Решение № 131 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2012 г.

Решение № 131 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център I - Карлово" ЕООД, гр. Карлово, подадена от неговия представител д-р Николай Атанасов Бъчваров, срещу решение № 1642 от 13.07.2012 г. по административно дело № 828/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лечебното заведение против писмена покана № 16-1008 от 18.03.2010 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пловдив, и то е осъдено да заплати на касата съдебните разноски по делото. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и на писмената покана и се претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касация - директорът на Районната здравноосигурителна каса - Пловдив, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив по реда на чл. 145 и сл. от АПК, е оспорената от "Медицински център I - Карлово" ЕООД писмена покана изх. № 16-1008 от 18.03.2010 г. на директора на РЗОК - Пловдив, издадена на основание чл. 233, ал. 1 и чл. 234, ал. 2 от НРД 2006 г., с която адресатът й е поканен да внесе доброволно на НЗОК (Националната здравноосигурителна каса) сумата от 25 249,17 лв., представляваща превишение на определените от касата регулативни стандарти за медико-диагностични дейности (МДД) за IV-то (четвъртото) тримесечие на 2008 г. в частта за МН (медицински направления) по бл. МЗ-НЗОК № 3, медицински направления за високо специализирани дейности по бл. МЗ-НЗОК № 3А и за медико-диагностична дейност по бл. МЗ-НЗОК № 4, назначавани от дружеството като изпълнител на медицинска помощ на здравноосигурени лица. За да отхвърли жалбата на лечебното заведение, административният съд е приел, че оспорената пред него писмена покана е издадена от компетентен административен орган, спазена е установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Изложил е обосновани мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти, досежно това, че въпросът е разрешен с ежегодните закони за бюджета на НЗОК и с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Последното е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Анализирал е основният релевантен факт, че броят на съответните бланки МЗ-НЗОК № 4, МЗ-НЗОК № 3А и МЗ-НЗОК № 3 е строго определен от регулативните стандарти за IV-то тримесечие на 2008 г. и са заплатени от бюджета на касата, а с превишаването им дружеството е допринесло за причиняване на щета в посочения с писмената покана размер общо от 25 249,17 лева. Категорично е опровергал изложените и пред настоящата възражения на жалбоподателя относно датата на съобщаване на дружеството на определените му за IV-тото тримесечие на 2008 г. регулативни стандарти, като е установил, че изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ е бил уведомен за регулативните стандарти за четвърто тримесечие на 2008 г. с протокол № 4/3.11.2008 г., т. е. през първата половина на текущото тримесечие, и няма данни лечебното заведение да е възразило пред РЗОК - Пловдив срещу стойността на определените РС за МДД, и да е поискало изменението им. Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г., в случаите, когато изпълнител на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. от длъжностни лица на НЗОК, налице е задължение за възстановяване на сумите. Правното основание, на което е осъществен контролът, са чл. 72, ал. 2 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), чл. 222, ал. 2 от НРД 2006 и т. 441 от Решение № РД-УС-04-17 на УС на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от ЗЗО (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.). Следва също да се има предвид, че разпоредбата на т. 172 от решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, съгласно която РЗОК определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие, не е прогласена за нищожна с решение на Върховния административен съд - 5-членен състав, № 13623 от 10.12.2008 г. по административно дело № 10382 от 2008 г. и следователно е задължителна за изпълнителите на медицинска помощ по силата на препращащата ал. 2 на чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. За 2008 г. между лечебното заведение - касационен жалбоподател, и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), на 12.02.2008 г. е сключен договор № 16-1008 за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от "Медицински център I - Карлово" ЕООД. С чл. 42 и чл. 43 от този договор страните са уговорили условията и правилата, при които изпълнителят на медицинската помощ може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД), по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти за всеки лекар от лечебното заведение - изпълнител и общо за изпълнителя, чрез подписан от тях (от възложителя и от изпълнителя на медицинската помощ) протокол за определяне на РС за всяко тримесечие. Съгласно чл. 43 от договора броят/стойността на РС може да се преразпределя между отделните дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител в рамките на чл. 3, ал. 2 от Правилата по чл. 4, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2008 г. и могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто, а за I-III тримесечие допустимото превишение е с допълнителни 15 %, което да се компенсира през следващото тримесечие. Неоснователността на получените от изпълнители на медицинска помощ суми, назначени от касатора извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, по повод на които е издадена оспорената писмена покана, е констатирана в резултат на извършена в съответствие със законовите изисквания финансова проверка. Издадена е заповед № II-РД-13-2683 на 17.12.2009 г. от директора на РЗОК - Пловдив, с която е възложено извършването на финансова тематична проверка по изпълнението на индивидуалния договор на жалбоподателя по изпълнение на определения брой специализирани медицински дейности и стойност на медико-диагностични дейности, назначени от изпълнителя на медицинска помощ за четвъртото тримесечие (октомври, ноември и декември) на 2008 г. За направените констатации е съставен финансов протокол № II-РД-13-2683 от 19.12.2009 г., в който е отразено, че за процесния период са извършени, отчетени и съответно заплатени над определените с регулативните стандарти медицински направления за медицински дейности бл. МЗ-НЗОК № 3, бл. МЗ-НЗОК № 3 А и бл. МЗ-НЗОК № 4. Съставен е и протокол за неоснователно получени суми № II-РД-13-2683 от 19.12.2009 г., подписан от представители на двете страни, в който е отразена като подлежаща на възстановяване от лечебното заведение сумата от 25 249,17 лева. Тези протоколи представляват допълнително фактическо основание за издаване на поканата за доброволно изпълнение. По направеното от управителя на лечебното заведение д-р Николай Атанасов Бъчваров възражение против финансовия протокол Арбитражната комисия не е постигнала решение поради равен брой противоположни гласове. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че установената процедура в случая даже не съдържа изискване преди издаване на протокола за неоснователно получени суми, възраженията срещу финансовия протокол да бъдат разгледани от Арбитражна комисия, каквото изискване се съдържа при издаване на заповед за прилагане на санкции. Констатациите на финансовите ревизори в случая не подлежат на проверка от арбитражната комисия. Поради това произнасянето на Арбитражната комисия с решение по финансов протокол № II-РД-13-2683 от 19.12.2009 г. е без правно значение за изхода на спора. По делото няма данни директорът на РЗОК да е приложил санкция финансова неустойка, но с процесната писмена покана е започнал действия за събиране на установеното с финансовия протокол и протокола за неоснователно получени суми превишение. Констативният финансов протокол и протоколът за неоснователно получени суми съдържат подробно изложение на фактическите основания за издаване на оспорената писмена покана. Те са приложени към административния акт и изпълняват функциите на мотиви за издаването му. Достатъчно е на лечебното заведение - изпълнител на извънболнична медицинска помощ, да бъде предоставена възможност да направи възражение пред директора на РЗОК по тези констатации. В процесният случай такава възможност е била предоставена и лечебното заведение - касационен жалбоподател, е упражнило правото си на възражение. За да провери констатациите на административния орган съдът е назначил експертизи, от чиито компетентно изготвени заключения явства, че е налице безспорно надвишение на определените на жалбоподателя регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г., което е обусловило правните и фактическите предпоставки за издаването на процесната писмена покана за възстановяване на неоснователно получените от изпълнители на медицинска помощ суми. Изводите на административния съд са обосновани и в съответствие с материалния закон, а постановеното от него решение е правилно. Направените с касационната жалба оплаквания са неоснователни. Според чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2 от същия закон; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4 и чл. 3, ал. 4 от същия закон. С чл. 4, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2008 г. изрично е упълномощен Управителният съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Става дума за законова делегация, въз основа на която са приети Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, представляващи приложение към решение на УС на НЗОК. Както бе споменато и по-горе в друг контекст, въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е вече разрешен с ежегодните закони за бюджета на НЗОК и с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България, което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Поради това е недопустимо и безпредметно неговото ново обсъждане на ниво Върховен административен съд. Ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В цитираното конституционно решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 от ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. В процесният казус регулативният стандарт също е част от индивидуалния договор, който изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е сключил с НЗОК, представлявана от директора на РЗОК - Пловдив. Договор № 16-1008 от 12.02.2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от "Медицински център I - Карлово" ЕООД, гр. Карлово, представлявано от д-р Николай Атанасов Бъчваров, е сключен при действието на Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. Съгласно това решение Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. В чл. 42, ал. 1 от индивидуалния договор на лечебното заведение изрично е записано, че изпълнителят може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти (РС). В чл. 43, ал. 3 от същия договор е отразено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. С оспорената пред Пловдивския административен съд писмена покана директорът на РЗОК - Пловдив не е приложил санкция, а е започнал действия по събирането на средства, които според него са били изплатени неоснователно на трети лица (изпълнители по назначените от лекарите в лечебното заведение - касатор медицински дейности) над размера, уговорен с чл. 42, ал. 1 от договора между касационния жалбоподател и НЗОК и протокол № 4 от 3.11.2008 г. Когато са изплатени суми без правно основание и това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят по договора е длъжен да възстанови сумите - чл. 233, ал. 1 от НРД 2006. В тези случаи директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя по договора за оказване на медицинска помощ - чл. 234, ал. 2 от НРД 2006. Съдебното решение е надлежно мотивирано, а релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при касационния контрол. Противно на твърдяното от касатора, съобразно чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото, установени от събраните доказателства и обсъдените заедно с тях заключения на назначените съдебни експертизи, както и направените правни изводи. Вярно е, че той е направил анализ на относимата правна уредба, какъвто е правен в цитираните в съдебния акт решения на ВАС, но понеже се касае за отговор на въпроса за правната допустимост на регулативните стандарти, на който, в съответствие с цитираното по-горе Решение № 2 от 22.02.2007 г. на КС на РБ съдебната практика на ВАС е дала еднозначен положителен отговор, това не води до липса на собствени мотиви и до неправилност на решението. В тази връзка, не съставлява нарушение позоваването на т. 441 от приетото след изтичането на процесния период Решение № РЗ-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. (ДВ., бр. 8 от 30.01.2009 г.), т. к. с нея не се преуреждат по нов начин развилите се вече правоотношения между страните, а се определя редът за осъществяване на контрола по изпълнение на РС за четвъртото тримесечие на 2008 г. Разпоредбата предвижда, че този контрол "се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006". Неоснователно е и касаторовото възражение, че дружеството като изпълнител на медицинска помощ не било получило цялата сума, чието възстановяване се иска с писмената покана и, че поради това не е налице основанието на чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 за нейното възстановяване. Видно от поканата и документите, въз основа на които тя е издадена, претенцията на РЗОК е основана на чл. 43, ал. 3 от Договора за оказване на извънболнична медицинска помощ от 12.02.2008 г. Цитираната клауза е свързана систематически с алинеи първа и втора на същия чл. и предвижда, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. В случая наличието на такова надвишение е установено от писмените доказателства и заключението на експертизите, а възстановяването се извършва по реда на чл. 233 и сл. от НРД 2006, който ред е спазен. Останалите доводи в касационната жалба и изложеното в проведеното по настоящото дело съдебно заседание не са съобразени с визираното решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12/2006 г. на Конституционния съд, на което е основана и константната вече съдебна практика, че специализираните медицински дейности и медико-диагностичните дейности могат да бъдат изпълнявани безплатно за гражданите само до размера на утвърдените със съответния закон за бюджета на НЗОК средства. Превишението на тези средства представлява неоснователно плащане и е щета за НЗОК, която следва да бъде поправена от лицата, станали причина за това превишение. Предвид гореизложеното правилен се явява формулираният краен извод в мотивите на проверяваното решение за законосъобразност на оспорената пред първата инстанция писмена покана, и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,