Решение № 10010 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2012 г.

Решение № 10010 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "ПАНЧАТАНТРА" ЕООД гр. Добрич против решение № 156 от 2.12.2011 г., постановено по адм. д. № 142 по описа за 2011 г. на Административен съд - Добрич. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и е иска отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба областен управител на област Добрич не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Добрич е отхвърлил предявените на основание. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ от "ПАНЧАТАНТРА" ЕООД, обективно кумулативно съединени искове срещу Областна администрация на област Добрич иск за заплащане на сумата в размер на 26 293.92 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени щети - претърпени загуби за периода от 15.12.2004 г. -21.12.2006 г., в резултат от изпълнението на нищожен административен акт-заповед № РД-11-770/29.11.2004 г. на Областния управител на област Добрич, ведно с мораторните лихви върху сумата за периода 08.03.2008 г. -08.03.2011 г., начиная от деня на предявяване на исковата молба и иск за заплащане на сумата в размер на 542 033 лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди-пропуснати ползи /нереализирана печалба/ за същия период и в резултат от изпълнението на същата обявена за нищожна, ведно с мораторните лихви върху сумата за периода 08.03.2008 г. -08.03.2011 г., начиная от деня на предявяване на исковата молба. Съдът е приел, че е налице акт, от който се претендират вреди и който е обявен за нищожен и този акт е с дата 29.11.2004 г. Според съда именно това е моментът, от който е възникнало правото на обезщетение за ищеца, а към този момент същият не е разполагал със законовата възможност да предявява иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това негово право се поражда с изменение на материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/, ДВ БР. 105/29.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г. Следователно правото на обезщетение за ЮЛ по силата на този текст може да се упражни при възникнали след 01.01.2006 г. правоотношения, а не към заварените към тази дата такива. Съдът счита, че са налице основания за отхвърляне на исковете поради неприложимост на материалния закон и в тази връзка не следва да коментира наличието или не на причинната връзка между обявения за нищожен административния акт и настъпилия вредоносен резултат, както и не следва да се произнася по всички възражения и твърдения на страните. Решението на съда е неправилно, същото е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Решаващият мотив да отхвърли исковата претенция е липса на право на иск с материалноправно основание чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като материалните правоотношения между страните - юридическо лице и държавна администрация са възникнали преди влизане на изменението на ЗОДОВ в сила. В случая, след като е приел, че ищецът не е разполагал с право на иск по чл. 1 от ЗОДОВ съдът е следвало да остави иска без разглеждане и да прекрати делото, тъй като правото на иск е положителна процесуална предпоставка обуславяща допустимостта на производството. Вместо това съдът е постановил решение, което е акт, с който спорът се решава по същество. Наличието и липсата на право на иск съдът е преценил съобразно нормата на чл. 1 от ЗОДОВ в редакцията й, действаща преди изменението с ДВ бр. 105/2005 г., когато и на юридическите лице е законово призната възможността да предявяват искове по ЗОДВПГ. Искът, с който е сезиран обаче е предявен на правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, в действаща му редакция. Фактическият състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ определя и процесуалните предпоставки за допустимост на иска, като допустимостта е обусловена от наличието на всички елементи от фактическия състав на тази норма към момента на предявяването му. Съгласно нормата на чл. чл. 204 от АПК, искът може да се предяви след отмяната му по съответния ред. В конкретния случай по жалба на дружеството, предявена по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП /отм./ административният акт е обявен за нищожен. След като по оспорването на административния акт е предприето съдебно производство, правото на иск за вреди от него ще възникне едва след влизане в сила на съдебното решение. То установява незаконосъобразността на административния акт със силата на пресъдено нещо. Хипотезата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ в редакцията, действаща преди изменението с ДВ бр. 30/2006 г., както и нормата на чл. 204, ал. 2 от АПК визира хипотезите, когато производство по оспорване не е било предприето, а нищожността на акта се установява инцидентно в производството по обезщетение. В производството по чл. 33 от ЗАП /отм./ съдът установил незаконосъобразността на по силното основание - обявил е нищожност на акта, но правото на иск за вреди възниква от отмяната на административния акт по съответния ред. Като е отхвърлил иска с изложените по-горе мотиви, съдът е постановил неправилно решение, което на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане.