Решение № 13492 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5076/2019 г.

Решение № 13492 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5076/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Тово спорт" ООД - гр. Монтана, чрез процесуален представител, срещу Решение № 652 от 5.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6312/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р- 2202215002877-091-001/8.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 852/27.05.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с тълкувателно приложими решения на СЕС, които подчертават, че отказът за признаване на право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да е обусловен от поведението на доставчиците на ревизирания. Намира, че при липсата на данни за измама, незаконосъобразно решаващият състав е възприел заключенията на ревизиращите, че спорните доставки не са реално извършени. Сочи, че в своята съвкупност ангажираните доказателства установяват действителното осъществяване на фактурираните доставки. Аргументира тезата, че неправилно е преобразуван финансовият резултат на дружеството, без да са отчетени релевантните факти и обстоятелства. В подкрепа на горното излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- София, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р- 2202215002877-091-001/8.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 852/27.05.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, с който на "Тово Спорт" ООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер в общ размер от 5146,03 лв. по фактури, издадени от "Ригел 84" ЕООД и "Волтом Груп" ЕООД и са начислени следващите се лихви за забава в размер на 1109.13 лв., както и и след преобразуване в посока увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2013 г. е установен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 10 196 лв. и лихва за забава в размер на 2006,20 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за д. период м. 12.2013 г. по фактура, издадена от "Ригел 84" ЕООД, с предмет на доставката – "мраморни поставки за купи". След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, включително и на относимата част от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, първоинстанционният съд е приел, че те не установяват действителното извършване на фактурираната доставка. Този извод е мотивиран и от обясненията на ревизираното дружество, според които, то не е получило стоките по фактурата, поради което е поискало от доставчика да издаде кредитно извести към нея. Поради това е издадено КИ № 58/18.12.2013 г., но същото не е отразено в дневника за покупки на "Тово Спорт" ООД. Относно фактурите, издадени от "Волтом Груп" ЕООД през д. п. м. 02., 03. и 04.2014 г., с предмет на доставките "изработване на спортни купи", "медали", " мраморни поставки, "медали за футбол", " фигури за баскетбол и тенис" и " основа за купи" първоинстанционният съд е счел, че не е установена разполагаемостта на доставчика със стоките. Това заключение е обосновано с констатацията, че представените фактури за предходните доставки са издадени от германско дружество с невалиден VIN, което е дерегистрирано от 1.2012 г. Установено е още, че "Зета концепт" е преобразувано чрез вливане на 22.03.2013 г., поради което няма как да е издало фактурите на "Волтром Груп" ЕООД. Съобразено е, че липсват съпровождащи доставките доказателства като договори, анекси, приемо- предавателни протоколи, стокови разписки и транспортни документи. Спрямо преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2013 г. в посока увеличение със сумата от 101 959.96 лв., представляваща неотчетени приходи по четири фактури, издадени на "Tidanis" GMBH решаващият състав е обсъдил декларираните от ревизираното дружество в СД, ДП четири протокола по чл. 117 ЗДДС за начислен ЗДДС по ВОП на обща стойност 101 959.96 лв., с предмет- " алуминиеви профили". При осъществения международен обмен на информация с администрацията на Германия Tidanis" GMBH е заявило, че е декларирало покупки от "Тово спорт" ООД през 4-тото тримесечие на 2013 г., но не е доставяло стоки на същото. Тъй като в отчета за приходите и разходите за 2013 г. не са отразени приходи от продажбите към "Tidanis" GMBН, то съдът е приел, че финансовият резултат на дружеството законосъобразно е увеличен на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 101 959.96 лв., представляващи неотчетените приходи по фактурите, издадени на "Tidanis" GMBH и е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 10 196 лв. Това заключение е подкрепено и от отговора на вещото лице по проведената ССчЕ, според който съставените счетоводни записвания в хронологичните регистри на ревизирания за д. п. м. 12.2013 г. са некоректни. Осчетоводено е придобиване на стоки, а не продажби и последните не са включени в приходите за 2013 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в унисон със спецификата на търговската дейност, са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Трайна е практиката на ВАС, че сами по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. Действително, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика, но същевременно е и акцентирал върху необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си осъществени ли са действително фактурираните стопански операции. В този контекст, несподелими са доводите на касатора, основани на заключението на експерта по проведената ССчЕ. Надлежното счетоводно отразяване на спорните доставки не може да мотивира еднозначен извод за тяхното извършване. Определящо е доколко е установено предаването на фактическото право на разпореждане със стоките като собственик от доставчиците на получателя. Този извод е обусловен и от ангажираните доказателства за разполагаемост на доставчиците със стоките, доколкото никой не може да прехвърля право, което не притежава. В унисон с трайното разбиране на ВАС, касаторът основателно поддържа, че произходът на стоките е ирелевантен за преценката за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Противно не твърденията му обаче, първоинстанционният съд не е обосновал извода си за неустановеност на реалното извършване на спорните доставки с липсата на доказателства за произхода на стоките. Той правилно е съобразил липсата на доказателства за предаването на правото на разпореждане със стоките от "Волтом груп" на получателя, както и писмените обяснения на самото ревизирано дружество, че доставката по фактурата от "Ригел 84" ЕООД не е извършена. Ирелевантно спрямо правилността на обжалвания съдебен акт е и соченото непълно комплектоване на изпратената административна преписка. Независимо, че ревизията е повторна след отмяна на предходен РА по административен ред, то не е необходимо прилагането на преписката по предходното ревизионно производство към процесното. Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на издадения РА при повторната ревизия, поради което липсата на преписката по предходната не може да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Като е достигнал до извод за законосъобразност на РА в частта относно установените допълнителни задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ригел 84" ЕООД и "Волтом груп" ЕООД, АССГ е постановил правилно в тази му част решение, което следва да се остави в сила. Същото крайно заключение следва и относно останалата част от обжалвания съдебния акт. Неоснователно касаторът поддържа, че от представените на експерта по СсчЕ коригирана оборотна ведомост, главна книга и хронологичен регистър следва извод, че нормата на чл. 78 ЗКПО е неприложима. Вещото лице изрично е посочило, че с тези документи допълнително са съставени счетоводни записвания, които не участват при формирането на декларирания финансов резултат в ГДД за 2013 г. Именно поради това и предвид невключването в ГДД на приходите от извършените продажби към немското дружество в размер на 101 959.96 лв., на основание чл. 78 ЗКПО законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на дружеството в посока увеличение и точно е определен допълнително дължимия корпоративен данък за 2013 г. Като и достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 1 083.72 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение