Решение № 5253 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 492/2012 г.

Решение № 5253 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 492/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК-ЮЦР, чрез проц. представител ю. к. Кристина Боснева против Решение № 612/29.11.2011 г., постановено по адм. д. № 717/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Крум Райчев Георгиев, гр. Пазарджик против Заповед № ДК-02-ЮЦР-296/10.06.2011 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж - "Пристройка към жилищна сграда от южна страна", реализиран в УПИ IV-9350, кв. 220А по плана на гр. Пазарджик. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, но незаконосъобразно и необосновано. При постановяването му решаващият съд е тълкувал погрешно наличните по делото доказателства, обстоятелство довело до неправилното приложение на закона. В констативен протокол № 44/24.8.2010 г. на служителите от община Пазарджик и в констативен акт № 203/19.10.2010 г. на РДНСК - ЮЦР е индивидуализиран извършения незаконен строеж: под терасата, към първия етаж на южната фасада на жилищната сграда са изпълнени два броя тухлени зидове и два броя зидове от газобетонни блокчета "итонг", с което е обособена пристройка към сградата, функционално свързана с избеното помещение и приспособена за жилище. С процесната Заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, основана на констативния акт, е наредено премахването на пристройката към жилищната сграда от южната страна. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е разгледал и установил незаконността на строежа и неприложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ спрямо него. Премахването, обаче, от жалбоподателя на двата зида от газобетонни блокчета "итонг"след връчването на КА не променя вида и характера на пристройката като незаконен строеж, нито идентификацията на този строеж, подлежащ на премахване със заповедта и по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. С приетата по делото, неоспорена от страните СТЕ е установена липсата само на тези два зида от газобетонни блокчета от описаната в КА и в заповедта пристройка. Посоченото от съда несъответствие в описанието на незаконния строеж в заповедта и в констатацията на вещото лице за неговото фактическо състояние, което е свързано с липсата на тези два зида от пристройката, не води до невъзможност за извършване на правилна преценка кой е предметът на незаконното строителство, както е прието от съда. Налага се правен извод, че констатацията на решаващия съд за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на процесната заповед е необоснован. Постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав