Решение № 2960 от 21.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Венти Аир ЛД ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител П. Танева Леви срещу решение 1465/07.03.2022 г., постановено по адм. дело 13572/2019 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р 22002216009309 091 001/22.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1572/16.09.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП за установени за внасяне задължения за данък по чл. 42 ЗДДФЛ в размер на 121,16 лв. за месец януари 2013 г. и лихви 73,68 лв., както и за задължителни осигурителни вноски за ДОО за осигурители в размер на 23 673,25 лв. за период от месец май 2013 г. до месец май 2015 г. (без месеците август и септември 2014 г.) и лихви - 11847,10 лв.; за ЗО за осигурители в размер на 10 292,69 лв.за данъчни периоди на месец май 2013 г. (без месеците август и септември 2014 г.) и лихви за забава 5 164,05 лв.и за вноски за УПФ в размер на 6 432,95 лв. за данъчен период от месец май 2013 г. до месец май 2015 г. (без месеците август и септември 2014 г.) и лихви 3 259,47 лв. или в общ размер на посочените задължения от 60 864,35 лв. главници и лихви. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 2 355,93 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се оплаква, че обжалваното решение е постановено в противоречие с доказателствата по делото и с материалния закон поради което след отмяната му, се иска връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне, вкл. и по валидността на ревизионния акт предвид, че съдът не е изследвал и съобразил, че няма квалифицирано удостоверение за валидно електронно подписване на ревизионния акт в съответствие с изискванията на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. и чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК, като този недостатък опорочава в най съществена степен ревизионния акт и съгласно чл. 146, т. 2 АПК води до неговата нищожност. подробно са развити оплаквания в касационната жалба за нищожност на ревизионния акт поради липса на подписване на ревизионния акт с квалифицирани електронни подписи и на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. Като грубо и съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи неназначаването от съда на съдебно компютърна техническа експертиза, която да провери дали органите по приходите, посочени като издатели на ревизионния акт, на ревизионния доклад и заповедта за възлагане на ревизията и нейните изменения, представени като технически носител по делото към датата на подаването им дали са притежавали квалифицирани електронни подписи (КЕП) от всички органи, посочени като техни издатели. Твърди се от касатора, че неназначаването на такава експертиза е довело до неизясняване на спора по делото. По същество в касационната жалба се излагат оплаквания, че изводът на съда, че Венти Аир ЛД ЕООД неправилно е начислявало и внасяло данък по чл. 42 ЗДДФЛ и осигуровки за ревизираните периоди за лица, командировани в друга държава членка на ЕС, въз основа на който е потвърден и процесния ревизионен акт, е изцяло неправилен, неверен и е необоснован. Относно представените доказателства касаторът излага довод, че те не са били оспорени от ответника по делото, а от представените в ревизията трудови договори и допълнителни споразумения с командированите работници, се установявало, че част от работниците за част от периодите не са работили на пълен работен ден, а с работно време от 4 или 2 часа, което се доказвало и от факта, че трудовите договори и допълнителни споразумения към тях са декларирани в НАП в съответствие със законовите изисквания, вкл. и работното време на командированите работници и ежемесечно подадените в НАП декларации, обр. 1. В тази връзка в касационната жалба се сочи, че съдът не е съобразил, че поради естеството на изпълняваната дейност СМР командированите работници не са работили извън пределите на Република България през целия период, за който са били получени удостоверения А1, както и, че част от командированите са с прекратени предсрочно преди изтичане на срока по посоченото удостоверение А1, за което има издадени заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения. Пак във връзка с работата на командированите извън страната касаторът възразява, че по делото не били събрани официални писмени доказателства, въз основа на които да се установи минималната часова ставка в строителния сектор в Германия и минималната работна заплата в Белгия. Неправилно според касатора съдът не е кредитирал заключението на вещото лице Д. Павлова по съдебно счетоводната експертиза с аргумент, че дадените в него отговори на поставените задачи почиват на неприемливи изходни данни. Освен изложеното, в касационната жалба се сочи оплакване, че в обжалваното решение се съдържа единствено многобройно цитиране и тълкуване на приложимата правна уредба, без да е извършен какъвто и да е анализ на представените по делото писмени доказателства. Твърди се от касационния жалбоподател, че съдебното решение е постановено в противоречие с изслушаните свидетелски показания на А. Маринов, който през 2014 г. 2015 г. е бил работник във Венти Аир ЛД ЕООД, както и е работил на обекти в с. Шмигел, Германия. Подробни съображения, обосноваващи изложените оплаквания, са развити в касационната жалба и се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на Административен съд, София град за ново разглеждане от друг съдебен състав, или да се отмени същия акт като незаконосъобразен, респ. ревизионният акт да се обяви за нищожен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за тях за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. В. Терзиева, която е представила и писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. В. Минкова, я оспорва с искане да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дела 989/2021 г., 2621/2020 г. и 5751/2019 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него ревизионен акт, цитиран по горе отговаря на изискванията на чл. 120, ал.1 ДОПК предвид препращането изцяло към мотивите на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Съдът е констатирал, че ревизионният акт е подписан с електронни подписи от издателите му. Във връзка с това и с оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т.1 ЗЕДЕУУ е посочил, че по делото са представени заверени копия от служителите, подписали електронни документи, издадени във връзка с приключилото ревизионно производство, като всички актове - ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от органи по приходите, които са притежавали КЕП. Съдът се е позовал на чл. 3 ЗЕДЕУУ (редакция в ДВ, бр. 85/2017 г., действаща към момента на издаване на акта), съгласно който електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. е при спазване на писмената форма на електронния документ. Съдът се е позовал на чл. 4 ЗЕДЕУУ, в който е прието, че автор на електронното изявление е физическото лице, което се сочи за негов извършител. Пояснено е от съда, че съгласно чл. 13 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, а КЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 от цитирания закон. За конкретния случай съдът е приел, че ревизионният акт е създаден като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ по отношение на който с оглед фикцията по чл. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Електронните документи по делото съдът е приел, че са възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от страната по определението на чл. 13, ал.1 ЗЕДЕУУ. В тази връзка е посочено от съда, че дефинициите за усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 и 4 ЗЕДЕУУ препращат към същия Регламент и съгласно тях усъвършенстван електронен подпис означава електронен подпис, който титулярът може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол и да е свързан с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях, а квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, като същият има значение на саморъчен подпис. Съдът се е позовал и на разпоредбите на чл. 24, ал.1, чл. 25, ал.1 и чл. 28, ал.1 от цитирания Регламент и от тях е извел извод, че доказателствата за КЕП не следва да бъдат представяни, макар това да е сторено от ответника в съдебното производство, а освен това са събрани и служебно от съда. Съдът се е позовал и на съдържащите се в делото справки извлечения от информационната система, че лицата, подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с електронен подпис, са притежавали сертификат, издаден от B Trust с валидност за периода на подписване на документа, а от публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителните услуги, достъпен на адрес: https: //www.b-trust.org/bg може да се извърши проверка относно наличието на издадено удостоверение за квалифициран електронен подпис. За категорично е прието от първоинстанционният съд, че наличието на КЕП на органите, издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА се установява по категоричен начин от приетото по делото удостоверение от Борика АД и е установено, че е бил валиден към датите на издаваните по горе документи и актове. Направен е извод от съда, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентни органи с надлежно делегирани правомощия, като властническо волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл. 109 ДОПК. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че жалбата на Венти Аир ЛД ЕООД е неоснователна, а оспореният ревизионен акт е законосъобразен. В тази връзка съдът се е позовал на първо място на чл. 24, ал.1 ЗДДФЛ, който предвижда, че облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения съдът е посочил, че се определя, като облагаемият доход по чл. 24 ЗДДФЛ се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), които са за сметка на физическото лице чл. 25 ЗДДФЛ. Съдът в съдебния си акт е приел, че разпоредбата на чл. 42 ЗДДФЛ предвижда, че авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя месечно на базата на месечна данъчна основа, а според ал. 2 тя се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец , се намалява с удържаните от работодателя ЗОВ по реда на КСО и ЗЗО или задължително осигуряване в чужбина. В съдебното решение е прието, че месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1 т. 26, б. и от ДР на ЗДДФЛ съдът е счел, че се определя, като облагаемият доход по чл. 24 ЗДДФЛ се намали с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото лице е длъжно да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО, а размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по ал. 3 се умножи по данъчната става 10 на сто. Пояснено е от съда, че данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход за съответния месец, а внасянето на данъка съдът е посочил, че според ал. 9 на чл. 24 ЗДДФЛ се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и чл. 66 ЗДДФЛ в приход на републиканския бюджет. В обжалваното решение е посочено, че чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба Н 8/29.12.2015 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващи се лица, работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове осигурители, самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП декларация, обр. 6, в която се вписва общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. От доказателствата по делото и от цитираните правни разпоредби съдът е приел, че ревизираното дружество е следвало да внесе данък върху данъчна основа от 1 211,16 лв., но не го е сторило, както и, че задълженията за ДДФЛ не са били декларирани по установения ред със сумите, които ревизиращите са установили, ДДФЛ за данъчен период на месец януари 2013 г. се явява дължим към датата на издаване на ревизионния акт. Съдът не е споделил оплакването на жалбоподателя в писмената му защита, че задълженията му са определени в противоречие с неоспорени писмени доказателства, като е прието в решението, че не може да се приеме, че приходната администрация не е оспорила същите. Според съда доколкото органът по приходите е такъв по ръководство и решаване в извънсъдебната фаза на производството, то няма как и пред кого да направи нарочно изявление за оспорване, като е прието от съда, че това оспорване имплицитно се съдържа в ревизионния доклад и в ревизионния акт с отказа на органите по приходите да зачетат убеждаващото въздействие на данните, вписани в заповедите за разрешаване на неплатен отпуск и в трудовите договори, досежно продължителността на работното време. В решението е прието, че от извършения анализ в ревизионния акт на събраните доказателства може да се направи извод, че указаните обстоятелства са оспорени от органите по приходите. Обжалваното решение е правилно постановено. По възражението за валидността на ревизионния акт. В първоинстанционното производство настоящият касационен жалбоподател чрез процесуалния си представител не е правил възражение за валидността на ревизионния акт. Въпреки това, спазвайки задължението си служебно да провери валидността на ревизионния акт, първостепенният съд с разпореждане от 14.02.2022 г. изрично е дал указания на доставчика на удостоверителни услуги Борика АД да представи доказателства за издадените електронни подписи на издателите на заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за нейното изменение, на изготвилите ревизионния доклад и ревизионния акт. Установено е по делото, че в изпълнение на това разпореждане Борика АД е представила справка за квалифицираните електронни подписи на лицата М. Колева, С. Митрова, М. Михайлова, И. Ачев и И. Иванов и периодите на валидност на същите. По делото са налични и удостоверенията за квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, участвали в ревизията и издаването на ревизионния доклад и ревизионния акт. Удостоверенията за издадените КЕП също са налични по делото, като са представени от посочения доставчик на удостоверителни услуги. При установените доказателства за квалифицирани електронни подписи подробно и обосновано същите са описани от съда с посочване на правните разпоредби, уреждащи материята на издаване на електронни подписи чл. 3, ал.1, чл. 13, ал. 1, чл. 24, ал. 1 и чл. 28, ал. 1ЗЕДЕУУ, както и относимия за това Регламент (ЕС) 904/2014 на Европейския парламент и Съвета - чл. 25, т.1. Съдът правилно се е позовал и на чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, редът за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, като в него е посочено, че регистърът съдържа удостоверенията за квалифицирани електронни подписи, списък на издадените удостоверения за тях, списък на прекратените удостоверения, удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документи и информация по чл. 28, ал. 3 ЗУДЕУУ. Притежаването на сертификат на лицата, подписали посочените по горе документи и актове съдът е приел, че са издадени от B Trust Operation ID QES с валидност за периода, в който те са подписани. Правилно съдът е посочил, че публичният регистър, поддържан от доставчика на удостоверителни услуги е достъпен на адрес https://www.b-trust.org/bg и всеки може да извърши проверка за издадено удостоверение за квалифициран електронен подпис, което явно не е сторено от касационния жалбоподател. Неоснователно се поддържа довод, че съдът е бил длъжен да назначи съдебно компютърна техническа експертиза, която да извърши проверка дали органите по приходите, посочени като издатели на електронните документи към датата на издаването им са притежавали квалифицирани електронни подписи. Такава експертиза не е било необходимо да са назначава от съда, тъй като по делото са налице достатъчно доказателства, описани по- горе, от които се установява наличието на квалифицирани електронни подписи по смисъла на чл. 3, т.12 от цитирания Регламент, респ. на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ. Наличието на тези доказателства правилно е обосновало решаващия съд да приеме, че ревизионният акт е валиден и затова спорът между страните по делото е разгледан по същество. Освен изложеното следва да се посочи, че в решение от 20.10.2022 г. по дело С 362/21 г. на СЕС е прието, че при липсата на доказателства за квалифициран електронен подпис, националната юрисдикция е длъжна да провери съответствието на конкретните подписи с изискуемото по закон съдържание на квалифицираните удостоверения за електронен подпис, за да може да се формира извод налице ли е или не квалифициран електронен подпис. Както вече се посочи по горе, по делото пред първата съдебна инстанция са налице достатъчно писмени доказателства с оглед указанията, които съдът е дал за наличието на квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, участвали в ревизията и издали заповедите за възлагане на същата, заповедите за изменения на първоначалната заповед, както и на издателите на ревизионния доклад, респ. на ревизионния акт. Наличните доказателства правилно и обосновано са обсъдени от първоинстанционния съд и изводът му за валидност на ревизионния акт, като краен акт на ревизионното производство, с което то приключва, се възприемат изцяло и от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. По съществото на спора. Правилно е посочено в обжалваното решение, че няма спор между страните, че дружеството касационен жалбоподател Венти Аир ЛД ЕООД по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО по закон да внася осигурителни вноски за своите работници, заети по трудови правоотношения. Не е спорно и обстоятелството, че част от работниците са били изпращани командировка в Белгия и Германия. Съдът правилно е посочил, че съгласно чл. 6а КСО работодателят е бил длъжен за определяне на осигурителните вноски на тези работници да се извърши съпоставка между действително изплатените доходи с минималните ставки на заплащане в другата държава членка на ЕС. Установено е по делото и, че внасяните от осигурителя за командированите работници в Белгия и Германия на осигурителните вноски е извършено върху получените в България възнаграждения (заплати). Установено е също така от първоинстанционният съд, че на командированите работници в посочените две държави членки на ЕС са издадени удостоверения А1 за 15 работници съгласно чл. 11 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. Разпоредбата на чл. 6а КСО, на която се е позовал решаващият съд регламентира, че осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава. Съдът правилно е посочил в решението си, че приложението на чл. 6а КСО касае командированите при условията по чл. 121, ал. 3 КТ, които предоставят услуги в другата държава членка, както и, че за времето на командироването приложимо право е българското законодателства, както е предвидено и в Регламент (ЕО) 883/2004. Приложимостта на чл. 6а КСО съдът обосновано е приел, че е налице предвид, че командироването на работниците на касационния жалбоподател е извършено по реда на чл. 121, ал. 3 КТ (приложима за ревизирания период преди отмяната на тази правна норма ). Отразено е в обжалвания съдебен акт и, че касаторът не е представил доказателства за реално ползване на неплатен отпуск на работещите в Белгия лица предвид тяхното командироване там. От доказателствата по делото се установява, че времетраенето на командироването на работниците на касатора е било по малко от 24 месеца и правилно в тази връзка съдът се е позовал на чл. 12 от Регламент (ЕО) 883/2014 г., а по отношение на представените удостоверения А1, които удостоверяват в коя държава членка се дължат осигурителните вноски при командироването на работници в друга държава членка, а те съгласно посочения Регламент, се дължат в държавата, в която се полага труда. При установено по делото, че командироването на работниците е продължило в другите държави членки по малко от 24 месеца, съдът е посочил, че приложим е чл. 11, § 3, б. а) от Регламент (ЕО) 883/2004 г. за командированите лица на основание чл. 121, ал.1 КТ за не повече от 30 календарни дни. Правилно решаващият съд не е възприел твърдението на жалбоподателя (касатор в настоящето съдебно производство), че няма доказателства, че командированите в Белгия и/или Германия работници са ползвали 30 -дневен неплатен отпуск. В тази връзка обосновано съдът не е приел соченото правно основание в заповедите за разрешаване на неплатен отпуск - чл. 160, ал. 2 КТ. Тази правна норма е относима само за работник или служител, на който се разрешава неплатен отпуск, ако е в правоотношение с институция на Европейския съюз, каквито не са работниците на "Венти Аир ЛД" ЕООД. Обосновано в обжалваното решение съдът е посочил, че след като в заповедите за неплатен отпуск е посочено негодно правно основание, то се дискредитира тезата на касационния жалбоподател за осъществени прекъсвания на работния процес, което счита, че е довело до недължимост на осигурителните вноски съгласно чл. 9, ал. 2 КСО. Не издържа тезата на касатора, че работата на командированите в Белгия и Германия лица е била с намалена продължителност на работния процес предвид посоченото в съдебното решение на първостепенния съд, че в предходното ревизионно производство управителят на "Венти Аир ЛД" ЕООД е представила декларация, че служителите, които са работили в посочените държави - членки, като командировани от българския работодател и за които има удостоверения А, са работили на 8 - часов работен ден, нито са налице такива доказателства, от които да се направи категоричен извод, че поради някакви причини се е наложило намалено работно време. - арг. от чл. 138, ал. 4 КТ. Правилно съдът не е приел за меродавно възражението на касатора, че работникът Е. Арсов не е работил по трудово правоотношение и затова не са начислявани осигурителни вноски. Това лице е отричало, че е работило по трудово правоотношение с касатора,но името му фигурира в отчетите за явяване на работа, а също и в книгите за инструктаж, т.е. същото е работило по трудово правоотношение. Относно задълженията за данък по чл. 42 ЗДДФЛ в касационната жалба липсват конкретни оплаквания. И в тази част в обжалваното решение са изложени мотиви в съответствие с установените по делото доказателства. Съдът е посочил редът и начинът на определяне на авансовия данък за доходи от трудови правоотношения, който се определя от работодателя на месечна основа във връзка с чл. 24, ал.2 ЗДДФЛ чрез намаление с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическите лица или за задължително осигуряване в чужбина. Посочени са от съда и чл. 65 и чл. 66 ЗДДФЛ, уреждащи сроковете и мястото на внасяне в републиканския бюджет на посочения данък. В същия смисъл е и цитираната от ответника по касация съдебна практика по адм. дела 989/2021 г. и 2621/2020 г. на Върховния административен съд, Първо отделение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не възприема мотивите на първостепенния съд, че имплицитно в ревизионния доклад и в ревизионния акт се съдържа оспорване от приходната администрация на представените от ревизираното дружество доказателства - заповедите за разрешаване на неплатен отпуск и трудовите договори относно продължителността на работното време. Доказателства, които са представени от ревизираното лице в хода на ревизията, могат да се оспорят от приходната администрация по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 АПК в първото по делото съдебно заседание, но само по отношение на тяхната автентичност, а не и на съдържанието им. Въпреки, че такова оспорване не е извършено, това не означава, че е задължително кредитирането на посочените документи. Тяхното възприемане или не е по отношение преценката на съда в цялост на ангажираните от страните доказателства в ревизионното и в съдебното производство и установените факти и обстоятелства. В този смисъл в обжалваното решение е направен цялостен анализ на доказателствата, относими към правния спор и затова е неоснователно оплакването на касационния жалбоподател за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно прилагане на материалния закон и/или необоснованост. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касационния жалбоподател нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК същото следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 519,15 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение