Решение № 10808 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2016 г.

Решение № 10808 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 409 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба от 11.05.2020 г. на С. Ангелова за издаване на дубликат на изпълнителен лист от 27.09.2019 г. за присъдената сума с размер 515 лева, посочена с Определение № 7414/20.05.2019 г. по адм. дело № 9310/2016 г. на ВАС, коригирано с Определение № 11174/18.07.2019 г. по адм. дело № 7211/2019 г. на ВАС. Към молбата са приложени Писмо изх. № 97-00-58/28.04.2020 г. от Министерство на културата и "Напомнително писмо към иск" с вх. № 94-00-1683/20.09.2019 г. до Министъра на културата, изпратено от С. Ангелова. По делото е постъпила и Молба от 20.05.2020 г., подадена от П. Цветанков за издаване на дубликат на изпълнителен лист за присъдената сума с размер 515 лева, посочена с Определение № 7414/20.05.2019 г. по адм. дело № 9310/2016 г. на ВАС, коригирано с Определение № 11174/18.07.2019 г. по адм. дело № 7211/2019 г. на ВАС. В подкрепа на посочените две искания са представени допълнително: Молба- допълнение от 01.07.2020 г., подадена от С. Ангелова; Писмени бележки, постъпили на 22.06.2020 г., подадени от адв. Иванова в качеството й на пълномощник на С. Ангелова; Молба от 22.06.2020 г. на С. Ангелова с приложено Решение изх. № 94-00-1682/12.06.2020 г. на МК; Молба- допълнение на 22.06.2020 г. от С. Ангелова към молба от 11.05.2020 г.; молба от 12.06.2020 г. за приемане на нови доказателства, подадена от адв. Иванова в качеството й на пълномощник на П. Цветанков, с приложени писмени доказателства; Молба от 04.06.2020 г., подадена от адв. Иванова, в качеството й на пълномощник на С. Ангелова за приемане на нови доказателства; Молба от 01.06.2020 г. на С. Ангелова, за приемане на нови доказателства; Молба вх. № 645/11.01.2018 г. на С. Ангелова и П. Цветанков; Писмено уточнение от 13.07.2020 г. на С. Ангелова; Молба от 13.07.2020 г. на С. Ангелова с приложена съдебна практика. По делото са предявени и Иск по ЗОДОВ от 13.07.2020 г., предявен от С. Ангелова срещу главния секретар на Министерство на културата, както и Иск- допълнение от 16.07.2020 г. на С. Ангелова, за приемане на нови доказателства, и Иск по ЗОДОВ на П. Цветанков от 16.07.2020 г. срещу главен секретар на Министерство на културата. В резултат с Протоколно Определение от 16.07.2020 г. по настоящото дело са ИЗПРАТЕНИ подадените искове от молителите от 13.07.2020 г. и от 16.07.2020 г., предявени по реда на ЗОДОВ, по компетентност на Административен съд - София- град. Ответникът– Министъра на културата, в писмени бележки оспорва двете молби. Твърди, че към молбата от 02.10.2019 г. е бил приложен изпълнителен лист, но в деловодната система не е отразено, че същият е в оригинал. Освен това молбата е била предадена на служител, който към момента е напуснал, като оригинал на изпълнителния лист не е открит нито в неговия кабинет, нито в отдел "Счетоводство". Поради това се иска отхвърляне на молбите. Претендират се разноски. Молителят С. Ангелова в открито съдебно заседание иска издаване на дубликат на изпълнителния лист, за да се изпълни определението на ВАС. Претендира разноски. Молителят П. Цветанков в открито съдебно заседание поддържа молбата за издаване на дубликат на изпълнителния лист. Ответникът – Министъра на културата в открито съдебно заседание, чрез гл. юрисконсулт Лозанова счита за неоснователни предявените от Ангелова и Цветанков молби за издаване на дубликат. Моли тези молби да не бъдат уважени и да се прекрати делото. Прави възражение срещу искането за разноски в настоящото съдебно производство, тъй като по дело за издаване на дубликат на изпълнителен лист, същите не следвало да се присъждат. Върховният административен съд, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред ВАС е образувано по жалби на Ангелова и Цветанков против Решение № 94-00-960 от 15.07.2016 г. на министъра на културата и Решение № 94-00-2129 04.01.2016 г. на зам. -министъра на културата, по които е образувано адм. дело № 9310/2016 г. на ВАС, трето отделение. С влязло на 10.05.2018 г. в сила Решение № 2140 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 9310/2016 г. ВАС е обявил за нищожни оспорваните решения. С Определение № 7414 от 20.05.2019 г. по адм. дело № 9310/2016 г. тричленният състав на ВАС е допълнил решението си по реда на чл. 248 ГПК, като е осъдил Министерството на културата да заплати на Ангелова и Цветанков по 315 лева разноски по делото. Постановеното определение е обжалвано с частни жалби, по които е образувано адм. дело № 7211/2019 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия. Съдът е провел производство по реда на чл. 229 АПК във вр. чл. 248 ГПК, като с Определение № 11174 от 18.07.2019 г. е изменил определението по адм. дело № 9310/2016 г. на трето отделение на ВАС, като е присъдил разноски в полза на частните жалбоподатели в размер на 515 лева за всеки един от тях. С молби от 17.09.2019 г. жалбоподателите са поискали издаването на изпълнителен лист за присъдените с решението разноски. Същите са издадени на 27.09.2019 г. и получени от Ангелова на 02.10.2019 г. и от Цветанков на 03.10.2019 г. Ответникът не оспорва, че е получил молба от 02.10.2019 г., но твърди, че оригиналът на изпълнителният лист не е представен в Министерството на културата, поради което сумата по изпълнителния лист не е платена. С Решение изх. № 97-00-21 от 27.05.202 г. на главния секретар на МК се удостоверява, че е получено писмо № 94-00-1003 от 02.10.2019 г. с приложен към него оригинал на изпълнителен лист. Нито в решението, нито при завеждането на писмо № 94-00-1003 от 02.10.2019 г. ответникът е направил възражение, че изпълнителният лист не е в оригинал, въпреки че така е посочен в писмото. Предвид установеното от фактическа страна Върховен административен съд трето отделение намира следното от правна страна: Молбите за издаване на дубликат на изпълнителен лист са ДОПУСТИМА, като подадени от лица с надлежна процесуална легитимация, като титуляри на изпълнителните листа, издадени на 27.09.2019 г. по адм. дело № 9310/2016 г. на ВАС. Разгледани по същество двете молби са ОСНОВАТЕЛНИ. Съгласно чл. 409, ал. 1 ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. От тълкуването на цитираната норма следва, че издаването на дубликат на изпълнителен лист предполага установяване на следните кумулативни предпоставки: 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т. е. същият не се намира в държане на молителя и 2. молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалният изпълнителен лист. В производства от вида на настоящото съдът дължи проверка на факта дали първообразът на изпълнителният лист е изгубен или унищожен, тежестта за доказване, на което се носи от молителя. Без значение за основателността на искането са, както причините поради които е настъпило някое от посочените обстоятелства, така и дали вината за това е на молителя или не. Длъжникът от своя страна разполага с възможността да оборва твърденията на молителя, както и да направи възражения за погасяването на дълга, въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. Целта на чл. 409, ал. 1 от ГПК е да се осигури възможност за реализиране на правото на взискателя на принудително изпълнение и в случаите, в които това принудително изпълнение не може да се осъществи, поради липсата на оригиналния изпълнителен лист. В случая спорът се свежда до това дали е налице първото кумулативно условие- дали издаденият първоначален изпълнителен лист е загубен. От събраните по делото доказателства е доказан фактът на издаване на изпълнителен лист в полза на молителя. Ответникът оспорва факта, че изпълнителните листа са били представени в оригинал, въпреки че същите са приложени към молба от 20.09.2019 г., на която е даден вх. № 94-00-1683 на Министерството на културата. Това, че в деловодната система не е отразен този факт, касае вътрешнослужебната организация при длъжника, която не може да бъде противопоставена на молителя. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за погасяване на установеното с изпълнителния лист задължение по делото. Не са налице и такива, които да сочат положителни факти, оборващи твърдението на молителите за изгубване на изпълнителния лист, а именно, че оригиналът на изпълнителния лист е в наличност или се намира в нечие държане. Поради тази причина съдът намира, че оригиналът на изпълнителния лист не се намира в държане на молителите, като длъжника го е изгубил или унищожил, т. е. налице е първата предпоставка. Налице е и втората предпоставка - изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалният изпълнителен лист. Това е влязло в сила Определение № 7414/20.05.2019 г. по адм. дело № 9310/2016 г. на ВАС, коригирано с Определение № 11174/18.07.2019 г. по адм. дело № 7211/2019 г. на ВАС, което подлежи на изпълнение. С оглед изложеното двете молби за издаването на дубликат на изпълнителен лист от 27.09.2019 г. следва да бъдат уважени. НЕОСНОВАТЕЛНИ са исканията на С. Ангелова и на П. Цветанков за присъждане на разноски по делото. Производството по издаване на изпълнителен лист, е самостоятелно съдебно производство, уредено в чл. 405- чл. 409 ГПК, с предмет - да се провери дали съществува правото на принудително изпълнение в полза на лицето, което се сочи за кредитор и против лицето, което се сочи за длъжник по изпълняемото право, което е различно производство, както от редовния инстанционен процес (в случая по оспорване на административен акт), така и от изпълнителното производство. В процесуалната уредба на производството по издаване на изпълнителния лист - чл. 405- чл. 409 ГПК няма препращане към разпоредбите на чл. 75 и сл. ГПК, от което следва, че в това производство разноски не се присъждат. Освен това съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая производството по делото е приключило с влязло в сила решение, поради което са неоснователни исканията за разноски, направени след приключване на производството по делото и несвързани с неговия предмет. В този смисъл е Определение № 6453 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 5733/2018 г., II отд., докладчик съдията И. Дойчева. Определение № 275 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. дело № 14799/2018 г., IV отд., докладчик съдията Д. Андреева и Определение № 12622 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. дело № 11455/2017 г., IV отд., докладчик съдията М. Димитров, Определение № 13468 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. дело № 12310/2015 г., V отд. докладчик съдията Е. Митев и др. Всичко това налага извода, че законодателят не е предвидил възможност за присъждане на разноски в производство по издаване на изпълнителен лист, поради което искането за присъждането им следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховен административен съд трето отделение: