Решение № 7258 от 03.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12886/2008 г.

Решение № 7258 от 03.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12886/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агеенко Вячеслав, гражданин на Русия, роден на 01.01.1961 г., против решение № 242/04.04.2008 г., постановено по адм. дело № 365/2007 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, V състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1499/19.10.2006 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Варна за отнемане правото му на постоянно пребиваване като чужд гражданин в Република България, на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неточно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди, че както първоинстанционния съд, така и административния орган не са преценили факта на отсъствието му от Република България, с оглед причините за това; от съда не е съобразена липсата на уведомяване за започването на административното производство по отнемане на правото на постоянно пребиваване, нито трайната му връзка със страната. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и разглеждане на спора по същество, при което да бъде уважена жалбата, по която е образувано производството пред окръжния съд. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. При проверка на правилността на обжалваното решение и с оглед наведените оплаквания, счита касационната жалба за неоснователна, поради следното: По делото няма спор за факти. Видно и от касационната жалба, Агеенко Вячеслав не спори, че през 2005 година не е пребивавал в Република България поне шест месеца и един ден, като последното обстоятелство се установява по несъмнен начин и от удостоверение изх. № 28429/01.10.2007 г. издадено след проверка в информационните масиви на МВР от сектор "Миграция" при ОДП - Варна. Наред с това пред решаващия съд е установено, че касаторът има статут на постоянно пребиваващ в страната гражданин на Русия; има сключен граждански брак с руска гражданка и деца, които живеят в България, със статут на постоянно пребиваващи чужденци; съдружник е в търговско дружество развиващо търговска дейност в страната; през 2005 г. пребивавал в страната по - малко от шест месеца и един ден, като за част от отсъствието си сочи обективни причини - провеждано лечение на ендокринологично заболяване в Русия, за което представя доказателства. Предвид установеното от фактическа страна, съдът след като е обсъдил наведените от жалбоподателя доводи и представените по делото доказателства от значение за правилното решаване на спора е приел, че административният орган е издал законосъобразен административен акт на посоченото в него правно основание - чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ (в приложимата редакция на текста преди изм. по ДВ бр. 39/2009 г., според която правото на пребиваване се отнема на чужденец, който не е пребивавал на територията на Р България през предходната календарна година поне 6 месеца и 1 ден). Направените в тази връзка обосновани и правилни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е с посочване на фактическите и правни основания за това и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон, се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат излагани повторно в мотивите на настоящото решение. Противно на наведените от касатора оплаквания, обжалваният съдебен акт съдържа правилни съображения, че прилагането на уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК към преписката, след като изпратено по пощата не е потърсено от получателя, не съставлява такова съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на процесната заповед само на това основание. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Варненския окръжен съд следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение