Решение № 12562 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16057/2013 г.

Решение № 12562 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16057/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Топола Панорама Вю" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от прокуриста Диан Маринов Иванов, против Решение от 8.10.2013 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1530 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против против ревизионен акт /РА/ № 031203121/28.12.2012 г., потвърден с Решение № 51/21.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице не е признат данъчен кредит за дан. период м. 05.2012 г. по ф-ра № 61/19.12.2011 на стойност 6 845.41 лв и ДДС в р-р на 1 369.08 лв. и ф-ра № 64/21.03.2012 г. на стойност 44 006.17 лв и ДДС - 8 801.23 лв, издадени от "Явина" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно реалността на доставките на услуги по договор за организиране на процеса на проектиране, лицензиран надзор и консултантски услуги от 1.09.2011 г. между РЛ като възложител и "Явина" ООД като изпълнител като първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите с посочения издател. Поддържа се, че няма пречка прекият доставчик да използва подизпълнители, както е станало в случая; че няма значение свързаността на лицата по веригата подизпълнител - пряк доставчик - ревизирано лице; че недоказването на предходните доставки не може да се отрази на правото на данъчен кредит на получателя по пряката доставка. Поддържа се, че съдебното решение противоречи на задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът-директорът на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на контрол пред АС Варна е бил посоченият РА в частта му относно отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя по посочените две фактури с издател "Явина" ЕООД и предмет "първо плащане по договор" и "окончателно плащане по договор от 18.12.2011 г.", включени в СД и ДП на доставчика за съответните данъчни периоди и с начислен ДДС. Спорно пред административния съд е било: извършени ли са реално фактурираните услуги по договора за проектиране, лицензиран надзор и консултантски услуги от 1.09.2011 г. и договора за организиране на процеса на проектиране, лицензиран надзор и консултантски услуги от 18.12.2011 г., съответно - налице ли е доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и правомерно ли е упражнено правото на данъчен кредит по тези фактури? Съгласно договора от 1.09.2011 г., жалбоподателят като възложител, възлага и упълномощава "Явина" ЕООД /изпълнител/ да "изпълни услугите, които водят до желания от страните резултат, а именно: продължаване на правното действие на Решение на ОДЗГ гр. Добрич 07/5.10.2005 г. за промяна на предназначението на земеделските земи след 2.11.2011 г. " Съгласно Раздел "Понятия и тълкувания, чл. 1, т. 4, "услуги" означава предоставяне на необходимите услуги, водещи до резултат - продължаване на правното действие на Решение на ОДЗГ гр. Добрич 07/5.10.2005 г. за промяна на предназначението на земеделските земи след 2.11.2011 г. и изразяващи се в проектирането, чертежите, спецификациите, строителен надзор и консултантски услуги свързани с външното водо- и електрозахранване и всички други услуги, посочени в договора като изискване за получаване на разрешения за строеж откриване на строителна линия и ниво и всички други необходими услуги за постигане на целения от страните резултат". Съгласно Договора за организиране на процеса на проектиране, лицензиран надзор и консултантски услуги от 18.12.2011 г. /стр. 184/: жалбоподателят /като възложител/ и "Явина" ЕООД /изпълнител/ се договарят възложителят да наеме изпълнителя за предоставяне на организирането на проектиране, строителен надзор и консултантски услуги, свързани с одобренията на водо- и електрозахранването чрез свързване към съществуващите мрежи и изготвяне на пълния комплект документи, които са необходими за получаване на разрешително за строеж за проект "Топола Панорама Вю"; изпълнителят да изпълни услугите в съответствие със сроковете и условията, приложени в договора и представляващи част от него. Раздел "Понятия и тълкувания, чл. 1, т. 4 "услуги" означава организирането на проектирането, чертежите, спецификациите, строителен надзор и консултантски услуги свързани с външното водо- и електрозахранване и всички други услуги, посочени в договора като изискване за получаване на разрешение за строеж както и откриване на строителна линия и ниво". Към ф-ра № 64 жалбоподателят е представил Приемо-предавателен протокол от 20.03.2012 г. /стр. 148/. в който е посочено, че се отнася към договора от 18.12.2011 г. Според протокола в изпълнение на договора, изпълнителят предава на възложителя: разрешение за строеж 120/2011 г. за обект "Спортна площадка-тенис корт", Разрешение за строеж 117/2011 г. за обект "Административна обслужваща сграда"; Заповед за одобрения на ПУП-ПР; Проект за ПУП; Проект за промяна на кадастрална карта; Протокол за откриване на строителна линия и ниво. Представените извадка от действащия план, план за промяна на регулацията, план за регулация и цифров модел са от 1.12.2011 г. /стр. 174/, в проект-подробен устройствен план е посочена година на проектиране 2011 г. /стр. 176/. В протокол № 20 от 23.12.2011 г. от заседания на Експертния съвет по устройство на територията /стр. 170/ е записано, че се приема представения проект за ПУП-ПР, засягащ имота на жалбоподателя. Съгласно Заповед № 784 от 28.12.2011 г. /стр. 169/ кметът на Община Каварна одобрява изменението на подробния устройствен план, предвиждащо разделяне на имота на жалбоподателя на два урегулирани поземлени имота. Въз основа на всички събрани доказателства, органите по приходи са установили, че дейностите по издаването на разрешения за строеж и проект за ПУП за обекта на жалбоподателя са извършени по-рано от сключването на договора за извършването на тази услуга с "Явина" ЕООД, респективно на договорите, сключени от последния с подизпълнителите му и се претендира данъчен кредит по фактури неотразяващи реални доставки. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е представил безспорни доказателства за реално получени доставки на услуги от "Явина" ЕООД т. е липсва доставка на услуги по процесните фактури. С основание, съдът е констатирал при анализа на договорните разпоредби на двата договора, че в нито една от тях не са посочени конкретни фактически действия, които изпълнителят по договорите следва да извърши. Тази констатация, съпоставена с редакцията на предмета на фактурите - плащане по договор, оставя без отговор въпроса за конкретния предмет на доставката. Тази неясното не е отстранена и с други доказателства, представени в ревизионното производство, от които да стане ясно, че именно "Явина" ЕООД или негови подизпълнители са предприели конкретни действия във връзка с посочения в договорите общ резултат. Правилно съдът е приел, че единствено обстоятелството, че ревизираното лице е получило определени документи или резултати във връзка с благоустройствения статут на своя имот, още не означава, че това е станало чрез реалното изпълнение на фактурираните услуги от дружеството-доставчик. Разбира се, че няма пречка изпълнението на фактурирани услуги да бъде превъзложено на подизпълнители, но за да се приеме за доказано това, най-напред, трябва да е конкретизиран предметът на това превъзлагане, което в случая не е сторено нито от доставчика, нито от ревизираното лице. В приложеното към касационната жалба Решение № 4141 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13620/2009 г. е прието точно това, но за разлика от настоящия случай, там не е било спорно осъществяването на услугите от подизпълнителите /стр. 2-ра от мотивите/. Случаят не е идентичен от фактическа страна и с този по адм. д. № 4779/2013 г. на ВАС, по което е постановено второто представено Решение № 13918 от 24.10.2013 г., защото там е прието, че има преки доказателства за изпълнение на процесните услуги от прекия доставчик, а в първоинстанционното производство са приети и експертизи относно реалното изпълнение на предмета на доставките. Специфично на процесния спор е и обстоятелството, че една от фирмите, посочена като подизпълнител -"Булстрой надзор" ООД гр. Добрич, има и преки отношения с ревизираното лице, основани на договор от 29.09.2011 г. с подобен предмет на процесните договори. В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е преценил доказателственото значение на представените в преписката два броя Разрешения за строеж - № 117/4.10.2011 г. и № 120/4.10.2011 г. /стр. 159-160/, издадени от Главния архитект на Община Каварна, представени от жалбоподателя. В тях е посочено, че същите се издават на основание постъпило искане № АБ-06-1148/30.09.2011 г. В Разрешение № 117/4.10.2011 г. е посочено и лицето, изготвило оценка за съответствие с изискванията за строежите по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ - "Булстрой надзор" ООД, гр. Добрич. Посочените в разрешенията за строеж дата на подаване на искане № АБ-06-1148/30.09.2011 г. и лице, извършило оценката за съответствие със ЗУТ, кореспондират с представения Договор за оценка съответствието.../стр. 26/ и Комплексен доклад.../стр. 24/ от "Булстрой надзор" ООД, Добрич. Този извод се подкрепя и от представеното на л. 27 от адм. преписка придружаващо писмо на управителя на "Булстрой надзор" ООД, с което се твърди, че представените доказателства са във връзка за извършени услуги между РЛ и посоченото дружество. Всички тези обстоятелства обосновават извода на съда, че не "Явина" ЕООД е изпълнител на услугата посочена в договора за проектиране /и организиране на проектирането/, лицензиран надзор и консултантски услуги от 1.09.2011 г. Не е забранено, също така, да има свързани лица по веригата подизпълнител-пряк доставчик-ревизирано лице, но когато не са установени конкретните задължения на всеки доставчик по веригата, още по-малко кой какво и с какви ресурси е извършил, представителството на едно и също физическо лице на подизпълнителя и прекия доставчик, логично обосновава извода, че префактурирането на услугите е с оглед на ползване на право на данъчен кредит по веригата. Върховният административен съд многократно се е произнасял, че представени договори между страните по облагаема доставка удостоверяват само възникнали облигационни отношения между тях. Наличието на облагаема доставка правилно е преценено от административния съд като абсолютна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, което следва и от непротиворечивата практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Посоченото в касационната жалба Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 не прави изключение, защото от внимателния прочит на фактите по главните производства се вижда, че реалността на доставките по фактурите по които се претендира данъчен кредит не се оспорва или е доказана. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение