Решение № 153 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2010 г.

Решение № 153 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Алексиев, срещу решение на Административен съд - София-град № 790 от 06.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1913/09 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 672 от 11.11.2008 г. на началника на Митница Аерогара София. Със същото решение е задължен началника на Митница Аерогара София в 30 дневен срок от влизане в сила на решението да възстанови по сметка на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД сумата от 2 517 лв., представляваща депозит по ЕАД № 08BG005102Н0024861/25.04.2008 г. и внесена на 30.04.2008 г. по сметка на Митница Аерогара - София. С решението е осъдена митница Аерогара София да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД разноски в размер на 500 лева и е отхвърлено искането на дружеството за присъждане на разноски по делото в размер на 153 лева.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, от представения търговски договор, който е дългосрочен, не може да се конкретизира съответната пратка, нито по вид и количество на стоките, нито по тяхната стойност. С представеното уведомление от турската фирма се закриват фактури без да е посочена конкретната сума по тях. Представената по делото извадка от системата "ТРИМИС" касае вносове на сходни стоки от приблизително същия период от време като процесния. Следва да се има предвид, че законодателят не е определил точно какво е приблизително един и същ период. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД.

Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. "Дондуков" № 84 чрез процесуалния си представител адв. Айдарова оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение.

Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. "Дондуков" № 84 чрез процесуалния си представител адв. Айдарова оспорва решението в частта, в която е отхвърлена частично претенцията му за присъждане на разноски. Поддържа се, че неоснователно съдът не е присъдил на жалбоподателя разноските, направени във връзка с превода на документи, представени по делото. Твърди се, че тези документи са били част от административната преписка и превода на същите е следвало да бъде представен от ответника, а съдът неправилно е задължил за това жалбоподателя, който е направил разноски, за да изпълни указанията на съда. Иска се отмяна на решението в частта, в която съдът е отказал да присъди разноски в размер на 153 лева, а вместо това се иска присъждане и на тази сума като направени по делото разноски.

Ответникът по жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД, а именно - началникът на митница "Аерогара - София" не изразява становище по нея.

Заинтересованата страна - ТД на НАП гр. София чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД и поддържа жалбата на началника на митница аерогара София.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата на началника на митница "Аерогара -София" и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима.

Предмет на съдебен контрол пред АС-София-град е било решение № 672 от 11.11.2008 г. на началника на Митница Аерогара София. Със същото е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08ВG005102Н0024861/25.04.08 г. под № № 8 - естествена кожа, 16 - плат тензухоподобен 85 % памук и 15 % полиестер, 17 - плат - 80 % памук и 20 % полиестер, обагрен; 19 - плат 100 % полиестер, 20 - плат хастар 100 % полиестер, 21 - плат жакард 80 % вискоза, 20 % полиестер, обагрен, 24 - плат за перде синтетика, 29 - хастар промазан, 30 - трикотаж плат 100 % памук, обагрен, 68 - дамски чехли от изкуствена кожа и долна част от пластмаси, 69-дамски сандали от изкуствена кожа и долна част от пластмаси, 70- дамски чехли от изкуствена кожа и долна част от пластмаси, 71 - дамски чехли от изк. кожа и долна част от пластмаси, 73 - дамски сандали от естествена кожа и долна част от пластмаси, 74 - мъжки чехли от естествена кожа и долна част от пластмаси, 75 - дамски чехли от естествена кожа и долна част от пластмаси. Новата митническа стойност на стоките е определена въз основа на становището от отдел "Тарифна политика" при митница София и съмнение относно спазването на разпоредбите на чл. 35, ал. 1, т. 4 от ЗМ.

За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното:

1. Спрямо подадената декларация от дружеството са приложими нормите от Митническия кодекс. Съществуването на норми в националното право, които уреждат определянето на митническата стойност наред с норми на МК, не обуславя приложимост на разпоредбите на националното право по ЗМ и ППЗМ, дори и същите да са с идентично съдържание.

1. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, поради което не е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на решението.

1. Обжалваното решение е такова по чл. 6, § 3 от МК, тъй като е неблагоприятно за адресата си. Прието е, че административният орган като не се позовава изрично на конкретни извадки от системата "ТРИМИС", не можело да се направи извод, че същите действително са взети предвид при тази преценка. Съдът е посочил, че липсата на мотиви за този анализ, както в становището или в друг акт по издаването му, е пречка да бъде извършена проверка за съображенията, които са довели до определяне на новата митническа стойност.

1. Прилагането на чл. 30, т. 2, б. "в" от МК е допустимо само при изключване приложението на предходните разпоредби на същия член.

1. Ответникът не бил изложил мотиви в решението за неприложимостта на реда за определяне на митническа облагаема стойност, посочен в чл. 30, § 1, букви "а" и "б" от МК.

1. Дружеството и износителят по ЕАД са партньори по повод търговската си дейност, с което страните юридически са признали търговското си партньорство. Те са свързани лица по смисъла на чл. 143, § 1, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2454/93 предвид особеностите на взаимоотношенията между тях, юридически регламентирани чрез търговския договор.

1. Представените извадки от митническия орган от системата "ТРИМИС" за внесени стоки пред българските митнически учреждения са за месеци значително предхождащи датата на вноса и по тази причина не отговарят на изискването за време-митническото оформяне не е осъществено в същия момент или приблизително в същия момент, а в значителен период от време назад. Само на това основание доводите на жалбоподателя, че ответникът не е доказал неприложимост на чл. 30, § 1, букви 4а" и "б" от МК са неоснователни.

1. Основателни са твърденията, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 30, § 1, б. "в" от МК от административния орган. Представените извадки от системата "ТРИМИС" не съставляват доказателство за определянето на новата митническа стойност.

По тези съображения, съдът е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съдът се произнесъл също така по искане да бъде възстановен депозит в размер на 2 517 лв. внесен по сметка на Митница Аерогара София, отправено до Началника на Митница Аерогара София. Съдът е приел, че този депозит обезпечава допълнително определеното задължение за ДДС. След като е постановена отмяна на обжалваното решение, съдът е приел, че не е налице и основание за съществуване на обезпечението, поради което е задължил ответника да възстанови посочения депозит в определен срок от влизане в сила на решението му.

С обжалваното решение съдът се е произнесъл по искането за присъждането на разноски, като не е присъдил на жалбоподателя разноските за превода на документите на чужд език, представени по делото. Приел е, съгласно чл. 14, ал. 1, ал. 3 от АПК, че задължение на страната е да представи документите на български език, на който се води административното и съдебното производство, с оглед на което и тези разходи са за сметка на страната, независимо от изхода на производството.

Решението на Административен съд - София - град е правилно в частта, в която е отменено решението на митническия орган.

Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митнически кодекс на общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите.

Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Правилно е посочено, че са взети предвид вносове от Турция в България на сходни стоки през периода от м. януари до м. ноември на 2007 г. и при положение, че конкретният внос е осъществен през м. май 2008 г., не е спазено изискването на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 г. износът да е осъществен в същия момент или в приблизително същия момент. Що се отнася до прилагането на чл. 30, § 2, б. "в", не е ясно защо не е приложена б. "б" преди да се приложи това основание, след като са налице данни за сходни стоки и освен това, не е посочена от митническия орган единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото количество от внесените стоки, от идентични или сходни стоки.

Поради изложените съображения, решението на АС - София - град, като правилно и законосъобразно в тази част, следва да бъде оставено в сила.

Недопустимо е решението на административния съд в частта, в която началникът на митница Аерогара София е задължен в 30-дневен срок от влизане в сила на решението да възстанови по сметка на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД сумата от 2 517 лева, представляваща депозит по ЕАД № 08G005102Н0024861/25.04.2008 г. и внесена на 30.04.2008 г. по сметка на митница Аерогара - София. Недопустимостта на решението в тази част произтича от обстоятелството, че съдът не е бил сезиран с молба за освобождаването на обезпечението. Молбата за това е отправена до Началника на митница Аерогара София, поради което и по аргумент от чл. 820 от ППЗМ именно това е компетентния орган да се произнесе по нея. В тази част решението на съда следва да се обезсили, а по молбата за възстановяване на внесения паричен депозит по процесната ЕАД следва да се произнесе органът, до който тя е адресирана и при който е входирана, а именно началника на митница Аерогара София.

По касационната жалба на "Глобал Транс Лоджистикс" ООД:

Дружеството атакува постановеното от административния съд решение в частта, в която му е отказано присъждане на сумата в размер на 153 лв. като разноски по делото. Не се спори, че тази сума е заплатена за превода на български език на документи, представени по делото. Съдът е отказал присъждане на посочената сума като направени от жалбоподателя разноски по делото с мотива, че съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от АПК, жалбоподателят е имал задължение да направи това, поради което тези разходи са за сметка на страната, която ги е направила, независимо от изхода на производството.

Настоящият състав на касационната инстанция преценява като неправилен този извод на съда.

Нуждата от съдебното производство е предизвикана от незаконосъобразното решение на началника на митница Аерогара София. Именно във връзка със съдебното обжалване на административния акт, жалбоподателят е представил като доказателства по делото документите на чужд език с надлежен превод на български, т. е, разноските са направени във връзка със събиране на доказателства по делото. След като с решението е отменен незаконосъобразния административен акт, то ответникът следва да понесе в пълна степен отговорността за всички направени от жалбоподателя разноски по делото.

По тези съображения, решението на административния съд в тази част следва да се отмени, а вместо това на "Глобал Транс Лоджистикс" ООД следва да се присъди като разноски по делото и сумата от 153 лева, представляваща заплатен превод на документи от чужд на български език.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на "Глобал Транс Лоджистикс" ООД следва да се присъдят разноските, направени в касационното производство, които са в размер на 175 лева (150 лева за процесуално представителство и 25 лв. държавна такса).

Воден от горните съображения, Върховният административен съд, първо отделение,