Решение № 7481 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2018 г.

Решение № 7481 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Агенция "Митници", чрез процесуалните и представители главен юрисконсулт Алексиев и началник отдел с висше юридическо образование Якимовска и "Ес и Кей" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез процесуален представител – адвокат Петров, срещу Решение № 3070 от 09.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3989/2017 г. по описа на Административен съд С. град. А. "Митници" обжалва решението в частта му, с която са уважени предявените против нея искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди, като счита същото за частично недопустимо – в частта му с която са уважени предявените искове за присъждане на мораторна лихва, съответно за неправилно в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените срещу нея обективно съединени искове изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Ес и Кей" ЕООД, гр. С. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от дружеството против Агенция "Митници" искове за присъждане на обезщетение на причинени имуществени вреди с доводи за неговата неправилност поради нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените искове в претендирания размер като основателни и доказани, както и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Агенция "Митници" и неоснователност на касационната жалба на "Ес и Кей" ЕООД, гр. С.. Жалбите са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд С. град се е развило по предявените на основание чл. 203 АПК от "Ес и Кей" ЕООД, гр. С., против Агенция "Митници" обективно съединени искове за обезщетяване на причинени му имуществени вреди, претърпени вреди и пропуснати ползи, в резултат от неправомерно изискване на обезпечения, изразяващи се в два броя банкови гаранции за общата сума в размер на 462 000 лева, първата от които е във връзка с отменено като незаконосъобразно от съда Решение № 113 от 14.12.2010 г., издадено от началника на Митница Аерогара С., с което ищеца е задължен да заплати допълнително антидъмпингово мито и данък добавена стойност (ДДС), а втората за обезпечаване на плащане по отменени като незаконосъобразни 38 наказателни постановления, а именно за: сумата от 10 620 лева, нанесени вреди изразяващи се в общия размер на разноските - банкови такси и комисионни по издаването и поддържането на банкова гаранция № 240/07.02.2011 г.; сумата от 17 000 лева, нанесени вреди изразяващи се в общия размер на разноските - банкови такси и комисионни по издаването и поддържането на банкова гаранция № 247/07.02.2011 г; сумата от 62 668. 35 лева, пропуснати ползи, представляващи законната лихва върху сумата на банковата гаранция от 285 000 лева, за периода от датата на издаването и - 08.02.2011 г. до датата на освобождаването - 27.03.2013 г.; сумата от 37 540, 34 лева, пропуснати ползи, представляващи законната лихва върху сумата на банковата гаранция 177 000 лева, за периода от датата на издаването и - 07.02.2011 г. до датата на освобождаването - 26.02.2013 г.; сумата от 4 472, 72 лева, представляващи законната лихва върху сумата на общия сбор от платените такси и комисионни по издаването и обслужването на банковата гаранция в размер на 177 000 лева за периода от датата на заплащане на съответната такса до датата на предявяване на иска; сумата от 7 201, 82 лева, представляващи законната лихва върху сумата на общия сбор от платените такси и комисионни по издаването и поддържането на банковата гаранция в размер на 285 000 лева, за периода от датата на заплащане на съответната такса до датата на предявяване на исковата молба. Претендира се и законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им заплащане. От съда е дадена възможност страните да ангажират доказателства по делото във връзка с доводите им, като са събрани посочените такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателни и доказани предявените искове за причинени имуществени вреди за сума в размер на 12 185. 67 лева, произтичащи от незаконосъобразен административен акт - Решение № 113 от 14.12.2010 г., издадено от началника на Митница Аерогара С. и за сума в размер на 13 669. 93 лева, произтичащи от незаконосъобразно ангажиране на наказателноадминистративната отговорност на ищеца, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на задълженията. Отхвърлил е исковете в останалата им част като неоснователни и е осъдил ответника Агенция "Митници" да заплати на ищеца разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице отменени като незаконосъобразни административен акт, решение на началника на Митница Аерогара С. и наказателни постановления издадени от същия орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Приел е за доказани по делото причинени вреди, произтичащи от незаконосъобразната административна дейност, изразяващи се в плащането на комисионни по двете банкови гаранции, в пряка причинна връзка с отменените актове, тъй като те са единственият каузален фактор, обуславящ издаването на банковите гаранция. Упражнената от ищеца правна възможност в защита на интересите му не следва да се тълкува единствено като акт на свободната му воля, пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредата съществува не само когато актът пряко я причинява, но и когато актът създава единствените условия, които я пораждат. В останалата им част предявените искове е приел за недоказани, съответно за част от претендираните суми и като погасени по давност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно частта му, с която са уважени предявените искове за обезщетение на причинени имуществени вреди. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател Агенция "Митници" за недопустимост на решението в частта му, с която са уважени предявените искове за законна лихва върху сумите от общия сбор от платените такси и комисионни по издаването и обслужването на банковите гаранции. Предявените искове за присъждане на законната лихва до датата на предявяването са за суми в размер на 4 472. 72 лева за гаранцията от 177 000 лева и за сума в размер на 7 201. 82 лева за тази от 285 000 лева. Исковете са уважени в размера на претенциите – 4 220. 67 лева и 4734. 75 лева, при което не е налице твърдяното произнасяне извън предмета на въведения пред съда спор. Неоснователни са и доводите на касационните жалбоподатели за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страните в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, обжалвания съдебен акт е и надлежно мотивиран. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. При установената по делото фактическа обстановка при неправилно приложение на закона първоинстанционният съд е направил извод за частична основателност на предявените искове. Претърпените имуществени вреди ищецът основава на неправомерни действия на митническите органи по изискване и събиране на обезпечения, изразяващи се в предоставяне на банкови гаранции, като незаконосъобразността на действията се основава на тази на отменените от съда решение и наказателни постановления на началника на Митница Аерогара С.. Установено е по делото, че с решение № 113 от 14.12.2010 г., издадено от началника на митница Аерогара С., на ищеца е определен допълнителен размер на дължими държавни вземания в общ размер на 176 073. 74 лева, от които 146 728. 12 лева антидъмпингово мито и 29 345, 62 лева ДДС. Т. решение е съобщено на ищеца на 03.02.2011 г., като за обезпечаване на определените публични вземания ищецът е представил пред Териториално митническо управление Аерогара С. неотменяема и безусловна Банкова гаранция за митнически цели от 07.02.2011 г. за сумата от 177 000 лева, приета на 15.02.2011 г. от митнически орган. Решението е и обжалвано пред съд, като с определение от 16.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1430/2011 г. по описа на Административен съд С. град изпълнението му е спряно, на основание представената банкова гаранция. С решението си по делото съдът е отменил оспореното пред него решение на началника на митница Аерогара С., като незаконосъобразно. При проведеното касационно обжалване решението на първоинстанционния съд е оставено в сила в частта му, с която са отменени допълнително определените държавни вземания за антидъмпингово мито и ДДС с решение на Върховния административен съд. Съответно на 26.02.2013 г. банковата гаранция е освободена. Установено е също по делото, че на 16.06.2011 г. на ищеца са връчени 38 броя наказателни постановления, издадени на основание чл. 234, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, ал. 4 и чл. 233, ал. 4 от Закона за митниците, с които се отнемат в полза на държавата внесени стоки и поради липсата им в полза на държавата е присъдена левовата им равностойност. Общият размер на присъдените суми по всички наказателни постановления е 147 811, 90 лева. Със същите наказателни постановления са наложени на дружеството ищец и имуществени санкции в общ размер 136 866, 97 лева. Всички наказателни постановления са отменени след обжалването им пред съд. За обезпечаване на задължения във връзка с актове за установяване на митническо нарушение с номера от № 2 до № 39 вкл. от 05.01.2011 г. ищецът е представил пред Териториално митническо управление Аерогара С. неотменяема и безусловна Банкова гаранция за митнически цели с дата 08.02.2011 г. за сумата от 285 000 лева, която е приета от митническото учреждение на 15.02.2011 г. На 27.03.2013 г. банковата гаранция е освободена. Ищецът, за когото е доказателствената тежест в случая не е доказал наличието на сочените в исковата молба неправомерни (незаконосъобразни) действия на митническата администрация по изискване на банкови гаранции, на които основава предявените искове за обезщетяване за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основателни са доводите на "Агенция Митници", че обезпеченията за определени за дължими антидъмпингово мито и ДДС, съответно за обезпечаване на задължения във връзка с актове за установяване на митническо нарушение не произтичат от незаконосъобразни действия на нейни органи и длъжностни лица при осъществена от тях административна дейност. С решение № 113 от 14.12.2010 г., издадено от началника на Митница Аерогара С. ищецът е задължен да заплати допълнително антидъмпингово мито и данък добавена стойност. Съгласно разпоредбите на чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за митниците, в относимите редакции, когато при прилагането на митническите разпоредби митническите органи изискват учредяване на обезпечение за митническо задължение, това обезпечаване трябва да бъде представено от длъжника или от лицето, което може да стане длъжник, съответно, че когато митническите разпоредби не предвиждат задължително учредяване на обезпечение, такова обезпечение може да се изисква по преценка на митническите органи, в случай че в предвидените срокове плащането на дължимото митническо задължение или на такова, което може да възникне, не е сигурно. В случая с отмененото като незаконосъобразно решение не е изискано и учредяване на митническо обезпечение по реда на глава четвърта от Закона за митниците (ЗМ) съгласно посочените разпоредби. Учредяването на такова от ищеца, в избрана от него форма, включена в хипотезите на чл. 190 ЗМ е изцяло по негово усмотрение без да е налице изискване за това от митническите органи нито в акта, от чиято незаконосъобразност се извежда и незаконосъобразността на твърдяното, но недоказано за осъществено действие по изискване на обезпечение, нито в последващ такъв постановен по реда и при условията на Раздел Iа (Нов – ДВ, бр. 37 от 2003 г.) – Налагане на обезпечителни мерки от митническите органи. В самата искова молба не се съдържат обстоятелства кога, от кого и с какъв акт е изискано от ищеца обезпечаване на установеното задължение, съответно вида в който е осъществено. Отделно от това, решението на началника на Митница Аерогара С. е индивидуален административен акт съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗМ (отм), действала към момента на издаването му, като същото според чл. 220 ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК, каквото обжалване е сторено от ищеца, при което е приложима разпоредбата на чл. 166 АПК. При липсата на определен с решението срок за плащане по чл. 839, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (отм) в действащата към относимия момент редакция, съответно на допуснато предварително изпълнение на акта ищецът е внесъл непоискана гаранция и основавайки се на нея е поискал спирането му. Стореното такова с представения по делото съдебен акт не основава твърдяното от ищеца изискване на обезпечение от страна на органи на ответника и то неправомерно. За обезпечаване на задължения във връзка с актове за установяване на митническо нарушение с номера от № 2 до № 39 вкл. от 05.01.2011 г. ищецът е представил пред Териториално митническо управление Аерогара С. неотменяема и безусловна Банкова гаранция за митнически цели с дата 08.02.2011 г. за сумата от 285 000 лева, от неправомерността на изискването на която също основава причинени му имуществени вреди като претърпени вреди и пропуснати ползи. По делото не се доказва от страна на длъжностни лица и органи на ответника гаранция в този вид и за този размер да е изискана, както и въобще такава. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 7, на която се основават ищецът и съдът в обжалваното решение, митническите органи могат да налагат мерките по реда на глава двадесет и шеста, раздел Iа за обезпечаване на вземанията по съставения акт за установяване на митническо нарушение. Налагането на такива мерки не се твърди, не се и установява по делото, а съгласно чл. 206б ЗМ, в относимата редакция, обезпечителните мерки се налагат с постановление на началника на митницата, в района на която е установен размерът на подлежащото на обезпечаване митническо задължение или друго публично държавно вземане. Съответно това постановление може да се обжалва по реда за обжалване на постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания. Неустановяването на твърдените в исковата молба обстоятелства, на които се основават предявените искове води до тяхната неоснователност. Като е приел тяхната частична основателност административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по спора, с което се отхвърлят предявените искове и за сумите 12 185, 67 лева, вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт решение на началника на Митница Аерогара С. и 13 669, 93 лева, вреди причинени от незаконосъобразно ангажиране на наказателноадминистративната отговорност на ищеца, ведно със законната лихва върху тях. С оглед приетото, следва решението да се отмени и в частта му, с която е осъден ответника да заплати разноски по делото. В останалата му част като правилно обжалваното решение следва да бъди оставено в сила. Съобразно изхода на спора искането на касационния жалбоподател "Ес и Кей" ЕООД, гр. С. за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Неоснователно е и искането на касационния жалбоподател Агенция "Митници" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова не се следва от приложимата разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение