Решение № 10197 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2023 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Калабак 2000 АД, представено от адвокат Х. Христов, срещу решение 1432/06.03.2023г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 5323/2022 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22000121000878-091-001/01.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София относно установените задължения за ДДС и за лихви за забава заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 26 122.13 лева по фактури, издадени от Държавно горско стопанство - Първомай, както и в частта за присъдените на ответника деловодни разноски. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Сочи конкретни опущения на съда при преценката на писмените доказателствени средства за установяване на факта на издаване на фактурите от Югозападна държавно предприятие, ДП Благоевград, което е осъществило доставките чрез поделението си в Първомай - ТП ДГС Първомай; разчитането по ДДС за периода 2011 2020 г. се е осъществявало на ниво ЮЗДП ДП Благоевград и в данъчните документи е посочен идентификационния номер по ДДС на ЮЗДП. Възразява против съизмеряването на разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение с минималните адвокатски възнаграждения. Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отмяна на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на инстанционен контрол е решението на АССГ в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу РА относно установени в тежест на Калабак 2000 АД допълнителни задължения за ДДС и за лихви за забава в корелация с отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 26 122.13 лева. Източник на задълженията за ДДС е извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 07.2016 г. до м. 11. 2016 г. /включително/ заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по 122 бр. фактури, издадени от издадени от Държавно горско стопанство - Първомай с предмет на доставките стоки - дървесина. Прието е, че не са осъществени материалните предпоставки на правото на приспадане по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като посоченият във фактурите доставчик е дерегистриран по ЗДДС от 08.07.2011 г. С първоинстанционното решение e отхвърлено оспорването срещу РА. По констатациите на съда ТП Държавно горско стопанство Първомай до 01.05.2020 г. е едно от 37-те териториални поделения на Югозападно държавно предприятие ДП Благоевград. Не териториалното поделение, а държавното предприятие е регистрирано по ЗДДС с идентификационен номер по ДДС BG201627506. Съдът е споделил позицията на органите по приходите за липсата на регистрация за целите на ДДС на издателя на фактурите, като отсъстваща предпоставка за правото на приспадане по чл. 69, ал. 1, т 1 ЗДДС. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 113, ал. 9 ЗДДС, въвеждаща ограничение за издаване на фактури от данъчно задължени лица, които не са регистрирани по този закон. С решението е осъден жалбоподателя да заплати на Дирекция 4Обжалване и данъчно-осигурителна практика София деловодни разноски в размер 5 609.42 лева, чийто размер е определен по правилата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оспореният съдебен акт е неправилен. Не е съобразена със Съюзното право позицията на органите по приходите за идентификацията на доставчика за целите на ДДС, като условие за правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Многократно Съдът е формулирал като материалноправни предпоставки за възникване на правото на приспадане качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя и използване на получените стоки или услуги за нуждите на облагаемите сделки /вж. така т. 28 от решението на Съда по дело С-277/14/. Формална предпоставка е данъчнозадълженото лице да разполага с фактура със съответното съдържание, което включва и идентификационния номер за целите на ДДС, под който данъчнозадълженото лице е извършило доставката на стоките или услугите /т. 29 от цитираното решение/. Получателят има право на приспадане дори когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на ДДС стига фактурите за доставените стоки да съдържат цялата изискуема информация по член 22, параграф 3, буква б) от Шеста директива, и в частност информацията, която е необходима, за да се установи кое е лицето, издало посочените фактури, и какво е естеството на посочените стоки /т. 40 от цитираното решение, но също и соченото там решение на Съда по дело С-324/11, т. 32/. С т. 31 от решението по дело С-324/11 е подчертано значението на декларирането от ДЗЛ кога започва, променя или преустановява дейността си, но независимо от значението на това деклариране за доброто функциониране на системата на ДДС, то не би могло да представлява допълнително изискване за признаване на качеството данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 9, § 1 от Директивата за ДДС. Затова и въведеното с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС допълнително изискване за регистрация по ЗДДС на доставчика противоречи на правото на Съюза. Субектът на доставката е от значение за възникването на правото на данъчен кредит. Дължимо е разграничаването на посочването на доставчика в данъчния документ, което е относимо към формалните предпоставки за правото на приспадане, от своенето от доставчика на качеството данъчно задължено лице като материалноправно условие за правото на приспадане. Осъществяването на доставката от лице различно от издателя на фактурата препятства установяването на особеното качество на доставчика, а тежестта за това е на получателя, който претендира правото на приспадане /в този смисъл вж. решението на Съда по дело С-281/20, т.т. 28 и 39/. От позицията за качеството ДЗЛ като материалноправно условие за правото на приспадане, дори когато действителния доставчик не е посоченият във фактурата, правото на приспадане не следва да се откаже, ако от предоставените обективни данни може да се установи, че този доставчик е имал особеното качество /вж. т.т. 43 и 44 от решението на Съда по дело С-281/20/. Изпълнението от другиго на фактурирана доставка е основание да се откаже упражненото по фактурата право на приспадане, ако това обстоятелство сочи на наличието на данъчна измама и въз основа на предоставени от органите по приходите обективни данни се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-18/13/. В случая доставчикът е индивидуализиран във фактурите като ЮЗДП ДП ТП ДГС Първомай с посочен [ЕИК], но с идентификационния номер по ДДС на Югозападно държавно предприятие, което е посочено в титулната част на данъчния документ. Във фактурата е означена принадлежността на териториалното предприятие към структурата на Югозападното държавно предприятие, чието качество на ДЗЛ не е спорно, както не се спори и по осъществяването на доставките. Въз основа на обективни данни се установява действителният доставчик Югозападното държавно предприятие и особеното му качеството ДЗЛ /включително значимата за администрацията идентификация за целите на ДДС/. Без да липсва отреченото от администрацията материалноправно условие за възникване на ползваното от касатора данъчно предимство по фактурите с действителен доставчик Югозападното държавно предприятие, не съществува основание за корекция на резултатите му по ЗДДС в д.п.м. 07.2016 г. до м. 11. 2016 г. /включително/ с размера на упражненото право на приспадане и за установяване на допълнителни задължения за ДДС. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неправилен подход на съда при определяне на разноските на насрещната страна. При действието на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част за отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА и отмяна на тази част от утежняващия административен акт. В частта за разноските решението ще бъде отменено за разликата над 2 346.43 лева при съобразяване на отхвърлената част от жалбата срещу РА след инстанционния контрол. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 5 505.20 лева, от които за първоинстанционното съдебно производство 1 009.26 лева и за касационното съдебно производство в размер 4 495.94 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение