Решение № 15123 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2011 г.
ВАСVIII отделение18.11.2011 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 535/14.12.10 г. по адм. д. 596/10 г. по описа на АС - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15123 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Станислав Асенов Каридов против Решение № 535/14.12.10 г. по адм. д. 596/10 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 071000262/26.04.10 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 304/12.07.10 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е взел становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното Решение № 535/14.12.10 г. по адм. д. 596/10 г. по описа на АС - Велико Търново е отхвърлена жалбата на Станислав Асенов Каридов против РА № 071000262/26.04.10 г., потвърден с Решение № 304/12.07.10 г. на ДД "ОУИ", с който са му определени данъчни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 1140,30 лв. и лихви в размер на 468,63 лв., както и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 6574,04 лв. и лихви в размер на 1738,28 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. АС - Велико Търново е обосновал изводите си като приема за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА следва да се считат за верни на основание презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и допълнително събраните по време на съдебното производство, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на Станислав Каридов за ревизираните периоди. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на Станислав Каридов, че АС - Велико Търново е допуснал нарушение на материалния закон като е възприел за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че за установено наличието на несъответствие между имущественото и финансово състояние на Станислав Каридов с неговите приходи/доходи, защото той не твърди наличие на облагаеми приходи, а не е доказано, че е получил необлагаеми доходи. Следователно е налице една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тази по т. 7, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Установената от органите по приходите фактическа обстановка с потвърждава и от събраните от АС-Велико Търново доказателства, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалния закон и е извършена ревизия по особения ред без да са налице основания за това или без да е мотивирано пристъпване на извършване на ревизията по този ред. Извършената преценка от органите по приходите за наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е правилна и за това своевременно е уведомен длъжника, като му е изискано представяне на декларации по чл. 124 от ДОПК. Излагането на подробни мотиви не задължително да се съдържат в специфична форма и в конкретния случай са посочени в целия ревизионен доклад и ревизионен акт, а конкретните факти, обуславящи обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и правната квалификация на тези обстоятелства, включително и правните последици от тяхното установяване, са съобщени на Станислав Каридов с уведомление изх. н. 718/04.02.2010 г., връчено му на 5.02.2010 г. чрез пълномощник. Следователно правилно АС - Велико Търново е приел, че ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК и за издадения въз основа на нея ревизионен акт е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Следователно и това оплакване в касационната жалба е неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че АС-Велико Търново не е допуснал нарушение на процесуалния закон като е приел, че допуснато процесуално нарушение от решаващият орган при административното обжалване, изразяващо се в необсъждане на всички възражения срещу РА, не представлява основание за отмяна на РА. Съдът е обсъдил в обжалваното решение всички възражения на Станислав Каридов против РА, включително и тези, които са били изложени във възражението му срещу РА. Следва да бъде изрично отбелязано, че това процесуално нарушение няма възможност да повлияе при издаване на РА, защото касаторът се оплаква от необсъждане на доводите му срещу РА, а не срещу ревизионния доклад. Административният съд не е допуснал процесуални нарушения и при събиране и преценка на доказателствата по делото. По отношение документите, представени на чужд документ, непридружени с превод по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ДОПК, следва да бъде посочено, че данъчните органи не са длъжни, а могат да извършат превод за сметка на субекта. В случая и данъчните органи, и съдът, са преценили от неофициалния превод на документа, че от него не се доказват факти от значение за данъчното облагане на Станислав Каридов. Този документ е представен за установяване на произхода на средствата, които са използвани за пътуване и престой на Станислав Каридов, в Швейцария. Ревизираното лице е посочило, че е пътувало по проект и за сметка на община Трявна, но след събиране на доказателства, от които се установява по категоричен начин, че община Трявна не организирала и заплащала такова пътуване е направено ново твърдение за нов източник на средствата. Тези нови твърдения (пътуване за сметка на чуждо физическо лице) не са подкрепени с доказателства, които да отговарят на изискванията на чл. 55 от ДОПК, но и не кореспондират с първоначалните твърдения, поради което и данъчните органи, и съдът правилно са преценили, че не е необходимо да бъдат давани указания, че следва да бъдат доказани с годни доказателствени средства. Принципът на служебното начало изисква да бъдат давани указания към участниците в процедурата, които за свои твърдения не ангажират никакви доказателства, но не и в случаите когато за установяване на факт, лицето, чиято тежест е доказването, представя доказателства, но те не са достатъчни за доказването му. В случая за твърдението, че престоят в Швейцария е извършен със средства, които не представляват облагаем доход за Станислав Каридов са събирани доказателства чрез насрещна проверка на община Трявна, от която събраните доказателства не установяват твърденията на ревизираното лице. Не е налице задължение да му бъде давани указания, че и другите документи, които той представя също не установяват неговите твърдения, че необходимите средства за път и престой в чужбина не следва да бъдат вземани предвид при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху доходите му. По отношение преценката на договорите за заем като частни документи, настоящата инстанция намира, че АС-Велико Търново също не е допуснал процесуални нарушения. Съдът е обсъдил тези писмени доказателства и от гледна точка на тяхното съдържание и житейска логика, като правилно е приел за установено, че с тях не се доказва предаването на договорената сума, а и наличието на разполагаеми суми у заемодателите. В подкрепа на този извод административният съд е посочил и липсата на доказателства за твърдението, че получената в заем сума е върната и произхода на средствата, с което това е осъществено. Настоящата касационна инстанция намира, че представеният нотариален акт № 86/19.05.2008 г. изцяло опровергава твърденията на Станислав Каридов, че е придобил недвижим имот на 25.09.2007 г. за 30000 лв. със средства предоставени на заем от Иван Груев с уговорката и цел последваща продажба на същия имот на заемодателя Иван Груев. В цитирания нотариален акт е посочена продажна цена в размер на 4000 лв., която сума ще бъде изплатена на продавача Станислав Каридов чрез превод от "Банка ДСК" ЕАД след представяне на вписан нотариалния акт по силата на кредит, отпуснат на купувача Иван Груев. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,