Решение № 11535 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8292/2022 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител гл.юрк. С. Мирчева срещу решение 4764 от 12.07.2022 г. по адм. дело 8454/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221019001500-091-001 от 08.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който на И. Алексиева са установени задължения за данък по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 4 439,23 лева главница и 2 490,31 лева лихви за забава, както и в полза на ревизираното лице са присъдени разноски в размер на 580,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора некредитирането от страна на съда на оценителната експертиза на процесния имот, изготвена в рамките на ревизията и възприемането на констатациите на в.л. Б. Терзиев по съдебно-оценителната експертиза е довело до формиране на неправилен и необоснован извод за отмяна на РА. Поддържа се, че отклонението от данъчно облагане по чл. 77 ЗДДФЛ е доказано от приходните органи с оглед пазарната стойност на имота според заключението по оценителната експертиза в ревизионното производство / при долна граница в размер на 88 293,99 лева и горна граница в размер на 122 649,47 лева/, а договорената цена по нотариалния акт за придобиване на имота е 24 000 лева. Доказани са предпоставките за облагане по реда на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ при наличието на положителна разлика в цените, което според касатора обуславя законосъобразност на РА. Иска се отмяната на решението и да се постанови друго с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна И. Алексиева, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Позовава се на влязлото в сила решение по адм. дело 7883/2020 г. по описа на АССГ, с което е отменен РА, издаден спрямо съпруга й за установено задължение по ЗДДФЛ за 2013 г. въз основа същите факти. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22221019001500-091-001 от 08.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който на И. Алексиева са установени задължения за данък по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 4 439,23 лева главница и 2 490,31 лева лихви за забава. В хода на ревизията е установено, че през 2010 г. лицето е придобило 1/2 от недвижим имот 37 кв.м. сграда с дворно място от 480 кв.м. в гр. Варна, [местност], [улица]съгласно нотариален акт 68/2010 г., са сумата от 24 000 лева. С нотариален акт 187 от 18.04.2013 г. И. Алексиева и съпругът й Ж. Желков продават процесния имот, представляващ СИО, за сумата от 26 000 лева. Извършена е съпоставка между доходите и разходите на ревизираното лице за процесната 2013 г. Приета е оценителна експертиза в рамките на ревизията за определяне на пазарната стойност на поземления имот, съгласно която за пазарна е определена максималната цена в размер на 122 649,47 лева /горната граница/ с оглед това, че имотът е във вилно селище и с опция да бъде използван с търговска цел и съответно, приходът от продажба възлиза на 61 324,74 лева. В хода на ревизията на основание чл. 77 ЗДДФЛ вр. чл. 16 ЗКПО за 2013 г. е прието, че е налице отклонение на данъчното облагане и е определена данъчна основа от продажба на 1/2 недвижим имот в размер на 44 392,27 лева, която е получена като разлика от пазарната стойност в размер на 61 324,74 лева по оценителната експертиза и съответно, покупната цена в размер на 12000 лева. С РА е установено задължение по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 4439,23 лева и лихви за забава в размер на 2490,31 лева. В рамките на съдебното производство е прието заключение по СОЕ, според което пазарната цена не недвижимия имот сграда ведно с 1/2 идеална част от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, [улица], [местност] към датата 18.04.2013 г. е 26 568,00 лева с ДДС и 22 140,00 лева без ДДС. Съдът е развил съображения, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената писмена форма и при спазване на процесуалните правила за извършване на ревизията. Формирал е краен извод за материална незаконосъобразност на РА, позовавайки се на заключенията по СОЕ и ССчЕ, като е приел за недоказано твърдението на приходните органи, че процесната сделка е сключена на цена, значително отличаваща се от пазарната и съответно, не е налице облагаем доход от продажба на имота по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилно съдът е извършил анализ на оценителната експертиза, изготвена и приета в рамките на ревизията, както и на СОЕ относно определяне на пазарната стойност на имота по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Обосновано е прието, че използването на сравнителна база на потенциално възможни цени, каквито по своята същност представляват офертните цени на доставчик на определена стока или услуга, не може да гарантира правилното определяне на пазарната цена според изискванията на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ, като в експертизата от ревизията не е посочена нито една конкретна сделка, която да е съпоставима с процесната покупко-продажба. От друга страна, от представената експертиза на оценителя Попова според съда по никакъв начин не може да се установи въз основа на какви обективни данни или критерии е определена като пазарна цена на имота средната офертна стойност / от 511,04 лева/ в размер на 122 649, 47 лева и в този смисъл оценката е изготвена в противоречие с регламентирания в § 1, т. 10, б. а от ДР на ДОПК метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Съдът е кредитирал изцяло СОЕ, в която вещото лице Терзиев е съпоставило сделката с процесния имот с други пет конкретни сделки на имоти, съпоставими по характеристики и дата на извършване /2013 г./и е извел средна цена в лева на кв.м. 448, 78 лева, като е посочил, че крайната пазарна цена на процесния имот е 22 140,00 лева без ДДС. Обосновано съдът посочва, че СОЕ е използвала метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци по §1, т. 10, б. а от ДР на ДОПК вр. чл.3, т. 1 от Наредба Н-9/2006 г. на министъра на финансите, за разлика от експертизата в хода на ревизията. Цененето на заключението по СОЕ и ССчЕ от страна на първостепенния съд е довело до формиране на правилния извод за незаконосъобразност на РА. След като при сравнение на цената на придобиване на имота в размер на 12 000 лева /1/2 от сумата от 24 000 лева/ и пазарната стойност на същия в размер на 11 070 лева /1/2 от сумата от 22 140 лева без ДДС/ следва, че не е налице облагаем доход от продажба на имот по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, тъй като не е налице положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на обжалвания РА, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение