Решение № 386 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1657/2009 г.

Решение № 386 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1657/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм) вр. § 2, ал. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. К. от гр. Р. срещу въззивно решение № 553 от 16.01.2008 г. по гр. дело № 328/2004 г. на Великотърновски окръжен съд, допълнено с решение № 272 от 7.07.2009г за поправка на явна фактическа грешка, с което решение в производство по иск за делба, втора фаза, е изменено решение от 27.07.2006 г. по гр. д. № 319/1995 г. на Еленския районен съд в частта за оценката Съгласно решение № 272 от 7.07.2009 г. за поправка на явна фактическа грешка е оставено в сила постановено извършване на делба чрез изнасяне на наследствения имот на публична продан. В тази част, по отношение възприетия способ за извършване на делбата, решението е обжалвано от съделителката М. В касационната жалба се изтъква като съществено процесуално нарушение необсъждането на доводите за накърнено пред първа инстанция право на защита на наследодателката, заместена в процеса от настоящата касаторка. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение, по отношение на приетия за извършване на делбата способ. Поддържа се, че при два отделни УПИ, отредени за наследствения имот, възможните два дяла е следвало да се разпределят по колена . Ответниците по касация И. Н. Н. и Н. Н. Н. заявяват, че жалбата е неоснователна. Лично в съдебно заседание изтъкват, че не желаят разпределение. Останалите съделители не са заявили становище . Жалбата е по същество неоснователна . За да постанови решение за изнасяне на наследствения имот на публична продан, Великотърновски окръжен съд е изяснил въпроса за поделяемостта на допуснатия до делба имот именно във въззивното производство, при участие на легитимираните страни. По искане на настоящата касаторка са допуснати и приети съответните доказателства по оценката и поделяемостта. Въззивната жалба, подадена от настоящата касаторка след конституирането на наследници на ответницата, както и уточнението по нейния предмет, изискано от въззивния съд (виж определение от съдебно заседание на 05.06.2007г), е поставило въпроса за приетия способ на делбата по чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм). Установено е посредством заключение на вещо лице, че всеки от двата УПИ в с. Х., общ. Елена, по отделно е неподеляем, както неподеляема е и жилищната сграда в единия от тях . Предвид обстоятелството, че ищците като наследници на починалия Н. И. Н. са претендирали реално прекратяване на собствеността според определените им дялове от 1/6 ид. част и никой от съделителите не е поискал възлагане, въззивният съд е достигнал до същия краен извод по отношение способа за извършване на делбата, а именно чрез публична продан . Решението е правилно и законосъобразно. Неоснователен е доводът, че несвоевременно конституиране на съделители, наследници по закон на починалата ответница П. И. Н. и извършване на процесуални действия пред районния съд без тяхно участие, са основание за отмяна на обжалваното въззивно решение на ВтОС, при постановяването на което последните са взели участие и са направили исканията и възраженията си, обсъдени от въззивния съд. За имота в с. Х., общ. Елена, по регулационния план са били отредени два парцела: УПИ I-1 кв. I с площ от 1520 кв. м., застроен с къща и плевня и УПИ IV -1 в кв. I с площ от 580 кв. м., незастроен Действително, в производство по извършване на делбата пред първоинстанционния съд никоя от страните не е направила искане за възлагане или за разпределение на имотите по колена, те не са и равностойни. Видно от заключението на вещото лице Г., пазарната оценка на застроения УПИ I-1 кв. I е 15 000 лева, докато оценката на УПИ IV -1 е 4600 лева условието на чл. 288, ал. 1 от ГПК е публична продан на някои от делбените имоти да се допуска не само предвид неговата неподеляемост, но и когато същият не може да бъде поставен в един от дяловете. Макар и без да изложи подробни мотиви, т. е коментирана е поделяемост на всеки от двата УПИ по отделно, но не са изложени съображения защо се възприема неподеляемост на делбените имоти като цяло предвид броя им, въззивният съд е достигнал до правилен краен извод, като не са нарушени съществени процесуални правила при формирането му . Неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на материалния закон, предвид обстоятелствата по делото . Основен принцип при делба на наследство, а също и при делба на съсобственост, е на първо място изискването всеки съделител да получи реализация на правото на делба, а по възможност да получи и своя дял в натура . Действително, ако възможният брой на дяловете е по- малък от този на съделителите и не съответства на квотите им, публичната продажба може да се избегне, но само ако част от съделителите заяви и поиска възлагане на някои от дяловете и то така, че да не се накърнява правото на другите да искат реална делба. Атакуваното разрешение, основано на извод за липса на условия по чл. 292 от ГПК (отм ) се явява правилно и законосъобразно, тъй като нито касаторката, нито наследодателката им преди тях или друг наследник от нейното коляно, са заявили кой имот искат да получат. Съображенията им да обжалват изнасянето на публичната продан е подкрепено с довод, че в своята практика Върховен касационен съд е разрешавал приключване на делбата на наследство с разпределение по колена. При две колена наследници на бивши собственици с равни права и възможност за обособяване на два дяла обаче, избягването на публичната продан не е безусловно, както поддържа касаторката. То е обусловено на първо място от готовността на наследниците по коляно да останат неподелени по отношение на имот, представляващ един от дяловете. Без да бъде заявена тази готовност и при положение, двата наследствени имота не са равностойни, в случая условието не е налице. Щом ищците претендират осъществяване на своето право на делба, способът за нейното извършване е именно публичната продан . Като е приел, че съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗН приоритетно е правото на всеки съделител да иска прекратяване на съсобствеността, спогодба не е постигната и не са налице предпоставки за приключване на делбата чрез способа по чл. 292 от ГПК (отм), въззивният съд е приложил правилно закона. Предвид гореизложеното решаващият мотив на Великотърновски окръжен съд следва да бъде споделен . При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна и правилно е приложен материалния закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила . Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.