Решение № 1 от 26.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 619/2010 г.

Решение № 1 от 26.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 619/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимата Н. Д. П. против решение № 156 от 14.VII.2010 г. по внохд № 260/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. Оплакването в жалбата е за явна несправедливост на наложеното на П. наказание и се иска неговото намаляване. В съдебно заседание подсъдимата и служебният й защитник не се явяват. От последният писмено е заявено, че няма да излага "допълнителни доводи, различни от посочените в жалбата". Прокурорът намира за неоснователно възражението срещу справедливостта на наложеното на подсъдимата наказание и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 56 от 20.V.2010 г. по нохд № 1037/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, Н. Д. П. е призната за виновна в това, че на 6.IХ. 2009 г. в П. е употребила сила за да открадне от А. А. И. наличните у него в момента 37 лева, калъф за документи, инвалидна карта за пътуване с градски транспорт и един купон за храна, всичко с обща стойност 50,10 лева, за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 НК П. е наказана при условията на чл. 58а, ал. 1 НК с 4 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. С обжалваното решение присъдата е изменена като е прието, с оглед на чл. 2, ал. 2 НК, че по-благоприятен за определяне размера на наказанието не е чл. 58а НК, а чл. 55 НК. Жалбата е неоснователна. Подсъдимата е осъдена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК именно заради направеното от нея "признаване на вината", което обстоятелство не може да се отчита повторно като смекчаващо такова /т. р. 1-2009 г., ОСНК, т. 7/. Не са смекчаващи обстоятелства формално изразеното съжаление за извършеното престъпление както и възрастта на подсъдимата, след като за трети път се явява автор на извършени тежки умишлени престъпления и втори път-за грабеж. Без значение е също стойността на насилствено отнетите от пострадалия движими вещи. По начина на извършването му престъплението наподобява джебчийска кражба, при която деецът няма предварителна, дори най-бегла, представа за съдържащото се в непосредствения обект на посегателство, затова по-ниската стойност на това съдържание не може да се отчете като смекчаващо отговорността на извършителя обстоятелство. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение