Решение № 3863 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7912/2019 г.

Решение № 3863 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7912/2019 г., III о., докладчик съдията Любка Петрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА) срещу Решение № 3041 от 8.05.2019 г. па Административен съд - София град, трето отделение, 60-ти състав, постановено по адм. д. № 4046/2018 г. по описа на съда. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Л. Б.. Ответникът – Л. Б., редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. Филипова и в писмено становище чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на обжалваното решение, поради което моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно Решение № 2-1208 от 13.02.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА), с което е обявена установената и обявена с Решение № 2-282/8.01.2014 г. принадлежност към органите по чл. 1 от ЗРДОПБГДСРСБНА на Л. Бояджиев. В мотивите си съдът е посочил, че по отношение на лицето вече е постановено решение от 2014 г., с което е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник - агент под [псевдоним]. Принадлежността му е установена като лице по чл. 3, ал. 2, т. 4 от Закона - управителите и изпълнителните директори, членовете на управителните и контролните съвети на лечебните заведения, председателите, заместник-председателите, главните секретари и членовете на управителните съвети на Българския лекарския съюз и на Българския зъболекарски съюз; председателят, генералният директор и заместник генералните директори на Българския Червен кръст. Съдът е посочил, че предходното решение на Комисията е влязъл в сила административни актове, с който е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗРДОПБГДСРСБНА въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, посочени в решението на Комисията, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд и в същото качество на лицето. Съдът е посочил, че въпросът относно принадлежността на Б. е разрешен със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 177, ал. 1 от АПК и при липсата на нови доказателства, които не са били известни към момента на постановяване на решението, комисията няма материалноправна компетентност да се произнася отново по същия въпрос. Така постановеното съдебно решение е правилно. В случая с оспореното пред първоинстанционния съд решение Комисията се обявява установената и обявена с Решение 2-282/8.01.2014 г., принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Л. Б.. В решението са посочени трите имена, дата и място на раждане на жалбоподателя. Посочено е, че същият е бил вербувал от служител - о. р. К. А. на 16.03.1984 г., регистриран на 19.04.1984 г., ръководил го служител - о. р. К. А., Структури, в които е осъществявано сътрудничество - ДС, ВГУ-1-1, Качество, в които е осъществявано сътрудничество- секретен сътрудник - "агент", Псевдоним - [псевдоним], Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 - Peг. Дневник; картони обр. 4-2 бр. и обр. 6; писмо вх. № 2087/1990 г., че е извършено заличаването на данните за агенти на бившето ВГУ-ДС, с молба за извършване на съответните промени за [псевдоним]. Видно от представените по делото доказателства, по отношение на ответника по касация е постановено решение преди постановяване на оспореното административно решение от Комисията, влязло е в сила и с него е установена принадлежността му към органите по чл. 1 въз основа на едни и същи документи по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона, посочени в обжалваното решение и в същото качество на лицето. Следователно въпросът за принадлежността на Л. Б. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е установена с предходно издадено решение, основано на едни и същи документи, основавайки се единствено на различен повод за извършване на проверка. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество е обследвано по см. на чл. 3 от Закона, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона – когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Конкретният случай не е такъв, установена е принадлежност на ответника по касационната жалба към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА с влязло в сила решение, в едно и също качество на сътрудничество и на база едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона. С тълкувателно решение № 12 от 9.12.2021 г. по тълкувателно дело № 9/2019 г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд е прието, че Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална компетентност, извън случаите по чл. 28 от ЗРДОПБГДСРСБНА, да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив "обявява установената и обявена принадлежност" към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, поради което издадените от тези органи актове следва да им съответстват. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства по отношение на едно и също лице. Постановеният административен акт при липса на материална компетентност, в случая и при превратно упражняване на власт, в пълен противовес с целта на закона, е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 500 лв. заплатени в брой на адвоката, видно от приложения договор за правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение