Решение № 10224 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16429/2011 г.

Решение № 10224 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16429/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на община Димитровград, гр. Димитровград, ул. "Г. С. Раковски" № 15 срещу решение № 596 от 11.11.2011 г. на Административен съд, гр. Хасково, постановено по административно дело № 548/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на община Димитровград срещу заповед № РД-14-32-1908 от 24.06.2011 г. на главен инспектор в областен отдел "Контролна дейност - Държавна автомобилна инспекция", гр. Хасково, с която е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и 4 от Закона за автомобилните превози - "спиране от движение за срок от шест месеца" на специален автомобил "МАН 10.150", с регистрационен № Х 2613 ВМ, собственост на община Димитровград.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не възприел две от твърденията на касатора за нищожност на оспорената заповед, а третото не обсъдил. Счита, че издателят на заповедта - главен инспектор в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" действал като оправомощено, не като упълномощено лице, каквито били изискванията на закона. Не споделя мотивите на съда за достатъчност на мотивите на оспорената заповед, тъй като същата е издадена на основание акт за установяване на административно нарушение, който не му е връчен. Счита, че дори и да не води до нищожност това представлява съществено процесуално нарушение. Сочи, че принудителната мярка е наложена на 24.06.2011 г., а заповедта е връчена на общината на 6.07.2011 г., което значи, че наложената мярка е без мотиви. В нарушение на материалния закон съдът приел, че общината, като собственик на специалния автомобил е длъжна да има лиценз или удостоверение. Съдът приел, че репатрирането на автомобили било извършено срещу заплащане, независимо, че е оформено като дължима местна такса. Съдът не тълкувал разпоредбите на закона в цялост и в съответствие с неговата цел - чл. 49 във вр. с чл. 50 във вр. с чл. 89, т. 8 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Не е възможно собствениците на репатрирани без тяхно знание автомобили да сключват с общината какъвто и да било договор. Съдът не отчел, че законодателят е имал предвид превоз, извършван от търговец, какъвто общината не е. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да прогласи нищожността на оспорената заповед, алтернативно да я отмени като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Веселин Тодоров, Адвокатска колегия, гр. Хасково.

Ответникът по касационната жалба - главен инспектор в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Хасково, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно преценил, че оспорената заповед е законосъобразна. Не отчел, че спряното превозно средство е собственост на общината и с него се извършва дейност по реда на специална наредба на общинския съвет. Основателно е касационното възражение за липса на основен елемент на понятието превози - заплащането.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа стана, че:

1. Специален автомобил, тип "паяк", марка "МАН 10.150", с регистрационен номер Х 2613 ВМ, е собственост на община Димитровград, свидетелство за регистрация, № 003409759 от 13.01.2009 г.

1. Георги Делчев Георгиев, работел като водач на специален автомобил в общинско предприятие "Организация и контрол на движението, паркинги и охрана".

1. На 24.06.2011 г. главен инспектор в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Хасково, му съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, около 11,55 часа в гр. Димитровград, на ул. "Първи май", пред охраняем паркинг извършил "обществен превоз (репатриране на автомобил) срещу заплащане, видно от фискален бон № ЧК032849 от 24.06.2011 г., със специален автомобил марка "МАН 10.150", регистрационен номер Х 2613 ВМ, собственост на община Димитровград". Актът бил връчен на водача.

1. Водачът не представил, а при извършена справка било констатирано, че собственикът - община Димитровград, няма "удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или копие на лиценз на Общността".

1. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение главен инспектор в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Хасково, издал заповед № РД-14-32-1908 от 24.06.2011 г., с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 ЗАвтП наложил на община Димитровград принудителна административна мярка "спиране от движение за шест месеца" на специален автомобил, марка "МАН 10.150", с регистрационен номер Х 2613 ВМ, чрез сваляне и отнемане на регистрационната табела и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобила, определил място за домуване и отговорното за разходите лица.

1. Със заповед № РД-01-736 от 19.12.2009 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" делегирал на длъжностни лица, в т. ч. и на главен инспектор в областен отдел, правото да налагат принудителни административни мерки.

1. Към датата на издаване на заповед № РД-14-32-1908 - 24.06.2011 г., на територията на община Димитровград действа Наредба № 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства, приета от общинския съвет. В изпълнение на наредбата - чл. 65, кметът на общината утвърдил Инструкция за дейността по преместването на моторни превозни средства без знанието на техните собственици или упълномощени водачи. В чл. 3 на инструкцията е посочено, че "дейността по принудителното преместване на МПС се осъществява от екипи със специализирани автомобили тип "паяк".

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания. Приел, че заповедта не е нищожна, тъй като не е налице порок, който да сочи на висока степен и тежест на недействителност. Приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като невръчването на община Димитровград на акта за установяване на административно нарушение не е съществено нарушение, защото общината имала възможност да се защити по съдебен ред. Приел, че мярката е в съответствие с материалния закон - транспортирането на превозно средство със специален автомобил от мястото на неправилното паркиране до наказателен паркинг не е "превоз за собствена сметка" на общината, тъй като са налице съществени отлики от дефинираното в § 1, т. 4, б. "а" ЗАвтП понятие - разходите за преместването са за сметка на собственика на премествания автомобил, независимо, че се заплащат под формата на такса. Приел за неотносим към предмета на спора факта, че община Димитровград не е търговец. Приел, че мярката е наложена в съответствие с целта на Закона за автомобилните превози. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Този извод на съда е неправилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно, пълно и точно доказани, така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е досежно компетентността на автора и приложението на материалния закон като твърденията на касатора са две, при условията на евентуалност - за нищожност и за противоречие с материални разпоредби.

По твърдението за нищожност на оспорената заповед:

Доводите на касатора в подкрепа на това твърдение са три: липса на надлежно упълномощаване, липса на акт към датата на прилагане на мярката и такава липса на мотиви, която прави акта абсолютно нищожен.

а) по компетентността на органа, издал акта:

Както правилно сочи в мотивите си съдът принудителните административни мерки по Закона за автомобилните превози се налагат от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него лица - чл. 107, ал. 1 ЗАвтП. От доказателствата по делото е видно, че със заповед № РД-01Ч736 от 19.12.2009 г. изпълнителният директор на агенцията упълномощил определен кръг длъжностни лица от агенцията, в т. ч. и лицата, заемащи длъжността главен инспектор в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки. Оспорената заповед е издадена именно от главен инспектор в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ". С оглед на това налице е надлежно делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед. Твърденията на касатора свързани с различното съдържание на понятията "оправомощаване" и "упълномощаване", макар и верни, имат теоретичен характер и значение в нормотворчеството, но не могат да обосноват нищожност на оспорения акт. Важното в случая е, че първо, изпълнителният директор има компетентност да налага принудителни мерки, второ, законът допуска тази компетентност да бъде делегирана на други органи, трето, със заповед № РД-01-736 изпълнителният директор на агенцията делегирал именно компетентност да се налагат принудителни мерки, и четвърто, оспорената заповед е издадена в рамките на делегираната компетентност. При наличие на тези същностни за делегирането обстоятелства съдът правилно приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Касаторът твърди, че принудителната мярка е наложена, без да е налице издадена заповед за това, тъй като заповедта му е връчена на 6.07.2011 г., а мярката е наложена на 24.06.2011 г. Видно от акта за установяване на административно нарушение регистрационната табела и свидетелството за регистрация на автомобила са били иззети със съставянето на акта. Това съответства на изричната разпоредба на чл. 106а, ал. 3 ЗАвтП, която сочи, че регистрационната табела и документите се изземват със съставянето на акта. Т. е. действията по фактическо изземване на табелата и документите са извършени в съответствие с закона. Вярно е, че оспорената заповед е издадена на 24.06.2011 г., като на органа са били необходими дванадесет дена, за да я връчи на адресата. Това е в нарушение на неговото задължение по чл. 61, ал. 1 АПК, но то не прави заповедта нищожна, защото срока за връчване на заповедта не е преклузивен, а инструктивен. Това действие на органа - забавяне връчването на заповедта, представлява нарушение на принципа на бързина - процесуалните действия се извършват в сроковете, определени в закона, чл. 11 АПК, и на принципа на съразмерност, чл. 6, ал. 1 АПК, административният орган упражнява правомощията си по разумен начин и добросъвестно, но тези нарушения не водят до нищожност на заповедта. Те демонстрират определено поведение на органа, което обективира нарушение на задължение по Административнопроцесуалния кодекс. Същото може да бъде санкционирано по реда на чл. 305 АПК, ако се установи вина.

Третото твърдение за нищожност на оспорената заповед - пълна липса на мотиви, видно от самата заповед, е също неоснователно. Заповедта съдържа подробни фактически и точни правни основания. Доколко те са верни, т. е. отговарят на обективната действителност, и доколко са правилни, съответстват на материалния закон, е въпрос на материална законосъобразност на акт.

По твърдението за противоречие с материалноправни разпоредби:

Както правилно определил и съда спорът по делото е представлява ли извършеното на 24.06.2011 г. принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия водач със специален автомобил, собственост на община Димитровград, обществен превоз на товари по смисъла на Закона за автомобилните превози. Законът за автомобилните превози урежда условията и реда за обществените превози на пътници и товари и превозите за собствена сметка - чл. 1. Съгласно дадените в закона легални дефиниции на понятията "обществен превоз" и "превоз на товари" обществен е превозът, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а конкретно превозът на товари е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или наети превозни средства, независимо дали са натоварени или не. Видно, законодателят ясно е определил субекта и дейността. Субект е лице, регистрирано като търговец. Дейността е превоз на стоки срещу заплащане с превозно средство, независимо собствено или наето.

Какво показват фактите по делото? Безспорно налице е преместване, пренасяне на нещо от едно място на друго с помощта на превозно средство. Неправилно паркирания автомобил е преместен от едно място на друго с помощта на специален автомобил, променено е мястото на което той се е намирал. Това обаче не означава, че е налице превоз, попадащ под регламентацията на Закона за автомобилните превози.

Субектът, от чието име водача извършил този превоз е община Димитровград. Нейна собственост е и автомобила. Община Димитровград не е търговец. Търговец, съгласно чл. 1 от Търговския закон е лице, което извършва визираните в нормата дейности. Търговец са търговските дружества. Общината, съгласно чл. 136, ал. 1, от Конституцията, е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. В това си качество тя има административна правосубектност - носител е на законово определени права и задължения в областта на държавното управление. За да реализира целта, за която е създадена - осъществяването на местното самоуправление като съставна част на единното държавно управление - чл. 2, ал. 1 от Конституцията, конституционният законодател е постановил, че общината е юридическо лице - ал. 3, на чл. 136. Следователно общината, с акта на своето създаване - ex lege, придобива качеството на юридическо лице. Не е необходимо каквото и да било регистрационно или разрешително производство още по-малко такова, по Търговския закон. Т. е. процесното действие не е извършено от визирания в закона, чл. 7, ал. 2, субект - търговец по смисъла на Търговския закон, а от общината.

Преместването на паркирано превозно средство без знанието на водача, не е превоз. Законодателят, в Закона за движение по пътищата - чл. 168 и 171, и в Закона за автомобилните превози е използвал не случайно две различни понятия, за да определи вида на извършваната дейност. В Закона за движение по пътищата законодателят е използвал "преместване", а в Закона за автомобилните превози - "превоз". Съгласно чл. 36, ал. 1 от Указ 833 за прилагане на Закона за нормативните актове отклонения от общоупотребимия български език в разпоредбите на нормативните актове се допускат само ако се налагат от предмета на акта. Доколкото такова отклонение не е изрично посочено в двата закона следва съдържанието на употребените в тях понятия, изведено чрез езиковото тълкуване, да е съответно на общоупотребимия смисъл на двете понятия. Премествам или местя, значи променям мястото на нещо, а превоз - превозвам, возя, прекарвам нещо от едно място на друго. Макар в своя краен резултат двете действия да са еднакви - едно нещо сменя мястото си, то смисъла на съществуването на двете понятия е да подчертае именно различието - преместването няма значение как ще се извърши, дали чрез превоз, дали чрез издърпване, дали чрез избутване, дали чрез повдигане, важното е, че нещото ще промени местоположението си. При превоза важното е не само, че нещото ще промени положението си, но и че това ще стане по един точно определен начин - чрез превозване. При преместването на паркирано превозно средство без знанието на водача, независимо дали наложено от обстоятелствата или поради неправилно паркиране, е важно превозното средство да не бъде оставено там, където е, защото пречи или защото е в нарушение на правилата за паркиране. За никакъв превоз на товари не става въпрос, тъй като не е налице услуга, какъвто е смисълът на обществения превоз. Обществен превоз срещу заплащане ще рече някой предоставя нещо някому, което е необходимо за задоволяване на негови потребности срещу което получава заплащане. Законът за автомобилните превози не визира задължителност на ползване на обществения превоз в нито една своя разпоредба. Общественият превоз, за това е обществен, защото се ползва от този, който има интерес, но при определените от закона условия, като този интерес има цена. Каква услуга се предоставя на водач, който правилно е паркирал автомобила си, но поради извънредни обстоятелства се налага спешно да бъде преместен или каква услуга се предоставя на водач, който в нарушение на нормативните правила е паркирал автомобила си? Преместването, по Закона за движение по пътищата е действие в обществен интерес, не в услуга на собственика на преместваното превозно средство. Последният или ще търпи неблагоприятни последици от преместването, при извънредните обстоятелства, които всеки чл. на обществото понася като цена на общото съжителство, или ще търпи последиците на собственото си неправомерно поведение, при неправилно паркиране, в който случай ще дължи такса, за това, което вместо него е извършило обществото, премествайки неправилно паркираното превозно средство (в случая чрез специален автомобил). Следва ясно да се разграничи характера на обществените отношения, които двата закона регулират, и с оглед на това да се отчетат целите, които те преследват. Законът за движение по пътищата регламентира обществените отношения свързани с движението по пътищата като неговата цел е да опази живота и здравето на участниците в движението и да улесни тяхното придвижване. Законът за автомобилните превози регламентира обществените отношения свързани с извършването на обществен превоз на пътници и товари и цели, с оглед на значимостта на тази икономическа дейност за обществото, да създаде правила, за нейното упражняване.

Само в подкрепа на изложеното е факта, че общината, в качеството си на юридическо лице не може по никакъв начин самата тя да бъде субект на изискванията за издаване на лиценз по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗАвтП. Изискванията за благонадеждност, професионална компетентност и финансова стабилност не могат да се вменят на общината. Впрочем, няма спор, че бидейки юридическо лице общината придобива правосубектност да встъпва в различни, определени и гарантирани от закон, правоотношения. Чл. 51, ал. 1 от Закона за общинската собственост определя, че общината може да осъществява стопанска дейност, т. е. тя може да встъпва в правоотношения за реализиране на стопанска дейност, но това става при условия и ред, определени със закон. Законодателят, в алинея 2, е определил формите, чрез които тази стопанска дейност може да се осъществява. Това са търговски дружества с общинско участие в капитала, граждански дружества по Закона за задълженията и договорите, сдружения с нестопанска цел при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и с общински предприятия, създадени по реда на Закона за общинската собственост. Следователно общината може да осъществява стопанска дейност, но това трябва да става чрез един от посочените четири вида дружества. Именно по отношение на някое от тези дружества, чрез които и когато общината извършва обществен превоз на товари, а не преместване на паркирано превозно средство без знанието на водача, ще се приложат изискванията за издаване на лиценз и така ще се постигне целта на Закона за автомобилните превози - да се извършва икономическата дейност при равнопоставени за всички участници на праза условия и при гарантирано ниво на предоставяните услуги.

В подкрепа на извода, че преместването на паркирано превозно средство без знанието на водача не е обществен превоз на товари е и заплащането от страна на собственика на такса за преместването. Таксата, която водачът заплаща по никакъв начин не е цена на превозна услуга. Не защото такса по принцип не означава цена за оказана услуга, а защото няма услуга, а неправомерно поведение за премахване на последиците от което обществото е извършило разход и този, който виновно е причинил вредите, дължи възстановяването им. Именно поради факта на липсата на виновно поведение в случаите, когато поради извънредни обстоятелства правилно паркиран автомобил трябва да бъде преместен, разходите за това не са за собственика, а за организацията, наредила преместването. Ако се следва логиката на съда и административния орган би следвало например в случай, когато поради пожар органите на Министерството на вътрешните работи разпоредят преместване на правилно паркирано превозно средство без знанието на водача и заплатят разходите по преместването да се приеме, че те заплащат, от името на собственика, но за своя сметка цена на услугата. Договор ли има Министерството на вътрешните работи със собственика и ще може ли да си възстанови разходите? Ясно е, че няма, защото става въпрос не за услуга, а за правно регламентирана дейност, чрез която се обезпечава обществения интерес да се спазват правилата за паркиране и да се осигури възможност за действие на компетентните органи при извънредни обстоятелства, а не да се осигури обществения интерес икономическата дейност "обществен превоз на товари" да се извършва при законово регламентираните условия.

Видно от изложеното съдът не приложил правилно материалния закон. Той не установил правилно съдържанието на визираните в хипотезата на релевантните правни норми юридически факти и неправилно приел, че установените по делото факти се субсумират именно в съдържанието на понятието обществен превоз на товари по смисъла на Закона за автомобилните превози. Това прави обжалваното решение неправилно. Касационната инстанция следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяването на факти, а в хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това и от по-горе изложеното е видно, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправни разпоредби - неправилно административният орган приел, че преместването на паркирано пътно превозно средство по реда на Закона за движение по пътищата е обществен превоз на товари по реда на Закона за автомобилните превози. Това прави заповедта незаконосъобразна, поради което съдът следва да я отмени.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на община Димитровград направените по делото разноски. От доказателствата по делото е видно, че същите са в размер на 300,00 лв. адвокатско възнаграждение - договор за правна защита и съдействие от 19.09.2011 г. Ответникът по делото не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което съдът следва да присъди разноските така, както са доказани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд