Решение № 9477 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15236/2008 г.

Решение № 9477 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15236/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 250 от ЗМВР вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Емилиан Венциславов Йорданов против заповед № К-4623/15.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение. Иска отмяна поради незаконосъобразност и необоснованост. Нарушението е във връзка със служебни задължения, но административният орган не е образувал дисциплинарно производство, пропуснал е всички срокове, а заповедта е издадена в нарушение на целта на закона. Не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Липсва мотивирано предложение по чл. 268 от ППЗМВР, което е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Деянието е извършено на 16.04.2005 г., като повече от три години е служил като офицер и е бил награждаван. Деянието е било известно на административния орган, но същият не е започнал производство по налагане на дисциплинарно наказание. Ответната страна министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител, че жалбата е неоснователна и недоказана. Лицето е осъдено с влязла в сила присъда и е налице възникнала обективна невъзможност по смисъла на чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че заповедта е връчена на 10.10.2008 г., а жалбата е подадена на 22.10.2008 г., намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От служебната справка ОД на МВР Кюстендил се установява, че жалбоподателят е служител на МВР от 15.05.2002 г., когато е назначен на сержантска длъжност в РПУ Кюстендил. След присъждане на офицерско звание е назначен като разузнавач VI степен към РПУ - Кюстендил, категория Г-III степен. С влязла в сила присъда № 351/3.05.2007 г. на Софийски военен съд, е признат за виновен в това, че на 16.04.2005 г., около 23.50 ч. на пътя от с. Таваличево за с. Горна Козница, като лице от състава на полицията при изпълнение на службата си и в съучастие като извършител с друго физическо лице от същото управление е причинил на Мартин Резашки болка и страдание, без разстройство на здравето-лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 78а и чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага глоба в размер на 500.00 лв. Присъдата е влязла в сила на 27.12.2007 г. С писмо изх. № 12325/30.06.2008 г. на Директор ОДП Кюстендил до директора на Дирекция "Човешки ресурси" МВР София е изпратено копие от присъдата. Директорът на Дирекция "Човешки ресурси" с писмо изх. № К-4953/8.07.2008 г. е наредил на директора на ОДП Кюстендил да изготви предложение за прекратяване на правоотношението със служителя на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. С докладна записка вх. № 12601/23.07.2008 г. на инспектор към ОДП Кюстендил е докладвано изготвяне на предложение по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Към административната преписка е приложено предложението до министъра на вътрешните работи вх. № 14357/19.08.2008 г., подписано от Директор на ОДП Кюстендил, в което е посочена присъдата, датата на влизането й в сила, обстоятелството, че са изтекли 2 - месечните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, заради което на служителя вече не можело да се наложи дисциплинарно наказание. Предложено е уволнението да стане по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. С оспорената заповед № К-4623/15.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "Д" от ЗМВР поради наличието на обективни обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и защото не е задължително налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Правният проблем по делото е дали за деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина, за което служителят е наказан с влязла в сила присъда, има основание за прекратяване на служебно правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Разпоредбата е създадена като основание за освобождаване от служба, когато за нарушението на служебната дисциплина не се налага задължително дисциплинарно уволнение, а се установява наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В случаите, когато деянието представлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 224 от ЗМВР и служителят е осъден за умишлено престъпление от общ характер или на лишаване от право да заема държавна длъжност ще е налице основание за задължително уволнение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а административният орган е длъжен да проведе дисциплинарно производство. В случай като настоящия за законодателя е от значение не обстоятелството дали има или няма нарушение на служебната дисциплина, а наличието на обективен факт- обстоятелство по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: лицето е освободено от наказателна отговорност са извършено умишлено престъпление от общо характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. С правната норма на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР целта на законодателя е да бъдат прекратени служебни правоотношения с онези служители, които затова, че са осъдени за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или са освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс, за законодателя вече са в обективна невъзможност да изпълняват задълженията си като служители на МВР. Условието, което поставя законът е да не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение, т. е. деянието, за което е наложено наказанието по НК да не е тежко дисциплинарно нарушение и съответно основание за задължително дисциплинарно уволнение. С присъдата по чл. 78а от НК в периода след възникване на служебното правоотношение, служителят е престанал да отговаря на високи законови изискванията за заемане на длъжност в МВР, т. е. налице е обективна невъзможност за заемане на службата по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Предвид изложеното и на основание чл. 272, ал. 2 от ЗМВР, Върховният административен съд, III отделение