Решение № 6444 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2011 г.

Решение № 6444 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Николаев Попов против решение № 1510 от 31.03.2011 г. по адм. дело № 1518/2009 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против решение № 496 от 1.12.2008 г. на Специализирания състав на отдел "Спорове" на Патентното ведомство (ПВ) на Република България, с което е потвърдено решението на експертизния отдел да прекрати производството по заявка рег. № 10505 за издаване на патент за изобретение "Метод за човеко-машинен интерфейс чрез документи", подадена от Попов, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е нищожен, а евентуално - незаконосъобразен, тъй като представеното от него изобретение отговаря на всички изисквания за получаване на патент, а решението се основана на експертните оценки, изготвени от некомпетентни лица. Моли решението на съда да бъде отменено. Ответникът - Патентно ведомство на Република България оспорва касационната жалба. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е валидно. Същото е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда (чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК), от родово компетентен съд, действащ в законен състав (чл. 132, ал. 1 и чл. 164 от АПК). Същото е в писмена форма и е подписано от административния съдия. Ето защо постановеният съдебен акт не е нищожен, а доводите на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни. Конкретните възражения, свързани с некомпетентност на изслушаната експертиза и неправилна преценка на съда, не обосновават нищожност, а са вероятно основание за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон или съществени процесуални нарушения. Тези доводи обаче също са неоснователни и решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентния орган - съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) отделът по спорове на ПВ е органът, овластен да се произнесе по жалбите против решенията на експертизния отдел, с които се прекратява производството по заявки за издаване на патент в хипотезата на чл. 46а, ал. 1 от ЗПРПМ. Законосъобразно е и заключението, че актът е постановен при спазване на административнопроизводствените правила - решението на експертизния отдел е разгледано от специализиран състав на отдела по спорове, назначен от председателя на ПВ в съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗПРПМ, определен съобразно изискванията на чл. 57, ал. 2 от закона, а производството е проведено по реда и в сроковете, предвидени в чл. 58, ал. 3 от закона. Изводът на съдебния състав за осъществяване на материалноправните предпоставки за прекратяване на производството по подадената заявка също е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ЗПРПМ предвижда, че производството по подадената заявка се прекратява, когато е установено, че описанието на изобретението и/или патентните претенции не отговарят на изискванията на чл. 37, ал. 1 и/или чл. 38 и в предоставения тримесечен срок заявителят не направи необходимите корекции, не отговори или възрази неоснователно. Аналогична е и нормата на чл. 46а, ал. 1 от закона, която освен цитираните норми въвежда като основание за прекратяване на производството и несъответствие на заявката с условията на чл. 40 от ЗПРПМ. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките, предвидени в закона са изпълнени. Решението на отдела по спорове е издадено след анализ на заключението на експертите и заявката за патентоване "Метод за човеко-машинен интерфейс чрез документи" с оглед заявените 23 претенции за патентоване, от които една независима и 22 зависими. При констатация, че описанието на изобретението е неясно и неточно и в нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗПРПМ не е изяснена техническата същност на обекта, за който се иска закрила, на жалбоподателя са дадени указания да отстрани недостатъците по заявката, като определи точно и ясно обектите, за които иска закрила; да посочи ясно формулирана задача, която изобретението решава и предимствата му в техническо отношение (писма от 21.02.2006 г. и от 1.11.2006 г.). Тези недостатъци не са отстранени, тъй като отговорите на жалбоподателя не са съобразени със съществуващата техническа терминология, съдържат само словесно описание, на са придружени с чертежи и не внасят яснота в заявката, а отделните претенции в нарушение на чл. 40, ал. 1 от закона (първоначално една независима и 22 зависими, а след това 6 независими и 20 зависими) не са свързани в единство (в този смисъл е заключението на вещите лица по изслушаната единична и тройна експертизи). При тези данни аргументирано и при правилно тълкуване на закона съдебният състав приема, че са изпълнени условията за прекратяване на производството по подадената заявка съгласно чл. 46а, ал. 1 от ЗПРПМ - несъответствие на заявката с изискванията на чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от ЗПРПМ, като констатираните недостатъци не са отстранени. На тази база законосъобразен е и крайният извод на първоинстанционния съд за липса на предпоставки за отмяна на решението на административния орган и за неоснователност на жалбата. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради приемане на експертиза, изготвена от вещи лица, некомпетентни в съответната област, също е неоснователен. Решението на съдебния състав е постановено след цялостен анализ на събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства, а заключенията на вещите лица са обсъдени заедно с всички доказателства по делото. Изслушаните единична и тройна експертизи са изготвени от квалифицирани специалисти (арг. от чл. 198 от Гражданския процесуален кодекс), които потвърждават, че в заявката са използвани неясни и непознати термини и липсва единство между претенциите - недостатъци по чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от ЗПРПМ, които не са отстранени от заявителя. Заключението на тройната експертиза не се опровергава от изразеното от вещото лице Тошев особено мнение, тъй като последният експерт също признава, че заявката съдържа неясни термини и предлага по тези въпроси заявителят да даде устни обяснения (стр. 6 от особеното мнение). По тази причина, както и поради обстоятелството, че липсват доказателства в подкрепа на изразеното становище на вещото лице Тошев, особеното мнение на експерта закономерно не е взето предвид от съдебния състав. Всичко изложено мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението на Административен съд - София град. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Патентно ведомство на Република България сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,