Решение № 7368 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. С. Т. против решение № 4428 от 03.02.2026 г., постановено по адм. д. № 10749/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София не изразява становище по касационната жалба. Ответницата – С. И. И., в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 18-9363/02.09.2025 г. на началника на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) гр. София, в частта, с която, на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 3 ЗКИР, чл. 70, ал.4, предл. второ от Наредба № РД 02-20-05 от 25.12.2016 г., е отказано изменение на КККР на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в отразяване на проектен поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.408.105, съответстващ на имот пл. № 562 от кв. 128, съгласно документи за собственост, при което се заличава поземлен имот с идентификатор 68134.408.77, идентичен с УПИ ІІ-562, 565, кв.128 по действащия регулационен план на м. „Подуене – центъра“, одобрен с решение № 25 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. на Столичен общински съвет (СОС) и се нанася ПИ с идентификатор 68134.408.332, съответстващ на имот пл. № 565, част от УПИ ІІ-562, 565, кв.128, гр.София. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Сочи, че основният спор се свежда до разрешаването на въпроса дали действително при одобряване на КККР през 2010 г. е допусната грешка и процесният имот с идентификатор 68134.408.77 е бил отразен в надлежните към този момент граници, съгласно разпоредбите на ЗКИР и дали е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта (КК) и действителното положение към момента на одобряване на КК. Като възприема направените в административното производство констатации и се позовава на заключението от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза съдът излага съображения, че в одобрените със заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК КККР е нанесен имот с идентификатор 68135.408.77 с площ 471 кв.м., стар номер 562, 565, кв.128, парцел ІІ-562,565 и със собственици Е. С. Т. и С. И. И., съгласно действащия регулационен план, одобрен с решение № 25 по протокол № 23/19.03.2001 г., с които е отреден общ УПИ за двата имота. Сочи, че исканото изменение на КККР касае промяна в границите на ПИ с идентификатор 68134.408.77, за което заинтересованата страна С. И. като засегнат от изменението собственик се противопоставя изрично на исканото изменение. Приема, че противопоставянето на И. на исканото от Т. изменение на границата на имота е индиция за спор за материално право, поради което прави извод, че административният акт е издаден в съответствие с чл. 54, ал.2 ЗКИР. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Неоснователен е доводът на касатора за необоснованост на съдебното решение. За да постанови акта си първоинстанционният съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства е достигнал до законосъобразни правни изводи и е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания посочени в чл. 146 АПК. Изводите му са логични и последователни, като не са допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение. Съвкупният анализ на доказателствата по делото води до достигнатия от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК гр. София съобразно правомощията му по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Законосъобразен е и изводът, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като заинтересуваните страни са уведомени за започналото административно производство по изменение на КККР относно отразяване на проектен ПИ с идентификатор 68134.408.105, съответстващ на имот пл. № 562 от кв. 128, съгласно документи за собственост, при което се заличава поземлен имот с идентификатор 68134.408.77, идентичен с УПИ ІІ-562, 565, кв.128 по действащия регулационен план на м. „Подуене – центъра“, одобрен с решение № 25 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. на Столичен общински съвет (СОС) и се нанася ПИ с идентификатор 68134.408.332, съответстващ на имот пл. № 565, част от УПИ ІІ-562, 565, кв.128, гр.София. Също така възражението на заинтересованата страна е обсъдено и прието за основателно в заповедта. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд, че заповедта, е издадена в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КККР когато съдържат непълнота или грешка като отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Съгласно даденото в § 1, т. 16 от ДР ЗКИР определение „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че представените документи за собственост за имота на Е. С. Т. са за идеални части от имот с планоснимачен номер 562 с площ от 235 кв.м., кв. 128 по плана на гр.София, м. „Подуене-център“, [улица], а нотариалния акт на заинтересованата страна С. И. е за собственост на идеални части от парцел ІІ-562, 565, целия с площ от 481,38 кв.м., кв.128, м. „Подуене-Центъра-Ботевградско шосе“. По делото не е спорно, че с решение № 25 по Протокол № 23 от 19.03.2001 г. на СОС е одобрен нов регулационен и кадастрален план за м. „Подуене-център“, който е и действащия план за местността, като за изработването на този план, съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото, е използвана кадастралната основа на плана от 1975 г. Още с одобрения със заповед № 450/11.10.1975 г. регулационен и кадастрален план за имоти с пл.№ № 562 и 565 не са отредени самостоятелни УПИ, като същите са попадали в УПИ VІІ – за детски ясли в кв. 128. С плана от 2001 г. за имоти с пл. №№ 562 и 565 е отреден общ УПИ ІІ-562, 565, кв.128. Също така в производството пред административния орган, чрез депозирано възражение с вх. № 02-5260858 от 12.08.2025 г. от заинтересованата страна С. И. е изразила изрично несъгласие за процедиране на това изменение, поради което е налице липса на съгласие между страните относно правото им на собственост върху процесните имоти, предмет на процесния отказ, за допускане на исканото изменение на КККР, който спор има характер на спор за материално право по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР. По изложените съображения изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Спорът за материално право не може да бъде разрешен в процесното производство, а по гражданскоправен ред. Съгласно чл. 54 ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото направеното от страна на касатора искане за присъждане на разноски се явява неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,