Решение № 8278 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1810/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на инспектор ІV степен в сектор Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност към Шеста Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението на Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на населението срещу решение 6975 от 07.12.2020 г. по адм. дело 2713/2020 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил разпореждане ПР-ПБЗН-СД6-10-01/18.02.2020 г., издадено от инспектор ІV степен в сектор Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност към Шеста Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението на Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на населението. Касационният жалбоподател излага доводи, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което иска да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е допуснал събирането на поисканите от касатора гласни и писмени доказателства, но същевременно е допуснал поисканата от оспорващата страна съдебно техническа експертиза. Счита, че съдът неправилно е приел за неотносимо представеното в хода на съдебното производство разпореждане ПР-ПБЗН-СД6-10-13/09.10.2020 г. и същото е следвало да бъде обсъдено наред с останалия доказателствен материал по делото. Намира, че съдът неправилно е приел, че обжалваното решение е немотивирано и издадено при неясни фактически и правни основания. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Билла България ЕООД, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е изяснил релевантните за спора обстоятелства, обсъдил ги е на плоскостта на приложимите правни норми и е достигнал до обосновани правни изводи. По делото е установено, че при извършена проверка от административния орган за спазване изискванията за пожарна безопасност в обект - магазин Билла, находящ се на [улица], е констатирал, че на крайните евакуационни аварийни изходи от салона за клиенти са монтирани заключващи механизми, в нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647/2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. С оспореното разпореждане административният орган е наредил на дружеството да се премахнат заключващите механизми на крайните евакуационни изходи от салона за клиенти, на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647/2014 година. Съдът, при разглеждане на делото не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както се поддържа в касационната жалба. Правилно е уважил искането на оспорващото дружество (сега касационен ответник) за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Противно на позицията на административния орган, с експертното заключение е отговорено на релевантни за спора въпроси. Заключението не е оспорено от страните и съдът правилно го е кредитирал като обективно и достоверно. Неоснователни са възраженията на касатора, че са нарушени процесуалните му права поради отказ на съда да бъдат събрани писмени и гласни доказателства. Съдът коректно е указал на касационния жалбоподател, че има възможност да формулира искания към трето неучастващо в процеса лице, съгласно чл. 192 ГПК вр. чл. 144 АПК, да представи находящи се при него писмени документи. Такива искания не са формулирани от касатора, поради което оплакванията за ограничаване на правото му да се защити поради отказ на съда да събере поисканите от него доказателства са неоснователни. Съдът правилно е посочил на страната, че не е допустимо да иска третото неучастващо лице да изразява становища и заключения по спорния предмет, в каквото насока са били исканията му, в т.ч. за изслушване на свидетелски показания. Правилно също съдът не е обсъдил представеното разпореждане ПР-ПБЗН-СД6-10-13/09.10.2020 г., т.к. то е издадено след оспорения акт и при различни фактически и правни обстоятелства. Разпореждането на органа във връзка с липсата на обучение на персонала за работата с противопожарните системи има самостоятелен характер и подлежи на отделна съдебна проверка за законосъобразност, поради което, макар да е издадено в рамките на същите правно регулирани обществени отношения, не е релевантно към преценката за законосъобразност на обжалвания акт. Правилно съдът е приел, че в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК оспореното разпореждане не съдържа конкретни и точни фактически и правни основания. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647/2014 г., на която се е позовал административният орган, обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба. Обектите, които съответстват изцяло на изискванията на Наредба Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, но са въведени в експлоатация при спазване изискванията на предходни нормативни актове за безопасност при пожар, може да се поддържат в техническото състояние, съответстващо на изискванията на същата наредба. Съдът точно е констатирал, че по делото липсват данни относно времето на въвеждане в експлоатация на проверявания обект, техническото му състояния към този момент и съответствал ли е на нормите за осигуряване на безопасност при пожар, регламентирани в Наредба Із-1971/29.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството и по-точно на специфичните изисквания към евакуационните изходи според Глава седма. Въпреки изрично дадените указания от съда в тази насока с определението по чл. 171, ал. 4 АПК, касаторът не е представил писмени доказателства за тези обстоятелства. Съдът, въпреки констатираните пороци на оспорената заповед, е обсъдил изпълнението на действащите към настоящия момент условия по чл. 34, ал. 2 от Наредба 8121з-647/2014 г. по отношение на евакуационните изходи в проверявания обект. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от наредбата, по време на експлоатация не се разрешава заключване (блокиране в затворено положение) на вратите по пътищата за евакуация от обекти в работно време и в извънработно време, когато в тях пребивават хора, с изключение на затвори, психиатрични заведения и др. под. В чл. 34, ал. 2 е предвидено, че се допуска изискванията по ал. 1, т. 2 да не се изпълняват, ако е налице най-малко едно от следните условия: 1. заключените врати се освобождават от сигнал на автоматична ПИС, като в непосредствена близост отвътре до вратата се разполага ръчен пожароизвестител; 2. осигурено е автоматично отключване (разблокиране) на вратата при отпадане на електрическото захранване, както и при натискане на бутон, разположен в непосредствена близост отвътре до вратата. Въз основа на изслушаното експертно заключение по делото, към което е приложен и снимков материал, съдът правилно е приел за установено, че в проверявания търговски обект са изпълнени условията по чл. 34, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредбата. Вещото лице е посочило, че в обекта са били изградени и налични три броя евакуационни изхода; на ъгъла на сградата са налични два броя врати вход/изход; на всеки от аварийните изходи са монтирани заключващ механизъм, бутон ПИС (пожароизвестителна система), допълнителен бутон за освобождаване на заключващи механизъм при отпадане на електрическото захранване; на двете врати вход/изход на сградата са монтирани 2бр. заключващи механизми, допълнителен бутон за освобождаване на заключващите механизми на двете врати при отпадане на ел. захранването; при аварийна ситуация е осигурено задействане на ПИС или отпадане на ел. захранването, заключващите механизми отключват автоматично вратите на аварийните изходи, които могат да бъдат отключени и при натискане на монтираните допълнителни бутони. Констатирано е, че в обекта е налична автоматична пожароизвестителна инсталация, която отговаря на изискванията на стандарт БДС EN 54 Пожароизвестителни системи и освен това са монтирани и ръчни пожароизвестители. При тези фактически и правни обстоятелства и с оглед липсата на данни за техническото състояние на магазина при приемане на обекта, съдът е достигнал до верен и обоснован извод, че не са били налице основания за дадените предписанията по чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647, поради което същите са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът при решаване на правния спор не е съобразил изискванията на чл. 154, ал. 2, т. 7 от Закона за устройство на територията. С цитираната разпоредба е дефинирано, че съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения. На първо място, разпоредбата не съдържа правило за поведение, което евентуално ответната страна да е нарушила и на следващо - недопустимо е в касационната жалба да се навеждат нови фактически основания и да иска преценка на фактически положения, които не са били установени в първоинстанционното съдебно производство, поради което този довод на касатора не следва да се обсъжда. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на населението следва да заплати на Билла България ЕООД сумата 100лв. разноски за юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,