Решение № 12867 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7745/2010 г.

ВАСVI отделение02.11.2010 г.докладчик т Александър Еленков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1437 от 12.05.2010 г. по адм. дело № 960/2010 г. на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12867 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7745/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елена Стоянова Кирова от гр. София срещу решение № 1437 от 12.05.2010 г. по адм. дело № 960/2010 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка Елена Стоянова Кирова и Венцислав Траянов Киров имат три деца от своя брак, сключен на 26.05.1998 г. и прекратен с развод по взаимно съгласие (решение № 291 от 8.01.2007 г. по гр. д. № 1852 от 2006 г. на Софийски районен съд, брачна колегия), но отново живеят в едно жилище - апартамент, собственост по наследство на Венцислав Траянов Киров. С молба - декларация вх. № 91-0-798 от 26.10.2009 г. жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление (топлоенергия). В графа III "Съжителствам със следните лица" е вписала името на Венцислав Траянов Киров. Поради това длъжностните лица при Дирекция "Социално подпомагане - Люлин" (ДСП-Люлин), гр. София са поискали да представи удостоверение за доходите на лицето, с което съжителства. Изричният отказ на жалбоподателката е мотивирал директора на ДСП-Люлин със заповед № 91-0-798 от 17.11.2009 г. да откаже исканата целева помощ, а директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град - да отхвърли жалбата срещу отказа със следните мотиви, изложени в решение № РД 01-345 от 8.12.2009 г.: "Диференциран минимален доход за отопление е индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение, съжителството с други лица и семейства или здравословното състояние, определена по реда на чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление ... Съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на цитираната наредба при нейното прилагане се спазва § 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ДР на ППЗСП), а според § 1, ал. 2 ДР на ППЗСП съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат като семейство." С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Елена Стоянова Кирова срещу отказа, изразен със заповед № 91-0-798 от 17.11.2009 г. на директора на ДСП-Люлин. За да постанови този резултат административният съд е приел, че Елена Стоянова Кирова, Венцислав Траянов Киров и трите им деца са съжителстващи лица по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане, въпреки показанията на последния, дадени при разпита му като свидетел по делото, че не живеят на семейни начала с жалбоподателката, а само обитават един апартамент. Този извод на Административен съд - София град е правилен. От една страна жалбоподателката добросъвестно е посочила в подадената от нея молба - декларация, че съжителства с Венцислав Траянов Киров, който е баща на родените от нея три деца. От друга страна дори да се приеме, че в това понятие тя не е вложила смисъла "съжителстващи на семейни начала" (§ 1, ал. 2 ДР на ППЗСП във вр. с § 1 ДР на Наредба № РД-07-5), следва да се има предвид, че една от целите на Закона за социално подпомагане е да бъде предоставена помощ на гражданите, които по независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица, да задоволяват своите основни жизнени потребности. Данните по делото са, че жалбоподателката и бащата на нейните деца са в добро здравословно състояние, но тя е безработна към датата на молбата - декларация, а бащата е поел да изплаща една незначителна по размер издръжка на децата (по 30 лв. месечно на дете). Възможно е неговите доходи да са ниски и да не позволяват той да дава по-голяма по размер издръжка, но това обстоятелство следва да бъде преценено наравно с останалите релевантни за правото на целева помощ за отопление обстоятелства и поради това доходите на несъмнено дължащия издръжка на своите деца баща следва да бъдат показани. Отказът на жалбоподателката да представи удостоверение за доходите на бащата на своите деца препятства тази преценка, поради което крайният извод е, че нуждата на децата от отопление следва да бъде поета от трудоспособния и работещ техен баща. А жалбоподателката, сама за себе си (при деклариран месечен доход 141,51 лв), няма право на такава помощ - чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5. Обяснението на жалбоподателката, че бащата на децата е отказал да й даде удостоверение за своите доходи, не може да обуслови извод, че тя е била в обективна невъзможност да представи исканото от директора на ДСП - Люлин удостоверение. Ако Венцислав Траянов Киров няма доверие на жалбоподателката и поради това не иска да й предостави тези лични данни, той е могъл сам да представи удостоверението в ДСП - Люлин и загубата на работно време в този случай би била съпоставима със загубата на работно време за явяване като свидетел по делото. Но същественото в случая е, че той, жалбоподателката и техните деца са съжителстващи лица и за да бъдат подпомогнати с целева помощ за отопление следва да установят, че отговарят на нормативно определените условия за нейното отпускане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1