Решение № 6454 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7589/2012 г.

Решение № 6454 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7589/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), подадена чрез мл. юрк. Т. Кулинова, против решение № 2065 от 18.04.2012 г., постановено по адм. дело № 2507/2012 г. на Административен съд - София град, в частта му, с която е отменено решение № 103/09.02.2012 г. на председателя на ДАБ, в частта му, с която е отхвърлена молбата за закрила на Сузан Али Садик за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В касационната жалба се поддържа, че решението на първоинстанционният съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответните страни - Сузан Али Садик, Айман Исмат Мустафа, Аяд Исмат Мустафа и Аия Исмат Мустафа, чрез процесуалния си представител адв. Любенова, оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. С обжалваната част на решението на АССГ е отменено решение № 103/09.02.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Сузан Али Садик за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, и административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановено при нарушение на правилото на чл. 35 АПК. Прието е, че издателят на акта не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, касаещи актуалната обществено - политическа ситуация в Ирак относима съм преценката за приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Констатирано е, че с оглед данните съдържащи се в справката на ДАБ от 18.10.2011 г., информацията на Агенция "Франс прес" и ВВС, както и доклада за 2011 г. на Амнести интернешънъл, са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут на молителите към датата на произнасяне на органа. Отделно от това съдът е посочил, че в решението си председателя на ДАБ се е позовал на справка от март 2011 г., докато произнасянето му е към февруари 2012 г., както и че с оглед представената и приета в съдено заседание от 11.04.2012 г. справка за състоянието на сигурността в град Мосул, то същото въобще не е била обсъждана в мотивите на административното решение. Решението е неправилно. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Разпоредбата на чл. 15, б. "в" от последната е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е ясна и безспорна по отношение условията, при които съществува опасност от тежки посегателства спрямо лицето, търсещо закрила, а именно следва да бъде установено наличието на въоръжен конфликт в съответната държава на произход. Изводът на първоинстанционният съд, че по делото е установено, че са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необоснован. Видно от приетите по делото доказателства, установяващи конкретната обстановка в Ирак и в частност на град Мосул, не може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт, който да предпостави изследването на останалите елементи от хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Видно от представените справки по делото, в Ирак няма международен конфликт, но доколкото в съдебното решение се извежда извод за наличие на вътрешен такъв, то следва да се изясни неговото съдържание съгласно приложимия в случая чл. 1 от Протокол II от 1977 г. към Женевската конвенция от 12.08.1949 г. относно защитата на гражданските лица по време на въоръжен конфликт, ратифицирана от РБ с Указ от 12.08.1949 г. - конфликт, който протича на територията на високодоговарящата страна между нейните въоръжени сили и дисидентски въоръжени сили или други организирани въоръжени групи, които под отговорно командване упражняват такъв контрол над част от нейната територия, който им позволява да водят продължителни и съгласувани военни операции. Не представлява вътрешен въоръжен конфликт ситуации на вътрешни безредици, напрежение, като бунтове, изолирани и спорадични прояви на насилие - чл. 1, т. 2 от Протокол II към същата Женевска конвенция. Ноторно е, че цялата територия на държавата Ирак е под контрола на иракските сири за сигурност и автономните кюрдски сили, контролиращи северната част на държавата. Установеното от съда наличие на актове на насилие от страна на лица, групи или организации, преследващи терористични цели, овладяване или завладяване на властта, или извършени по криминални подбуди, макар и пораждащи основателни притеснения за сигурността в страната не могат да бъдат основание за предоставяне на закрила по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Нещо повече, съдът е следвало да отчете, че по аргумент от чл. 9, ал. 2 и 4 от ЗУБ и с оглед данните събрани в производството, че официалните власти в Ирак на първо място, демонстрират воля и ефективно се противопоставят на действията на терористични и криминални субекти, застрашаващи сигурността в страната, израз на което е намаления интензитет в проявите на насилие, а на второ - че общите данни за Ирак показват трайно подобрение, както в сферата на сигурността, така и в обществено-политическата и стопанската сфери. Отчетените в справките към делото и обсъдени от съда недостатъци в правораздаването, функционирането на администрацията, достъпът до социални услуги и спазването на човешките права в Ирак дават повод за внимателно разглеждане на всяка молба за закрила, обоснована в тази посока, но същите нямат пряко отношение към хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Що се касае до изводът, че председателят на ДАБ е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила като не е обсъдил представената на 11.04.2012 г. справка за състоянието на сигурността в град Мосул, то същия не може да бъде споделен. Видно от справката същата е изготвена на 05.03.2012 г. и е деловодно завадена в ДАБ на тази дата с вх. № 1144. При това положение и като се отечете, че обжалваното административно решение е издадено месец по-рано, а именно на 09.02.2012 г., то настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е следвало да отчете, че органът е бил в обективна невъзможност да обсъжда данните, съдържащи се в справката. Нещо повече, тези данни не променят изводите за липса на въоръжен конфликт в Ирак. Предвид изложеното, решението като следва да бъде отменено, а вместо нето постановено друго, с което оспорването на административния акт отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение