Решение № 4255 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6318/2012 г.

Решение № 4255 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6318/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален и строителен контрол гр. София против решение № 1175/05.03.2012 г., постановено по адм. д. № 3059/2011 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност и искане за отмяната му. Ответникът - Светлозар Атанасов Янков чрез адв. Иванов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба на посочените в нея основания е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-16-027/18.03.2011 г., издадена от началника на Дирекция за национален и строителен контрол (ДНСК, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения, на Светлозар Атанасов Янков - младши инспектор в сектор София при Регионална дирекция за национален и строителен контрол (РДНСК) Югозападен район му е наложено дисциплинарно наказание "понижение в ранг за срок от една година". Фактическите основания за издаване на индивидуалния административен акт се изразяват в неизпълнение на заповед № ДК-02-СО-32/28.04.2010 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията е разпоредено премахването на незаконен строеж. При извършена проверка на място служители на РДНСК, между които и инж. Янков, констатират, че изградената стена от газобетон, посредством която е оформено новото помещение на строежа, предмет на цитираната по-горе заповед, е премахната. Съставен е и протокол, обективиращ констатациите относно премахването на строежа. По-късно през 2011 г. е образувана административна преписка в ДНСК относно процесния строеж, подлежащ на премахване според заповед № ДК-02-СО-32/2010 г., като за целта е извършена повторна проверка от други служители на ДНСК, при която е констатирано, че е премахнат единствено зид от газобетонни блокчета, дублиращ ажурна ограда към дъното на имота, но не са премахнати авариен проход и изход и вентилационно помещение, както и покрива над цялата сграда, всички части, подлежащи на премахване, поради което и при несъответствието между съставения по-рано констативен протокол в състав от служители на РДНСК, включващ инж. Янков и установената по-късно фактическа обстановка от други служители на ДНСК административният орган приема неизпълнение на служебни задължения. За да постанови обжалвания резултат, съдът приема, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от органа по назначаването - директора на ДНСК, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл и в предвидената от закона писмена форма - чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, но в нарушение на административнопроизводствената процедура и на материалните правни норми. От данните по делото се установява, че административната преписка, свързана с контрола на изпълнение на заповедта за премахване на процесния строеж е възложена на жалбоподателя в първоинстанционното производство Светлозар Янков, който е и отговорен за изпълнението на административния акт. При сравняване на писмените доказателства, приобщени към административната преписка, решаващият съд установява, че между заповедта за премахване на незаконен строеж и изложените фактически обстоятелства в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на държавния служител има несъответствия относно подлежащите части от строежа, които следва да бъдат премахнати. Изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза потвърждава изводите на административния съд относно невъзможността да се установи пристройката към клуб-ресторант, която следва да бъде премахната какви елементи включва, тъй като изброени такива от органите на ДНСК в заповедта за премахване съществуват и са отразени още в проекта за узаконяване. Като се позовава на разпоредбата на § 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, според която "премахване на строеж" означава и разрушаването му в състояние негоден за ползване и при безспорната установеност по делото, че стената на "незаконното помещение" към дъното на урегулирания поземлен имот е премахната, следва да се приеме приложимост на цитираната разпоредба в конкретния случай. Изложеното мотивира първоинстанционния съд да приеме, че не е налице безспорно установено нарушение на служебните задължения, като видно от заповедта тя не съдържа и изложение по критериите на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл за определяне на вида и размера на наложеното наказание, което я опорочава до степен на незаконосъобразност, която налага отмяната й. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното възражение за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон поради приетата незаконосъобразност на заповедта на началника на ДНСК. Доказателствата, събрани в първоинстанционното дело, не установяват по категоричен начин допуснато от ответника по касация нарушение на служебни задължения, изразено в неизпълнение на заповед на началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж, поради което изводът за нарушение на материалния закон при издаване на административния акт е обоснован и правилен. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд за неизпълнение на задължението на административния орган да изложи съображения относно всеки един от критериите по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл при произнасяне на неблагоприятния за служителя акт, с което е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По изложените съображения и при липсата на сочените касационни основания за отмяна на съдебното решение, като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на съдебноадминистративния спор на Светлозар Атанасов Янков следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, които следва да бъдат понесени от ДНСК. Воден от горното, ВАС, пето отделение