Решение № 5742 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11952/2010 г.

Решение № 5742 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11952/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно - процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Георги Стоянов, пълномощник на Милка Найденова Тодорова против решение от 15.04.2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "г" състав по адм. дело № 2678/2004 г. С него се отхвърля жалбата й срещу Заповед № РД - 46 - 142/21.06.2001 г. на Кмета на СО район Панчарево с която й е отказано да придобие право на собственост при условията на § 4а, § 4д и § 4з ПЗРЗСПЗЗ върху имот № 2148, кад. лист Г - 11 - 10 - А, м. "Караджин", землището с. Лозен като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответната страна, Кметът на Столична община район "Панчарево" не се представлява и не взема стовище по жалбата. Заинтересованите страни: Марийка Александрова, Емил Стефанов, Стефан Стефанов, Лиляна Александрова, Иван Стефанов, Кирил Стефанов, Димитринка Тодорова, Григор Топалев, Невена Топалева, Георги Стоичков, Деяна Конрокова и Цветанка Николова чрез адвокат Караджова оспорват жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на касаторката срещу заповед РД - 46 - 142/21.06.2001 г. на Кмета на СО район Панчарево с която й е отказано да придобие право на собственост при условията на § 4а, § 4д и § 4з ПЗРЗСПЗЗ върху имот № 2148, кад. лист Г - 11 - 10 - А, м. Караджин, землището с. Лозен. Възраженията и са били за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на материалния закон относно наличието на предпоставките по § 4а ПЗРЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху процесния имот. Съдът е разгледал по същество жалбата и от фактическа страна е установил, че е налице надлежно учредено право на ползване с акт в кръга на неизчерпателно изброените в § 63 ПЗРППЗСПЗЗ актове с което е налице една от материалните предпостваки по § 4а ПЗРЗСПЗЗ за придобиване на правото на сбоственост. По отношение на другата материална предпоставка по § 4а ПЗРЗСПЗЗ да има построена сграда върху земята до 01.03.1991 г. съдът от доказателствата по делото и назначените експертизи е установил, че постройката в имота към 1991 г. не може да се квалифицира като сграда по смисъла на закона, тъй като за нея е приложима разпоредбата на § 1в, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ. При установените фактически обстоятелства е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Постановеното решение е правилно. Процедурата по реда на § 62 ПЗРППЗСПЗЗ е административен способ за придобиване на правото на собственост от ползватели с валидно учредено право на ползване с актове, изброени примерно в § 63 ПЗРППЗСПЗЗ. Доказателство за учредяването на такова право е представеното по делото доказателство - удостоверение № 678 от 05.12.1979 г. за предоставяне на земеделска земя нива в размер на 847 кв. м. в м. "Караджин" при описаните граници съгласно ПМС № 76 на МС/1977 г. и решение № 2 на Комисията към кметството с. Лозен от 1979 г. При безспорно наличие на тази предпоставка следва в кумулативна връзка да е налице и другата материална предпоставка на заявеното от касаторката основание по § 4а ПЗРЗСПЗЗ - да е построена сграда до 01.03.1991 г. С разпоредбата на § 1в, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ се посочва, че не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ изградените постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията, строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена, непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване - сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена и незавършени строежи до покрива включително. По делото са събрани доказателства относно строителството в процесния имот като съдебно техническите експертизи не са дали заключение какво представлява строежът към 01.03.1991 г. и дали е сграда по смисъла на § 4а ПЗРЗСПЗЗ. Гласните доказателства за този факт посочват, че постройката е била фургон с пристрояване във времето към него на други помещения, но не установяват категорично кога е извършено строителството и какъв е бил видът му към посочената в закона дата. От друга страна, констатацията на административния орган в административното производство към дата 22.02.2000 г. по повод молбата на касаторката също е записано, че сградата е фургон и пристроен към него паянтова постройка и стопанска постройка върху ст. бет. основи с мазе. При установените данни от разпитаните по делото свидетели за вида на постройката към 1991 г. и констатация на комисията по § 62, ал. 2 ПЗРППЗСПЗЗ през 2000 г. правилно съдът в изводите си е приел, че към меродавната в закона дата 01.03.1991 г. постройката не е отговаряла на изискванията за сграда по смисъла на § 1в, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ, а такъв вид е придобила в течение на годините след 1991 г. В тежест на жалбоподателката е да установи фактите от които черпи правата си и при осигурен в пълен обем гаранции в съдебното производство за осъществяване на процесуалните права в защита на интересите й са неоснователни доводите да нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Не са допуснати нарушения и относно страните в процеса които са конституирани съгласно интереса им от оспорвания акт, а неправилното конституиране е съществено процесуално нарушение ако е в нарушение на правото на защита на жалбоподателя относно собственото му участие в процеса каквито доводи не се поддържат. Не се установяват при служебната проверка нарушения при постановяване на решението и то следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение