Решение № 2915 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2018 г.

Решение № 2915 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производство е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на К. Костадинов от [населено място], против Заповед № ЗС – 6 от 02.01.2018 г. на Министъра на отбраната за изземване на имот държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната, а именно апартамент № [номер], находящ се в [населено място] на [улица], вх. [номер], ет. [номер], имот идентификатор № 68134.1112.244. 1. 8, ведно с прилежащите му мазе и таван. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановено в противоречие с материалния закон, тъй като с норми в Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната е било предвидено на лица, които имот 10 годишен стаж в системата на МО да закупят обитаваните ведомствени жилища. Посочва, че има стаж над 13 години в системата на МО, има сключен валиден договор за наем за имота и многократно е подавал молби за закупуване на жилището, като му е отговаряно, че имота ще му бъде продаден след като бъде актуван като собственост на МО. Посочва, че видно от доказателствата имота е предоставен на МО с акт от 2014 г., т. е. за него е налице право да го закупи. Позовава се и на разпоредби, които посочват, че до сключването на договор за продажба на имота, договорите за наем/ползване на имота с лицата, които имат право да го закупят не се прекратява. Поради и това твърди липса на основание за изземване, поради наличието на забрана за прекратяване на договора за наем. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата Претендира разноски. Жалбата е подадена в срок, от страна адресат на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Съдът след като се запозна с твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От представения по делото Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 08678 от 09.09.2014 г. се установява, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1112.244. 1. 8, представляващ спорния апартамент е частна държавна собственост, предоставен с права на управление на Министерство на обраната. Между страните не е спорно, че жалбоподателят е бил военнослужещ, като със заповед № К – 60 от 28.01.1999 г. е прекратен договора му за кадрова военна служба и Костадинов е зачислен в запаса. В периода, в който е бил военнослужещ с договор от 01.10.1993 г. К. Костадинов е бил настанен в 1/2 част от спорния апартамент. С нов договор от 21.03.2003 г. вече за целия спорен апартамент жалбоподателят е настанен под наем в имота. Срокът на този договор е посочен като временно, считано за периода на действие на § 165 от ПЗР на ЗОВС на РБ. Не е спорно между страните, а и от доказателствата се установява, че жалбоподателят е подал множество заявления за закупуване на апартамента, в който е настанен под наем, като първото заявление за това е от 2003 г. В годините след това периодично са подавани заявления за закупуване, като с писмо от 10.03.2009 г. (стр. 19 от делото) на жалбоподателя е отговорено, че до посочения момент не са издадени АЧДС на посочения от него имот, като след актуването на същия за управление от МО, ще има възможност да участва в процедурата по закупуване на имота. Не са започнали процедури за продажбата на имота. Във връзка с това с отправено предизвестие вх. № 12079 от 14.09.2017 г. К. Костадинов е уведомен, че сключеният с него договор се прекратява. В оспорената заповед е посочено, че при проследяване на пратката чрез интернет страницата на "Български пощи" АД е установено, че пратката е получена на 16.09.2017 г. По делото е представена разпечатка (стр. 43 от делото) с посочен номер на пратка, изпращач ИА "ВКВПД" и получател жалбоподателя, като в разпечатката е посочено, че същата е доставена от куриер с посочено име та 16.09.2017 г. в 00, 00 часа. Липсват представени доказателства с подпис на жалбоподателя за връчване на уведомлението за прекратяване на договора. Въз основа на гореизложеното е издадена оспорената в това производство заповед, с която е наредено изземване на жилището, поради това, че се държи на отпаднало правно основание – прекратен договор за наем, поради това, че жалбоподателят вече не е кадрови военнослужещ. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 168 от АПК, настоящият състав следва да се произнесе служебно по отношение на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. В тази връзка оспорената заповед на първо място е издадена от компетентен орган въз основа на представените доказателства заповед № ОХ – 1295 от 20.12.2017 г. за заместване на министъра на отбраната. Оспорената заповед обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на закона, по следващите съображения. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 80а от ЗДС, тъй като се държи на отпаднало правно основание, поради това, че жалбоподателят не попада в кръга на правоимащите лица по чл. 226б от ЗОВС на РБ, тъй като жалбоподателят не е вече военнослужещ. Според чл. 80а от ЗДС "имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната". Жалбоподателят пък от своя страна обосновава правата си с договор за наем от 2003 г., сключен със срок – срока на действие на § 165 от ПЗР на ЗОВС на РБ (отм.); , според който "наемните правоотношения на лицата по отменената ал. 3 на чл. 240 се запазват". Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 3 на ЗОВС (отм.); (редакция ДВ бр. 112 от 1995 г.) "Кадровите военнослужещи запазват правото на ведомствено жилище, което заемат и след освобождаване от военна служба поради пенсиониране, при условие, че не са се ползвали от правото си по ал. 2 и ако нямат собствено жилище", т. е. в случай, че не са се възползвали да закупят жилище по ред на ал. 2 на посочената разпоредба. Безспорно видно от цитираното още към момента на сключване на договора за наем от 2003 г., жалбоподателят не е отговарял на изискванията нито на § 165, нито на чл. 240, ал. 3 от ЗОСВ (отм.); , тъй като не е освободен от военна служба, поради пенсиониране. Не са налице и предпоставките по § 4а от Наредба № Н – 10 от 18.06.2009 г. (отм.); , според който на "лицата (военнослужещи и цивилни служители), заварени като наематели на жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната по отм. § 165 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 34 от 2001 г.), продължават да ползват под наем имотите, които обитават, ако са на възраст над 65 години" и не са закупували жилище от фонда на министерството; не притежават на територията на страната собствен имот, годен за постоянно обитаване; не са извършвали разпоредителни действия със собствен жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните десет години, както и че тези лица могат да ползват пожизнено жилището, в което са заварени като наематели от отм. § 165 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Това е така, тъй като жалбоподателят не отговаря на условието за възраст, тъй като не е над 65 години. Т. е. по отношение на него не е приложим § 165 и приетите удължавания на срока. В тази връзка е неоснователно по отношение на оспорената заповед и позоваването на това, че са предприети стъпки и са подадени заявления за закупуване на имота. В този случай е в рамките на гражданско правните отношение съответно волеизявлението дали ще се продаде имота на жалбоподателя или не, като подаденото заявление за закупуване на имота не представлява годно основание, което да обоснове държането на имота на такова. В настоящия случай основанието, на което се държи имота е сключеният договор за наем от 2003 г. с временен срок до действието на § 165 от ПЗР на ЗОСВ (отм.);. В този случай се прилагат разпоредбите на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО, въз основа на която е настанен жалбоподателя, която действа и до сега. В отправеното предизвестие за прекратяване на договора като основания за прекратяване на същия са посочени чл. 27, т. 6 и 7 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г., а именно, че жалбоподателят не е вече кадрови военнослужещ и че е изтекъл срокът за настаняване. Съгласно чл. 28 от Наредба № 3 от 1998 г. обаче "наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите на основанията, посочени в чл. 27 и в договора за наем, с едномесечно писмено предизвестие", като "предизвестието се връчва на наемателя по реда на Гражданския процесуален кодекс". В настоящия случай са представени доказателства за отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, но не са представени доказателства същото да е връчено на жалбоподателя редовно и по реда на ГПК. Представената разпечатка от интернет сайта на "Булпост" не удостоверява връчване на предизвестието за прекратяване на договора на жалбоподателя. Най – напред от тази разпечатка не става ясно какво е изпратено и дали с нея е действително изпратено предизвестието за прекратяване на договора за наем, както и не става ясно дали е връчено на жалбоподателя – няма представени доказателства същият да се е подписал за получаване на пратката. Поради това не може да се приеме, че жалбоподателят е предизвестен за прекратяване на договора и съответно не е спазен редът за прекратяване на договора. Поради изложеното от доказателствата по делото не се установява договорът за наем на жалбоподателя да е бил прекратен по предвидения за това ред. Предвид това, че договорът за наем е правното основание, въз основа на което апартамента се държи от жалбоподателя, то за да се приеме, че имота се държи на отпаднало основание, следва договорът за наем да е бил прекратен по предвидения за това ред. Поради изложеното след като договорът за наем не е прекратен, то и не е налице отпаднало основание същият да бъде държан от жалбоподателя. След като не е отпаднало правното основание, на което се държи имота, то и оспорената заповед е издадена в противоречие със закона и при допуснати нарушения на административно производствените правила. Воден от горното настоящият състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение