Решение № 14029 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5473/2018 г.

Решение № 14029 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5473/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Чорбаджиева - съдия във Върховен касационен съд, от [населено място] против Решение № 1085 от 21.02.2018 г. постановено по адм. д. № 9109/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1789/28.07.2017 г. на Председателя на Върховния касационен съд, с която й е обърнато внимание на основание чл. 327, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Касационният жалбоподател твърди, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По – конкретно изтъква, че неправилно АССГ приема, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, свързани с правото на съдията да научи в какво се състои нарушението и съответно да ангажира защита, не са съществени. Счита, че е нарушен материалния закон, защото първоинстанционният съд при отхвърляне на жалбата й против заповедта, не преценил наложената дисциплинарна мярка от гледна точка на тежестта на извършеното от съдията нарушение, свързано с движението на делото. В обжалваното решение липсват съображения и за необходимостта от прилагане на мярката по чл. 327 ЗСВ, защото касационният жалбоподател поддържа, че тя се явява несъразмерна на тежестта на нарушението, което се сочи, че е извършила. При така изложените доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК страната моли съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да отмени обжалваната заповед, издадена от Председателя на ВКС. Ответникът – Председател на Върховен касационен съд чрез упълномощен процесуален представител излага съображения за неоснователност на касационната жалба, която следва да се отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил оспорването на С. Чорбаджиева – съдия във ВКС срещу заповед № 1789/28.07.2017 г. на Председателя на Върховния касационен съд, с която й е обърнато внимание на основание чл. 327, ал. 1 от Закона за съдебната власт. За да достигне до този правен извод, съдът е приел за установено, че с обжалваната заповед на съдия Чорбаджиева е обърнато внимание за допуснато нарушение, състоящо се в забавяне на движението на производството по търг. д. № 1631/2015 г. по описа на ВКС, Второ търговско отделение. По молбата на синдика от 07.07.2017 г. на дружество "Грийн парк" ЕООД - в несъстоятелност, [населено място] за възобновяване на производството по търг. дело N° 1631/2015 г., спряно с определение от 25.03.2016 г., съдът следвало да се произнесе служебно, съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК. Сочи се в мотивите на първоинстанционното съдебно решение, че по устни обяснения на съдията - докладчик, поради значителен обем висящи дела в този период, не е извършвал проверка на спрените дела, което довело и до липса на служебно произнасяне по чл. 230, ал. 1 ГПК. При съображения за законосъобразност на административния акт на основанията по чл. 146 АПК и при изложените в решението доводи в тази насока, АССГ е отхвърлил оспорването срещу заповедта. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, по следните съображения: Със заповед № 1789/28.07.2017 г. на Председателя на Върховния касационен съд е обърнато внимание на С. Чорбаджиева – съдия във Върховен касационен съд, на основание чл. 327, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съгласно чл. 327 (ред. Изм. - ДВ, бр. ЗЗ от 2009 г., доп. ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) от ЗСВ, административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Видно от систематическото място на нормата, тя се намира в Глава шестнадесета на ЗСВ, Раздел първи, с наименование "Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет". По своята правна същност "обръщането на внимание" не е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 ЗСВ и не е изрично упоменато в текста на нормата. Приема се, че това е мярка, която съответният административен ръководител има правомощие да прилага, тъй като е задължен да следи за организацията в съответния орган на съдебната власт, което в случая включва администрирането и движението на преписките и делата. Тази мярка има белезите на правно средство за санкциониране на допуснати нарушения в професионалната дейност на магистрата. Независимо, че не е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 и сл. ЗСВ, при преценка за наличие на предпоставките по чл. 327 ЗСВ, следва да се вземат предвид всички обективни и субективни обстоятелства, при които нарушението е извършено. Обръщането на внимание на магистрата в конкретната хипотеза от Председателя на ВКС е съответно на законоустановеното му правомощие по чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗСВ, да организира работата на съдиите. При провинение на магистрата свързано с изпълнение на възложените му правораздавателни функции и за да се гарантира пълната прозрачност, обективност и справедливост на производството по чл. 327 ЗСВ, следва да се съберат доказателства за извършеното нарушение, за да се внесе яснота за магистрата и съответния административен ръководител какво точно е нарушението по движението на делата или по организацията на работата. Необходимо е поради това, при започнала проверка на дейността на магистрата, административният ръководител задължително да изиска обяснения (устни и/или писмени) от лицето, като по този начин го уведоми за започналите действия по повод работата му. От ангажираните от страните по делото пред първоинстанционния административен съд доказателства, не се установява касационната жалбоподателка да е била надлежно уведомена за започналата срещу нея проверка, по повод на администриране и движение на търг. д. № 1631/2015 г. по описа на ВКС, Второ търговско отд. Съдия С. Чорбаджиева не е имала и възможност да се запознае с данните по преписката и да даде обяснения за случилото се преди дата 31.07.2017 г. – датата, на която й е връчена процесната заповед. По този начин е накърнено правото на защита на магистрата, тъй като води до невъзможност същият да разбере точно какви нарушения му се вменяват и съответно да направи възражения и/или да даде обяснения, реализирайки своевременно и адекватно това право. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед са съществени, защото ако не бяха настъпили – би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Поради това от фактическа страна е останал неизяснен въпросът кога делото е било докладвано на съдия Чорбаджиева за да бъде уведомена тя, че следва служебно да се произнесе за възобновяването му по реда на чл. 230 ГПК. Видно от чл. 34, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Правилник за администрацията на Върховния касационен съд, обн. в ДВ. бр. 101 от 20 Декември 2016 г. (Правилника), служителите от съответната Служба "Търговски съдопроизводства" към ВКС са длъжни да докладват постъпилите книжа по делата и да следят тяхното движение и наличност. Тук се включва и задължението им да следят за процесуалните срокове по делата, които са спрени на предвидените в закона основания. Задължението им произтича от разпоредбата на чл. 65 от Правилника, според която спрените и оставените без движение дела и тези, по които тече срок за извършване на процесуални действия, се подреждат отделно. Също така, по делото пред АССГ не са представени доказателства от председателя на ВКС и относно обстоятелството какви отразявания има в деловодната система на ВКС по движението на търг. д. № 1631/2015 г. Именно отразяванията в деловодната система на съда с фактите по чл. 55 от Правилника - моментът на изпращане на делото на доклад, причината за неговото докладване и датата на връщане от доклад, са от съществено значение за изясняване на причините, поради които съдия – докладчикът не се е произнесъл служебно за възобновяване на делото преди дата 18.07.2017 г. Оспорената заповед не съдържа фактически твърдения и правни изводи, свързани с тежестта на нарушението и съответства ли то на несвоевременно планиране на обема на работа на магистрата по чл. 327 ЗСВ, поради което се е стигнало до забавяне производството по търг. д. № 1631/2015 г. В случая, ако бяха изяснени причините поради забавянето на възобновяване на делото служебно от съдия Чорбаджиева, щеше да се установи по безспорен начин и степента на укоримост на бездействието на магистрата, което във всички случаи е необходимо условие от една страна заповедта по чл. 327 ЗСВ да осигури необходимата отчетност на съдебната власт в полза на гражданите, а от друга страна да не се извършват действия спрямо магистрата, които могат да накърнят неговата чест и професионална репутация. При изложените съображения и с оглед на събраните по делото пред първата инстанция относими доказателства, следва да се приеме, че мярката "обръщане на внимание" е несъразмерна с допуснатото нарушение по цитираното търговско дело. В заключение, настоящият съдебен състав достига до извод, че, като е отхвърлил подадената до него жалба и е приел, че обжалваната заповед № 1789/28.07.2017 г. на Председателя на Върховния касационен съд е законосъобразна, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което издадената заповед от Председателя на Върховен касационен съд да се отмени. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение