Решение № 6495 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12393/2010 г.

Решение № 6495 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12393/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като възражение) на Столичната община - район "Искър", срещу решение № 504 от 18.03.2010 г. по адм. дело № 4985 от 2009 г. на Административния съд - София-град, II отделение, 27-ми състав. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът уважил иска на Вергиния Георгиева Михайлова, предявен на основание чл. 1 ЗОДОВ, частично в размер на 2500 лв. неимуществени вреди за това, че е останала без дом за периода от 15.06.2007 г. до 15.06.2008 г., като отхвърлил иска в останалия му предявен размер до 100 000 лв. неимуществени вреди за смъртта на сина й Юри Михайлов и за имуществени вреди, представляващи стойността на разграбена покъщнина вследствие на изпълнена заповед по чл. 65 ЗОС от община район "Искър" - Столична община. Иска за неимуществени вреди съдът уважил при 50% съпричиняване от страна на община "Искър", по справедливост. Съдът приел, че е налице отменена с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразна заповед, издадена на основание чл. 65 ЗОС. Вследствие на нея ищцата е понесла присъдените й от съда неимуществени вреди, тъй като е останала без жилище за посочения по-горе период. Досежно разграбената й покъщнина вследствие изпълнение на незаконосъобразната заповед съдът приел, че е било налице изпълнение на заповедта и съгласно чл. 301 АПК общината е следвало да я върне в жилището или евентуално да й осигури друго жилище, или да я обезщети по друг начин. В касационната жалба на Столичната община като отменителни основания се навеждат доводи за неплащане на наемната цена и на консумативни разноски от страна на ищцата Вергиния Михайлова, които са били основания за издаване на вече отменената заповед по чл. 65 ЗОС. Касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е констатирал, че е налице отменена като незаконосъобразна издадена от общината заповед по чл. 65 ЗОС срещу ищцата по воденото адм. дело № 2991 от 2007 г. на Административния съд - София-град, II отделение, 26-и състав. Това е основната предпоставка за предявяване на иск от страна на ищцата Вергиния Михайлова по чл. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 204, ал. 1 АПК. Ищцата е предявила иск в размер на 100 000 лв. за това, че вследствие изпълнението на заповедта за изземване на жилището тя е останала без дом и са й нанесени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., вследствие на това е починал синът й, за което претендира неимуществени вреди 100 000 лв. и стойността на разграбената й покъщнина. Искът по отношение настъпилата смърт на сина й Юри Михайлов и наличието на причинна връзка с изпълнението на заповедта по чл. 65 ЗОС е останал недоказан. Искът по отношение стойността на разграбената покъщнина също е останал недоказан. Ищцата в съдебно заседание на 26.01.2010 г., след разпит на свидетели за случая, категорично е заявила, че не иска събирането на други доказателства. Иска по отношение на претендираните неимуществени вреди - съдът приел, че е налице съпричиняване от страна на ищцата за издаване на вече отменената заповед по чл. 65 ЗОС, тъй като в продължителен период от време не е заплащала наемната цена на общинското жилище и дължими консумативни разноски, поради което изчислил обезщетението в размер на 50% за рамките на едногодишния период от 15.06.2007 г. до 15.06.2008 г., като отхвърлил иска в останалия му предявен размер до 100 000 лева. Изложените мотиви от съда в тази част се споделят от настоящата инстанция. Изложените възражения от касатора Столична община - район "Искър", досежно допуснати нарушения от страна на Вергиния Михайлова за неплащане на наем и консумативни разноски са неотносими за настоящия спор, още повече, че заповедта по чл. 65 ЗОС е отменена вече с влязло в законна сила съдебно решение. Съдът е отчел допринасяне от страна на Михайлова за издаване на заповедта, како се посочи по-горе, и поради това искът по чл. 1 ЗОДОВ е уважен частично. С оглед изложеното съдебното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,