Решение № 7902 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 977/2013 г.

Решение № 7902 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 977/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мохамед Ибрахим Халаф от Ливан, без гражданство чрез адв. Лисичкова против решение № 6601 от 4.12.2012 г., постановено по адм. дело № 8619/2012 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на зам.-председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Мохамед Ибрахим Халаф не се явява, представлява се от адв. Лисичкова, която поддържа жалбата и излага подробни съображения по същество за неправилността на съдебното решение. Ответникът, заместник-председателят на ДАБ, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Славова са депозирани писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на Мохамед Ибрахим Халаф срещу решение № 590/8.08.2012 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на зам.-председателя на ДАБ е постановено от компетентен при условията на делегация административен орган, съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК, включително и изчерпателни мотиви на база събраните и разгледани от органа в рамките на административното производство доказателства, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. За да отхвърли жалбата на Халаф срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал на първо място с данните, предоставени от самия чужденец при проведените две интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си, сочещи на липса на проблеми с властите, липса на реални заплахи за личността, здравето и живота му. Основната причини за нежеланието на Халаф да се завърне в Ливан е това, че е палестинец без гражданство, няма какво да прави там, тъй като баща му и брат му работят извън страната му по произход. На следващо място съдът е развил и съображения за това, че по отношение на Мохамед Халаф не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен както статут на бежанец, така и хуманитарен статут. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Халаф факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Правилно съдът е отчел, че самият факт, че Халаф е палестинец, а палестинците без гражданство имали по-ограничени права, не обуславя основателен страх от преследване поради националност. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Халаф за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на процесуалния представител на касатора за това, че съдът едностранчиво е разгледал изложената бежанска история, не е съобразил съобщеното в контекста на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, с което е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от официалните справки за положението в Ливан и на база същите обосновано е приел, че в Ливан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Безспорно обстановката в Ливан се характеризира със спорадични сблъсъци между различни групировки на алауити и сунити, но в никакъв случай не може да се приеме, че страната се намира в ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. Според нормите на международното право Ливан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ливан и гр. Сайда, от където идва Мохамед Ибрахим Халаф, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба твърдения за необходимост чл. 15, б. "в" от Директива 2004/38 ЕО да се тълкува разширително в съответствие с препоръчителните, но не задължителни за съда разпоредби на Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец в съответствие с Конвенцията относно статута на бежанците от 1951 г. и то в посоката, застъпена от касатора. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,