Решение № 16844 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 970/2013 г.

Решение № 16844 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 970/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Димитър Киров Митев от гр. Варна, понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъда в Затвора - гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. Димитров срещу решение № 2837 от 23.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1123/2012 г. по описа на АС - Варна, с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 2000 лв за причинените му неимуществени вреди . Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан по основание и размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Димитров, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП, редовно призован, се представлява от юрк. Василева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Варна е отхвърлил иска на Димитър Митев, лишен от свобода в ОЗ - Варна, срещу ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието - гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие бездействието на надзирателите и началника на затвора да изпълнят лекарско предписание и да му осигуряват храна по нормите на диета № 5 и хранителни добавки, съответстващи на жлъчно-каменната му болест за периода 29.12.2009 г. - 2.05.2011 г. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Варна, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. На първо място - съдът е заключил, че по делото не се доказва наведеното като основание за претенцията на ищеца незаконосъобразно бездействие от страна на надзирателите и ръководителите на затворническата администрация. Базирайки се на извлеченията от медицинския журнал на Затвора - Варна за процесния период, здравния картон на ищеца, дневните хранителни менюта за периода, събраните гласни доказателства и т.н., съдът е стигнал до извода, че длъжностните лица в Затвора са изпълнили съдържащото се в талон от 29.12.2009 г. и Амбулаторен лист № 989/31.03.2011 г. лекарско предписание - при установените здравословни проблеми на Митев със жлъчката за същия да се прилага хранителен режим - диета № 5. Съдът е приел, че след като му е била предписана на 30.12.2009 г., Диета № 5 е била стриктно изпълнявана от затворническата администрация, а надбавката, която ищецът претендира, че му се полага по чл. 68 от ППЗИНЗС не може да му бъде давана, тъй като същата е дължима за лица, полагащи тежък физически труд, какъвто той не извършва. Недоказани остават твърденията на ищеца, че вместо Диета № 5, същият е получавал подобие на диета № 1. Съдът не е базирал правните си изводи на твърденията за неосигурено оперативно лечение, начин на приготвяне на храната, начин и място на сервирането й, тъй като същите обстоятелства стоят извън наведените от ищеца фактически основания за претенцията му. Отделно от това не се доказват и реално настъпили за ищеца неимуществени вреди - в какво се изразяват болките и страданията, в кой период са констатирани от свидетелите и от какво са породени. Решението на АС - Варна е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АС-Варна е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице. Претендират се неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и страдания, причинени вследствие бездействието на надзирателите и началника на затвора, да осигурят на ищеца предписан му хранителен режим Диета № 5 за периода 29.12.2009 г. - 2.05.2011 г. Правилно АС - Варна е приел, че не се доказва твърдяното от касатора незаконосъобразно бездействие - неизпълнение на Диета № 5 по отношение ищеца за процесния период. При подробен анализ - поотделно и в тяхната - цялост на всички събрани по делото доказателства законосъобразно съдът е заключил, че от момента на диагностициране на жлъчната болест на Митев и от датата на лекарското предписание за хранителен режим по Диета № 5, затворническата администрация стриктно е изпълнявала този хранителен режим спрямо лишения от свобода и не е бездействала в нарушение на задълженията си по чл. 129 от ЗИНЗС. Обстоятелството, че Митев не е харесвал определени продукти, предвидени в Диета № 5 и е искал замяната им с други, не налага извода, че администрацията на затвора на е изпълнявала хранителния режим по тази диета. Правилен е изводът на съда за това, че на Митев не се полага и добавката по чл. 68 от ППЗИНЗС, тъй като същият не отговаря на условията за получаването й. Правилно съдът не е обсъждал и не е градил правните си изводи въз основа събраните доказателства за обстоятелства като евентуално непредприемане на действия за оперативно лечение на лишения от свобода, качество на храната, време, място и начин на сервирането й, лоши хигиенни условия и др. Същите обстоятелства стоят извън наведените от ищеца в исковата му молба основания, от които претендира настъпването на неимуществените вреди, поради което обосновано съдът е заключил, че ако изложи съображения по тях, би се произнесъл свръх петитум. В тази връзка неотносими към предмета на иска са и развитите в касационната жалба доводи за претърпени от Митев вреди в резултат на непроведено спрямо същия адекватно лечение и неполагане на искани от затворника медицински грижи във връзка с жлъчното му заболяване. Подобни фактически основания не фигурират в исковата молба, а позоваването на нови факти след срока по чл. 214 от ГПК е недопустимо. На следващо място - обосновано АС-Варна, базирайки се на събраните доказателства, е приел недоказаност на реално претърпяна от ищеца вреда - болки и страдания именно свързани с храната в затвора -като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС - Варна следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение