Решение № 79 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3706/2018 г.

Решение № 79 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3706/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производство по чл. 290-293 ГПК. Ф. М. С. и С. М. С., починал в хода на делото на 15.12.2018 година и заместен като страна на основание чл. 227 ГПК от законните наследници: съпруга Ф. М. С. ( страна в касационното производство на собствено основание ) и децата Н. С. П. (син ) и Н. С. Ъ. (дъщеря) обжалват въззивно Решение № 98 от 09.05.2018 година по в. гр. д. № 91/2018 г. на ОС – Шумен и искат неговата отмяна. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно, "изцяло материално незаконосъобразно, процесуално незаконосъобразно и необосновано", то противоречало на ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС Поддържат и незаконосъобразност поради допуснати нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: следва ли да се приеме, че е възникнало право на собственост по наследство за наследник, който не разполага с титул за собственост за имот на името на своя наследодател, след смъртта му фактически не е продължил владението над имота, не е владял непрекъснато имота до снабдяването на трето лице с нотариален акт за имота по давност и чийто наследодател приживе не се е позовал на придобивна давност по отношение на този имот, за който наследникът претендира права след смъртта на наследодателя си? доколкото произнесеното от въззивния съд решение е в смисъл, различен от посочения по цитираното тълкувателно решение - ТР № 1/6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК не е подаден отговор от ответната страна по касацията. Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 293 ГПК намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е отменил Решение № 15 от 30.01.2018 г. по гр. д. № 1197/2017 г. по описа на Районен съд – Нови пазар и е постановил ново решение, с което е признал за установено по отношение на С. М. С., починал в хода на касационното обжалване и заместен от наследниците по закон –съпруга и деца и съпругата му Ф. М. С., че Ф. М. А. и С. П. Ч. са собственици на по 1/4 ид. част ( по една четвърт идеална част ) от процесния недвижим имот: ПИ с площ от 3096 кв. м., с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. К., [улица], одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г. на Изп. директор на АГКК, трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м. /, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор **** със застроена площ от 53 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор **** с площ от 64 кв. м и е осъдил С. М. С., заместен в хода на делото от наследниците по закон, и Ф. М. С. да предадат владението на горепосочения недвижим имот на притежаваните от ищците идеални части. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за неоснователна претенцията на ищците с правно основание чл. 108 ЗС, базирайки се на тезата, че ищците са наследници на по 1/4 идеални части от процесния недвижим имот придобит от тях по наследство, а ответникът е бил единствено държател на идеални части на ищците. Според въззивния съд за да се превърне във владелец на целият имот и да придобие собствеността върху целият имот по силата на давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т. е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми (изрично или чрез конклудентни действия), че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към веща, като в този смисъл е била и съдебната практика. По правния въпрос, обосновал допускане на касационното обжалване. С ТР № 1/2012 година, ОСГК на ВКС дава отговор на поставения правен въпрос като приема, че придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, изисква установяване факта на упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от страна на лицето, което претендира придобиването им. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително - добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, но без това да означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Придобивната давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав нормативно се включва събитие от физическия свят и психични състояния. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС, придобивната давност включва като обективен елемент упражняване на фактическа власт по отношение на конкретен недвижим имот и субективния елемент - вещта да се държи като своя. Придобивната давност по см. на чл. 79 ЗС следва да се разбира като сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения ( представляващи субективния елемент от предметното им съдържание), както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи (представляващо обективния елемент от предметното им съдържание). Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС. Правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Тези задължителни разяснения дават основание да се приеме, че право на собственост се придобива в наследство от наследник, който не разполага с титул за собственост за имот на името на своя наследодател, дори и ако след смъртта му фактически не е продължил владението над имота, но се е позовал на това придобивно основание при спор за собственост, макар и приживе наследодателят му да не е сторил това. Снабдяването на едно трето лице - респ. друг сънаследник с нотариален акт за собственост на същия имот на основание придобивна давност и чийто наследодател приживе не се е позовал на придобивна давност по отношение на този имот, и който наследникът ( ответник по иска ) претендира самостоятелни ( а не по наследство ) права на основание факти, настъпили след смъртта на общ на страните наследодател, следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС. По основателността на касационната жалба С оглед на изложените съобразения и при съблюдаване посочената задължителна съдебна практика по приложение института на придобивната давност - чл. 79 ЗС и чл. 69 ЗС, настоящият състав на касационния съд намира касационната жалба на Ф. М. С. и С. М. С., починал в хода на делото на 15.12.2018 година и заместен като страна на основание чл. 227 ГПК от законните наследници: съпруга Ф. М. С. ( страна в касационното производство на собствено основание ) и децата Н. С. П. (син ) и Н. С. Ъ. (дъщеря), за основателна. Няма спор по правно-релевантни факти: че страните Ф. М. А., С. П. Ч. и С. М. С., починал в хода на делото на 15.12.2018 година и заместен като страна на основание чл. 227 ГПК от наследниците по закон: съпруга Ф. М. С. ( страна в касационното производство на собствено основание ) и деца Н. С. П. (син ) и Н. С. Ъ. (дъщеря), са деца на М. С. С., починал 11.01.1993 година и, че спорният недвижим имот – дворно място - ПИ с площ от 3096 кв. м., с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. К., [улица], одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г. на Изп. директор на АГКК, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м. /, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него жилищна сграда –еднофамилна с идентификатор **** със застроена площ от 53 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор **** с площ от 64 кв. м е "придобит" като фактическа власт от общия наследодател през 1959 година, но без документ, легитимиращ правото на собственост. Доколкото няма данни осъществяваната от бащата М. С. фактическа власт като собственик на имота да е била смущавана или прекъсвана, не се намира в населено място, попадащо под ограниченията на ЗРПВПННИ (отм.); , то заявената като юридическо основание за придобиване правото на собственост придобивна давност по см. на чл. 79, ал. 1 ЗС от страна на ищците в полза на техния наследодател - баща, следва да бъде зачетена. Направените изводите, че бащата М. С. към момента на смъртта си е собственик на процесния недвижим имот, са правилни и законосъобразни. Законосъобразни са и изводите, че към момента на откриване на наследството всяка една от ищците ( третата дъщеря не е страна в процеса) са придобили по наследство по 1/4 идеална част от имота. Незаконосъобразни са изводите на съда относно оспорения от страна на ищците титул за собственост на ответника С. М. С., починал в хода на делото на 15.12.2018 година и заместен като страна на основание чл. 227 ГПК от наследниците по закон: съпруга Ф. М. С. ( страна в касационното производство на собствено основание ) и деца Н. С. П. (син ) и Н. С. Ъ. (дъщеря), а именно констативен нотариален акт № 14/2012 година, легитимиращ го за индивидуален собственик на основание придобивна давност. За да приеме, че не може да бъде зачетен посочения нотариален акт като легитимиращ правото на собственост само по отношение на С. М. респ. и неговата съпруга Ф. С., решаващият съд е приел, че след смъртта на бащата, С. С., който единствен от наследниците заедно със съпругата си е останал да живее в имота и единствен е осъществявал фактическа власт на имота, е владял като своя само наследствената си 1/4 идеална част, а по отношение частите на двете си сестри Ф. и С. - ищци по делото, е държател, тъй като е осъществявал фактическата власт, от тяхно име и за тях. Изводите на съда не кореспондират на доказателствата по делото, а направения анализ е неточен, нелогичен и необоснован. Ищците не твърдят факт, че след напускането на имота непосредствено след смъртта на техния баща през 60-години на миналия век, са осъществявали фактическа власт под каквато и да е форма, поради което за С. С. не е имало необходимост да "отблъсква владението на останалите съсобственици и сънаследници", така като е приел въззивния съд, нито е имало необходимост да доведе до знанието им " че отказва да признае правата им и да ги уведоми за новото субективно отношение към вещта ". Съгласно ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл. 69 ЗС се прие, че " Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. " При данните по делото е без съмнение факта, че от фактическа страна няма основание да се приеме, че владението на С. С. не касае целия имот, а само идеална част от него, доколкото самите ищци дават обяснение, че при делбата на земеделските земи има разбирателство този имот да е само за техния брат. Извършените действия по стопанисване на имота ( обработка, ремонтни дейности и др.) съставляват действия по упражняване правото на собственика в пълен обем, поради което и не може да се приеме за обоснована тезата на въззивния съд, че е било необходимо изрично уведомяване за промененото субективно отношение. По изложените съображения настоящият състав на касационния съд намира, че обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено както в частта, с която е прието за установено по отношение на С. М. С., починал в хода на касационното обжалване и заместен от наследниците по закон – съпруга и деца и съпругата му Ф. М. С., че ищците Ф. М. А. и С. П. Ч. са собственици на по 1/4 ид. част ( по една четвърт идеална част ) от процесния недвижим имот: ПИ с площ от 3096 кв. м., с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. К., [улица], одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г. на Изп. директор на АГКК, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м. /, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него жилищна сграда –еднофамилна с идентификатор **** със застроена площ от 53 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор **** с площ от 64 кв. м на основание наследство от М. С. и е осъдил С. М. С., заместен в хода на делото от наследниците по закон, и Ф. М. С. да предадат владението на горепосочения недвижим имот на притежаваните от ищците идеални части, както и в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 14/2012 година до признатите права на собственост от 1/2 идеална част. Считайки, че неправилното решение следва да се отмени и при липсата на необходимост от събиране на нови доказателства, настоящият състав намира, че следва да постанови ново решение по съществото на спора като, с оглед на вече изложените правни съображения, заявеният иск за собственост на основание чл. 124, ал. 1 ГПК се отхвърли изцяло. По направеното искане от страна на защитата на касаторите за присъждане на разноски за всички инстанции: Искането се явява основателно предвид крайния резултат - неоснователността на заявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съобразно Списък на разноските (л. 47) и представените писмени доказателства - Договори за правна помощ и съдействие №№ [ЕГН]/17.01.2018 година и Б № 305491/27.06.2018 г. и платежни документи за заплатени ДТ за касационното производство, направените за защита разноски на ответната страна са общо за сумата 1 712. 78 лв. и в този размер разноските следва да бъдат репарирани от ищцовата страна. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА и з ц я л о въззивно Решение № 98 от 09.05.2018 година по в. гр. д. № 91/2018 г. на ОС – Шумен и вместо него п о с т а н о в я в а: ОТХВЪРЛЯ заявеният от Ф. М. А. ЕГН [ЕГН] [населено място], област Шумен и С. П. Ч. с ЕГН [ЕГН] [населено място], обл. Шумен срещу С. М. С. и Ф. М. С. ЕГН [ЕГН], първият починал в хода на делото на 15.12.2018 година и заместен като страна на основание чл. 227 ГПК от законните наследници: съпруга Ф. М. С. ( страна в касационното производство на собствено основание ) и децата Н. С. П. (син ) и Н. С. Ъ. (дъщеря), иск да се признае за установено на основание чл. 108 ГПК, че са собственици на по 1/4 ид. част ( по една четвърт идеална част ) от ПИ с площ от 3096 кв. м., с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. К., [улица], одобрени със Заповед № РД-18-4/21.02.2007 г. на Изп. директор на АГКК, трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м. /, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него жилищна сграда –еднофамилна с идентификатор *** със застроена площ от 53 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор **** с площ от 64 кв. м както и да бъдат осъдени С. М. С. и Ф. М. С. да предадат владението на посочените идеални части от недвижимия имот, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени частично до обем на 1/2 идеална част констативен нотариален акт № 14/2012 година. ОСЪЖДА Ф. М. А. ЕГН [ЕГН] от с.. К., област Шумен и С. П. Ч. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Шумен да заплатят общо на Ф. М. С. ЕГН [ЕГН], Н. С. П. ЕГН [ЕГН] и Н. С. Ъ. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 7 12. 78 лв. ( хиляда седемстотин и дванадесет лева и 0. 78 лв. ) разноски за производството. Решението е окончателно.