Решение № 9946 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ен Ер Джи 3 ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна срещу решение 74 от 22.01.2021 г. по адм. д. 1458 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед РД-389 от 15.05.2019 г. на Министъра на околната среда и водите. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министърът на околната среда и водите е оспорил касационната жалба в писмен отговор с развити доводи за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество на основанията, посочени в нея и след проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намери касационната жалба за неоснователна предвид следните съображения: С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Ен Ер Джи 3 ЕООД срещу заповед РД-389 от 15.05.2019 г., издадена от Министъра на околната среда и водите на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО, с която на жалбоподателя като на лице, членуващо в организацията по оползотворяване на излезли от употреба гуми Гумирек ЕАД, е определено задължение за заплащане на продуктова такса за гуми в размер на 14 180.70 лв. поради това, че не е доказало изпълнението на задълженията му за оползотворяване на излезли от употреба гуми и на целите по чл. 8, ал. 1 съгласно сроковете по § 2, ал. 1, т. 6 от ПЗР на НИТИУГ. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по раздел IV "Производство за издаване на актове по чл. 59, ал. 3 и 4 ЗУО" от глава десета на НИТИУГ и в съответствие с приложимия материален закон. Изводите на съда произтичат от подробния анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че дружеството не е заплатило на организацията по оползотворяване уговореното възнаграждение за периода на договора 2018 г. за количеството гуми, пуснато на пазара. Поради това организацията Гумирек ЕАД не е изпълнила от името на Ен Ер Джи 3 ЕООД целите по чл. 8 от НИТИУГ съгласно сроковете по § 2, ал. 1, т. 6 от ПРЗ на НИТИУГ (Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми). Неизпълнението на нормативно регламентираното задължение препятства изпълнението на програмата по чл. 53, ал. 1 от ЗУО и е предпоставка за реализиране на отговорността на дружеството, пускащо на пазара гуми. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи съществени нарушения на съдопроизводствените правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. В случая административният орган е установил фактическите основания за издаване на акта чрез събраните в хода на административното производство допустими и годни доказателства съгласно чл. 18 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и чл. 40 от Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми. Правилно първоинстанционният административен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НИТИУГ, която възлага на организацията по оползотворяване на излезли от употреба гуми и на лицата, които пускат на пазара гуми, изпълняващи индивидуално задълженията си, до 31 март на текущата година да докажат постигането на целите по чл. 8, ал. 1 и изпълнението на задълженията по чл. 15 ЗУО, като изготвят и представят на министъра на околната среда и водите отчети съответно по чл. 45 или 50, както и доклад с фактически констатации. За административния орган не е предвидено задължение да извършва справки в счетоводствата на лицата по чл. 40, ал. 1 от наредбата. Организацията по оползотворяване на излезли от употреба гуми Гумирек ЕАД, гр. София, е представила доклад с вх. 26-00-369 от 29.03.2019 г., изготвен от регистриран одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит - А. Китов с рег. 0234. Комисията за проверка на докладите по чл. 40, ал. 1 от НИТИУГ, определена със заповед РД-234/29.03.2019 г., е изготвила и представила доклад съгласно чл. 55 от НИТИУГ. В тежест на жалбоподателя е да обори чрез насрещно доказване фактическите констатации в доклада на одитора. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 170, ал. 3 от АПК съдът с разпореждане 6937 от 06.07.2020 г. и с определение от 28.10.2020 г. е указал на жалбоподателя, че следва да представи доказателства за установяване на твърдението му, че докладът на одитора е базиран на невярно представени или невярно възпроизведени първични и вторични счетоводни данни. Такива доказателства не са били представени поради проявено от страната процесуално бездействие за установяване на фактите, на които е основала своите възражения. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за липса на ясни мотиви към съдебното решение. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК Варненският административен съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми, регулиращи правилата за заплащане на продуктови такси по ЗУО. Доказана е втората алтернативно предвидена от чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО фактическа предпоставка, която поражда отговорността на лицето по чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗУО за заплащане на продуктова такса. Неотносими към преценката за законосъобразност на оспорения административен акт са възраженията на жалбоподателя във връзка с гражданскоправните му отношения с организацията по оползотворяване на излезли от употреба гуми. Неподкрепено от доказателства е и твърдението за извършено от жалбоподателя прихващане на негово изискуемо и ликвидно вземане към Гумирек EАД със задължението му по чл. 26 от НИТИУГ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно прилагане на материалния закон. На основание чл. 26 от НИТИУГ лицата, които пускат на пазара гуми и са сключили договор с организацията по оползотворяване, заплащат възнаграждение за изпълняваните от организацията дейности по оползотворяване. Целите нa членовете на организацията по оползотворяване се считат за изпълнени, само когато те са заплатили на организацията по оползотворяване уговореното възнаграждение - чл. 51, ал. 2, т. 1 от НИТИУГ. Неизпълнението от лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗУО на задължението им за заплащане на възнаграждение е предвидено от чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО като материалноправно основание за определяне на продуктова такса, която се внася не по сметка на организацията по оползотворяване, а по сметка на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). По аргумент от чл. 58, ал. 3 от ЗУО средствата от продуктови такси се разходват за проекти и обекти за управление на отпадъци, а незаплатените дължими суми за продуктови такси се събират принудително заедно с лихвите и разноските от Националната агенция за приходите (НАП) по реда, предвиден за публичните вземания. Като е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Варненският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,