъпни обстоятелства до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган. В тези случаи, съгласно ал. 5 на текста, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, издава заповед за спиране на производството по обработка на заявлението за подпомагане, която се връчва на кандидата.