Решение № 152 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 272/2016 г.

Решение № 152 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 272/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. В. срещу решение № 2519 от 26.11.2015 г. на Административен съд (АС) гр. В., постановено по адм. д. № 2886/2015 г., с което е изменен акт за регистрация по ЗДДС № 180421500009228 от 14.05.2015 г., издаден от С. Н. Н. - инспектор по приходите в ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 355 от 21.07.2015 г. на ДДОДОП гр. В. Касаторът поддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва изводите на решаващия съд за наличие на безспорни доказателства, че R & A SERVICE SRL Италия е регистрирано за целите на ДДС в Италия към 30.06.2014 г. и поддържа, че същото към датите на издаване на спорните фактури не е било регистрирано и не е имало валиден VIN. Счита, че съдът неправилно е дал вяра на представени преводи на разпечатки от Агенция по приходите и от фирмен регистър, които не представляват официални удостоверителни документи по смисъла на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Apostille). Претендира за отмяна на решението, отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба "Р и А Сервиз" ООД със седалище и адрес на управление гр. Д. могили, област Р., ул. "Ч. войвода" № 5, не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Лицето е подало заявление за регистрация по ЗДДС вх. № 0000-0008198 от 29.04.2015 г. на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС - регистрация по избор на лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, по повод на което е извършена проверка, приключила с протокол № 182691500014832 от 07.05.2015 г. Приходните органи установили, че към 31.03.2015 г. дружеството има регистрирани плащания в размер на 71 600 евро - 140 037.43 лв. по следните фактури: № 201500.. 4/19.03.2015 г. на стойност 12908.48 лв., издадена на SЕRVIZI TECNICI NDVDLI SRL, № 201500.. 1/03.01.2015 г. на стойност 3911.60 лв., № 201500. 2/05.01.2015 г. на стойност 35 204.94 лв. и № 201500.. 3/13.03.2015 г. на стойност 88012.35 лв., последните три издадени на R & A SERVICE SRL Италия, с предмет авансово плащане за доставка и монтаж на кабели и табла, заплатени по банков път на 07.01., 27.01. и 13.03.2015 г. При справка в информационната система на НАП VIES е установено, че R & A SERVICE SRL е регистрирано за целите на ДДС в Италия на 07.05.2015 г. Направен е извод, че дружеството е реализирало облагаем оборот по ЗДДС над 50 000 лв. пред м. март 2015 г. за извършени доставки към нерегистрирано по ЗДДС лице, които формират облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС, предвид което лицето е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.05.2015 г. - основание по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за регистрация. Административният съд е изменил обжалваният акт за регистрация по ЗДДС като е постановил за правно основание за издаването му да се счита разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗДДС - по избор на лицето. Не е възприел тезата на приходните органи за приложение на чл. 96, ал. 4, предл. 1-во ЗДДС предвид установеното от тях, че получените авансови плащания не са във връзка с ВОД, тъй като към момента на издаване на фактурите и извършване на плащания, получателят не е било регистрирано по ЗДДС лице. Приел е, че органите по приходите неправилно се позовават на данните от система VIES (VAT I. E. S.), която съдържала данни само за търговците, регистрирани по ЗДДС, които извършват вътреобщностни транзакции, вкл. по аргумент от чл. 125, ал. 2 ЗДДС. Дал е вяра на представено от жалбоподателя удостоверение за регистрация на R & A SERVICE SRL, издадено от Търговско-промишлена камара Наполи и удостоверение за дейност и история - извлечение от 30.06.2014 г. от Фирмения регистър, съгласно които италианското дружество е учредено с акт от 08.10.2008 г., има данъчен номер 03868660279, както и ид. № по ДДС. Изложил е допълнителни мотиви, вкл. от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело M.-G. по дело С-273/11, че идентифицирането на ДЗЛ по ДДС посредством индивидуален номер не е сред изчерпателно изброените материалноправни условия за ВОД и не може да постави под въпрос правото на освобождаване от ДДС, доколкото са изпълнени материалните условия за ВОД. В посочената хипотеза, при която платецът на аванси е надлежно идентифициран, идентифицирано е основанието за извършване на плащанията, известни са всички елементи на бъдещите ВОД и няма данни данъчното събитие за тях да е настъпило до датата на издаване на акта за регистрация, съдът е намерил, че лицето може да бъде регистрирано по ЗДДС единствено по негов избор - чл. 100, ал. 1 ЗДДС, но не и на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Правилно съдът е формулирал основния спорен въпрос относно приложението на чл. 96, ал. 4 ЗДДС - в облагаемия оборот се включват и получените авансови плащания по доставки по ал. 2 (облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, каквито са ВОД съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС), с изключение на получените авансови плащания преди възникване на данъчното събитие по чл. 51, ал. 1, т. е. при ВОД. Предметът на спорните фактури "авансово плащане за доставка и монтаж на кабели и табла" с получател дружество, регистрирано в друга държава членка, е указание, че плащането се извършва във връзка с ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Обосновано съдът е кредитирал представеното от лицето Удостоверение за дейност и история на дружество, издадено от Фирмен регистър на Търговско-промишлена, занаятчийска и селскостопанска камара гр. Н., съгласно което датата на учредителния акт на R & A SERVICE SRL е 08.10.2008 г. и към датата на вписване във Фирмения регистър на 14.01.2014 г. дружеството разполага с ид. номер по ДДС 03868660279. Неоснователно касаторът възразява срещу доказателствената сила на представените на чужд език документи, тъй като не било ясно дали удостоверението има характер на публичен документ, по отношение на който е приложима Хагската конвенция. По силата на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (в сила за България от 30.04.2001 г.) апостилът освобождава документа, към който е прикрепен, от по-нататъшни процедури за легализиране от други висшестоящи местни органи в страната на издаване. Липсата на апостил върху представеното удостоверение не го прави негодно доказателство за регистрацията на чуждестранния търговец. Макар и без доказателствената стойност на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК административният съд не е имал основание да не кредитира доказателството съвкупно с другите данни по делото, че R & A SERVICE SRL е действащ търговец с регистрация по ДДС в друга държава-членка. Правилно е позоваването на първостепенния съд на практика на СЕС по дело С-273/11 M.-G. - нито текстът на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, нито съдебната практика, напомнена в т. 31 от настоящето решение, упоменават сред изчерпателно изброените материални условия за ВОД задължението да се разполага с идентификационен номер по ДДС. В. позоваването от страна на приходните органи единствено на липсата на VIES регистрация към датата на издаване на фактурите е неправилно, тъй като VIES декларация се подава само за данъчни периоди, през които съответният търговец е осъществил вътреобщностни доставки. VIES e информационна система за обмен на ДДС информация (VAT I. E. S.) между държавите членки, която обработва и съхранява данни от VIES декларациите на регистрираните по ЗДДС лица, осъществяващи сделки в рамките на ЕС. П. в тази насока решаващият съд е отбелязал, че регистрацията на получателя на фактурите във VIES системата към 07.05.2015 г. означава, че от този момент същият е запознал да извършва вътреобщностни операции, но не изключва наличието на ДДС регистрация на получателя към датата на издаване на фактурите. При посочените обстоятелства и като е достигнал до извод за приложението на хипотезата на чл. 96, ал. 4, предл. 2-ро ЗДДС административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК ответникът по касационната жалба има право на сторените в производството разноски, но същият не е заявил искане в тази насока, поради което разноски не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,