Решение № 6326 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2930/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/, чрез процесуалния представител адв. Стоянов, срещу Решение 786 от 05.02.2024 г., постановено по адм. дело 11810/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РД-03-34 от 20.11.2023 г. на председателя на ДАЗД и е осъдена агенция да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се потвърди оспорената заповед, а в условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане и на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът А. П. С., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Цанова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. С., против заповед РД-03-34 от 20.11.2023 г. на председателя на ДАЗД, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение за длъжността директор на Дирекция Административно-правно и финансово-стопанско обслужване в ДАЗД, считано от датата на връчване на заповедта. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, макар и издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, същата е постановена извън срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл и при неспазване на административно-производствените правила, както и в противоречие с приложимите материално правни норми. Прието е от съда, доколкото дисциплинарно-наказващият орган се е запознал с докладната записка на 11.07.2023 г. и от тази дата до постановяването на решение 00-01-40/02.11.2023 г. на дисциплинарния съвет не са установени нови факти и обстоятелства, имащи отношение към нарушенията на служебната дисциплина, че от 11.07.2023 г. е започнал да тече двумесечният преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., който е изтекъл на 27.10.2023 г., при съобразяване на ползван от служителя отпуск, поради и дисциплинарното наказание е наложено извън срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Съдът приема също така, че в случая липсва и акт на дисциплинарния съвет за образуване на дисциплинарно дело, както и че решението за образуване на дисциплинарното производство в случая не може да се съдържа в решение 00-01-40/02.11.2023 г. на дисциплинарния съвет, което е последващо, както по отношение на заповед РД-02-77 от 11.07.2023 г. на председателя на ДАЗД, така и по отношение на заседанието на дисциплинарния съвет, което несъмнено следва да бъде проведено след образуването на дисциплинарното дело, тъй като неслучайно процедурата по чл. 96, ал. 2 от ЗДСл, следва процедурата по ал. 1. Според съда в разглеждания казус е допуснато и съществено нарушение на процедурата по чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, тъй като от жалбоподателката са представени на 17.11.2023 г. писмени обяснения до председателя на ДАЗД, за които няма данни да са приети от дисциплинарно-наказващия орган, нито да са обсъдени в оспорената заповед, като в съставения протокол за изслушването 00-10-22/17.11.2023 г. е посочено, че изслушването е започнало в 11.00 часа и е приключило в 11.00 часа, т. е. същото е продължило по-малко от една минута, което на практика е абсолютно невъзможно. Прието е от съда, че неприемането и необсъждането на представените от служителката обяснения и формално проведената процедура по изслушването ѝ, сочат липса на обективност при вземането на решението за нейното уволнение и за това, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е било взето предварително, като очевидно за дисциплинарно-наказващия орган, обясненията ѝ са били без значение. Административният съд е обосновал и извод, че независимо от обемния фактически материал, описващ конкретни действия или бездействия на жалбоподателката, нито едно от тях не е свързано с определена конкретика, касаеща наличието на фактическите предпоставки по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл, които биха могли да бъдат основание за упражняване на правомощия по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, от страна на органа по назначаването, тъй като не може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение, изложеното в оспорената заповед, че в качеството си на директор госпожа С. не е в състояние да даде компетентни напътствия в изпълнението на дейностите счетоводство и бюджет или воденето на регистър на договорите от счетоводството, като това е мнение на главния счетоводител и не е подкрепено с конкретни факти. Според съда незнание или некомпетентност биха могли да повлияят при изготвянето на годишната оценка на служителя, но не могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарно наказание. За лишени от конкретики съдът намира и твърденията за упражнена принуда и натиск от страна на С. спрямо главния счетоводител. Прието е от съда също така, че неправилното насочване на преписки несъмнено не може да бъде тежко нарушение на служебната дисциплина, при положение, че в задължение на директора на дирекция е да разпределя ежедневно много документи за изпълнение от подчинените му служители, а и погрешното разпределение на няколко преписки и то в продължение на един сравнително дълъг период от време не би могло да бъде сметнато за неизпълнение на служебни задължения. Според съда половината от описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения буквално копират изложените обстоятелства от главния счетоводител до ръководството на ДАЗД, без обаче да има някакви данни в хода на дисциплинарното производство истинността на тези обстоятелства да е била проверена от дисциплинарно-наказващия орган, както и не става ясно с какви действия или бездействия жалбоподателката е създала недобър психо климат и какви точно, кога и на кого са поставени нереализируеми срокове за изпълнение на конкретни задачи. Съдът е обосновал и извод, че право на ръководителя на съответното административно звено, познавайки по-добре от главния секретар, спецификите на работата на това звено, е да постави коректни срокове за изпълнение на конкретни задачи, съобразявайки тяхната сложност и възможностите на отделния служител, като удължаване на поставени от горестоящия ръководител срокове, в никакъв случай не може да бъде прието за виновно неизпълнение на служебни задължения. Съдът не намира за доказани и останалите изложените в заповедта твърдения относно поведението на жалбоподателката, касаещо отношенията й с колегите. Според съда е абсолютно необосновано също така да се приеме, че еднократно закъснение за работа с по-малко от един час, би могло да бъде тежко нарушение на служебната дисциплина, заради което да се наложи най-тежкото предвидено в закона наказание. Позовавайки се на приетото по делото гласно доказателство чрез разпита на свидетеля К., по отношение поведението на жалбоподателката на проведената оперативка на 11.05.2023 г., съдът намира, че действията й наистина за невъздържани и укорими, но не до степен, обуславяща дисциплинарното ѝ уволнение, като за тях съвсем обосновано е могло да бъде наложено някое от предвидените в ЗДСл по-леки дисциплинарни наказания. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, както и че същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта по чл. 97, ал. 1 и чл. 108 от ЗДСл. Неправилно обаче първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено извън срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В съответствие с цитираната разпоредба нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка, заедно с решението на дисциплинарния съвет, бъдат предоставени на дисциплинарно-наказващия орган и от този момент той е задължен да направи преценката извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания за налагане на дисциплинарно наказание. В конкретния случай най-ранният момент, от който може да се счете, че е открито нарушението, съответно от който момент започва да тече двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл за налагане на дисциплинарното наказание, е датата 02.11.2023 г., на която дисциплинарният съвет е изготвил решение 00-01-40/02.11.2023 г., а не както неправилно приема административният съд от датата на изготвяне на докладната записка на главния секретар на ДАЗД. С оглед на това издадената на 20.11.2023 г. заповед е в рамките на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, както и в едногодишния срок за налагане на наказанието, считано от извършване на нарушението. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че неправилно административният съд приема, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради липсата на акт за образуване на дисциплинарно дело и продължилото по-малко от една минута изслушване на служителя от дисциплинарно-наказващия орган. В тази връзка следва да се има предвид, че липсата на изричен акт за образуване на дисциплинарното производство в конкретния случай не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото служителят не е бил лишен от правото да разбере в какво се изразява повдигнатото му обвинение, както и от възможността своевременно да организира защитата си срещу него. В този смисъл по делото безспорно се установява, че на служителя е дадена възможност да организира защитата си, същият е запознат с преписката и е изслушан от дисциплинарния съвет на 02.11.2023 г., както и му е предоставена възможност да даде писмени обяснения и бъде изслушан от дисциплинарно-наказващия орган, от която и възможност служителят се е възползвал. Действително изслушването на А. С. от председателя на ДАЗД е проведено в рамките на не повече от минута, но това не опорочава процедурата и не сочи на формалност на същата, каквито мотиви излага първоинстанционният съд, тъй като времетраенето на изслушването следва от това, което има да каже самият служител, който в случая, видно от отбелязването върху протокола за изслушване от 17.11.2023 г., се е позовал на подадените си писмените обяснения и е заявил, че няма какво да допълни. Обстоятелството, че дадените от служителя писмени обяснения не са били обсъдени от дисциплинарно-наказващия орган в оспорената заповед също не сочат на съществени процесуални нарушения. Неправилен e и решаващият извод на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 21, ал. и ал. 2 от ЗДСл неизпълнение на служебни задължения, забава изпълнение на служебните задължения, неспазване на кръга на служебните задължения и неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/. В процесната заповед подробно са описани действията и бездействията на служителя, както и е извършено разграничение с кое изпълнително деяние не са изпълнени, съответно забавени служебните задължения и с което не е спазен кръга на служебните задължения, както и с кои действия е нарушен КПСДА и не са изпълнени задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика. Описаните в заповедта изпълнителни деяния, изразяващи се в създаване на напрегната работна среда в дирекцията, неуважително отношение към колегите и забрана за достъп до кабинета на директора в определени часове, както и забавено изпълнение на преписка и поставяне на по-дълги срокове от тези, определени от главния секретар на ДАЗД, неправилно насочване на преписки към служители в дирекцията, неизпълнение на задължения, произтичащи от длъжностната характеристика и неспазване на установеното работно време, обратно на приетото от първоинстанционния съд, се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства, а така също и от приетите гласни такива чрез разпита на свидетелката К.. В тази връзка необоснован е извода на съда за недоказаност от страна на ответника на част от изложените факти относно поведението на жалбоподателката спрямо останалите служители в дирекцията, доколкото, видно от съдържанието на протокола от проведеното заседание на дисциплинарния съвет, описаните в заповедта действия и бездействия на жалбоподателката са потвърдени от нейните колеги при изслушването им в хода на дисциплинарното производство. Самият административен съд отказва събиране на гласни доказателства по искане на ответника с мотив, че по повечето от обстоятелствата жалбоподателката не спори, както и че сведенията, които следва да дадат тези свидетели, са отразени в протокола на дисциплинарния съвет. Същевременно по дисциплинарната преписка се съдържат неоспорени писмени доказателства, включително и сведенията на служители, обективирани в протокола на дисциплинарния съвет, доказващи неизпълнение от страна на жалбоподателката на определените от прекия ръководител срокове по преписки и поставяне на по-дълги срокове, както и неправилно насочване на преписки и резолиране на преписки в противоречие с поставена вече резолюция от главния секретар на ДАЗД, а така също и забава при изпълнение на служебните задължения относно преписка 26-00-31-2/25.04.2023 г. При тези факти правилно дисциплинарно-наказващият орган е приел, че държавният служител е нарушил виновно своите служебни задължения и правилно е квалифицирал поведението му като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу заповед РД-03-34 от 20.11.2023 г. на председателя на ДАЗД, като неоснователна. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски за две съдебни инстанции реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 2000 лева, съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие РД-07-50/20.12.2023 г. и анекс към договора от 26.02.2024 г., ведно с извлечения от банкова сметка, както и внесена държавна такса в размер на 370 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,