Решение № 1694 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14673/2019 г.

Решение № 1694 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14673/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 459, ал. 8 ИК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Видинска чрез адвокат Мишев против решение № 2347 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 3472/2019 г. на Административен съд – Пловдив. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 131 от 28.10.2019 г., изменено и допълнено с решение № 141-МИ от 1.11.2019 г. на ОИК – Хисаря в частта му, в която Д. Видинска е обявена за избрана за общински съветник в Общински съвет – Хисаря от Местна коалиция "СДС (СДС, АБВ)". С решението преписката е върната на административния орган за обявяване на действителните резултати при съобразяване на задължителните указания на съда. Общинската избирателна комисия не взема отношение по касационната жалба. Ответната страна – Р. Спасов изразява чрез адвокат А. Петров становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснованост на изводите на съда за допуснато нарушение при отразяване на изборните резултати. Счита за неоснователни твърденията на касаторката за нарушено право на участие, тъй като болничният лист е издаден един ден преди провеждане на съдебното заседание – време, през което тя е имала възможност да обезпечи процесуалната си защита. Отделно от това се позовава на правилото на чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 459, ал. 9 ИК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. Спасов против решение № 131 от 28.10.2019 г. на ОИК Хисаря в частта му, в която Д. Видинска е обявена за избрана за общински съветник в ОбС – Хисаря от Местна коалиция "СДС (СДС, АБВ)". Позовал се е на констатирана техническа грешка при пренасянето на изборните резултати относно преференциалния вот в избирателна секция № 4 във въведените от Информационно обслужване числови данни от същия протокол. По този начин е допуснато неправомерно завишение на получените от Д. Видинска гласове със седем гласа. Грешката пряко е рефлектирала върху избора й за общински съветник, при което е нарушено правото на жалбоподателя. Към жалбата са приложени писмени доказателства, установяващи основателността й. Допуснатата техническа грешка при въвеждането на данните от страна на Информационно обслужване, не се отрича от ответната ОИК. Въпреки това се твърди, че нейното решение следва вписаните числови данни от протокола, поради което тя не е допуснала нарушение. Съдът е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Приел е, като такива и постъпилите по електронна поща доказателства от ЦИК – Решение № 1617-МИ от 1.11.2019 г. с приложенията към него № 1, № 2 и № 3. Въз основа на писмените доказателства е установил, че страните по делото са заявени, като кандидати за общински съветници в кандидатската листа на МК "СДС (СДС, АБВ)". Жалбоподателят е вписан в нея под № 3, а ответната страна под № 7. Общинската избирателна квота е 263. При прилагането й и разпределянето на мандатите, местната коалиция е получила четири мандата. Съобразно броя на предпочитанията, Д. Видинска е вписана на четвърто място в списък "А" със 76 преференции. Р. Спасов е вписан на първо място в списък Б с 53 преференции. Според протокола на СИК № 4, съставен и подписан от членовете й без възражения, преференциите на Видинска са 0. В същото време, обаче, при въвеждането на числовите данни от протокола на същата избирателна комисия, е допусната техническа грешка и за нея са вписани 7 преференции. По този начин общият брой на получените преференции неправилно е изчислен на 76, с който резултат тя влиза в списък "А", при положение че правилният резултат от отчитане на преференциите й е 69. Техническата грешка е установена и от ЦИК в приложенията към решение № 1617-МИ от 1.11.2019 г. В тях изрично е отбелязано, че при повторното въвеждане на данните от протоколите на СИК и сравняването им с въведените данни в ОИК, са констатирани размествания в рамките на кандидатските листи за описаните населени место, между които попада и Хисаря. В този избирателен район грешката е довела до разместване между двете страни по делото. Действително решението на ЦИК е с диспозитив за отхвърляне, но отразените в приложенията данни напълно се потвърждават от първичните доказателства по делото – протокола на СИК № 4 и протокола, въведен от Информационно обслужване. При тези безспорни доказателства, съдът е съобразил, че допуснатата техническа грешка води до неправилно включване на ответницата по жалбата в списък "А", тъй като действително получените от нея преференции са 69, а не 76. При това положение тя е получила по-малко от 7% от общия брой валидни гласове, подадени за регистриралата я местна коалиция и не би следвало да фигурира сред избраните общински съветници, предвид правилото на чл. 454, ал. 2 ИК, в настоящата му редакция. Нейното място би следвало да се заеме от жалбоподателя, който в регистрираната кандидатска листа е преди нея – записан е под № 3, а тя е под № 7. По изложените съображения, съдът е отменил решението на ОИК в обжалваната му част и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се правят само възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първото такова е, че съдът неправомерно е лишил Д. Видинска от участие в процеса. Провел е съдебното заседание въпреки подадената от нея писмена молба за отлагане на делото, поради заболяване. Към касационната жалба са приложени: болничен лист и амбулаторен лист. При проверката на този касационен довод, съдът съобрази следното: Д. Видинска е надлежно уведомена на 11.11.2019 г. за датата на провеждане на съдебното заседание – 14.11.2020 г. от 9 часа. На 13.11.2019 г. в 13. 33 ч. по делото е депозирана молба, подписана от нея, за отлагане на делото, поради внезапното й заболяване. Поискано е отлагането му за друга дата. Поискано е още предоставяне на възможност за представяне на оригинал от болничен лист и амбулаторен лист. Така депозираната молба е лишена на първо място от всякаква конкретика и на второ място – не е подкрепена от писмени доказателства. Тя е докладвана от съда на съдебното заседание и е оставена без уважение. Протоколното определение е мотивирано с факта, че болничният лист, за който се твърди, че ще се представи по-късно, би следвало да е вече издаден на 13.11.2109 г. и да бъде представен по делото. Липсата на такъв е довела до приемане на искането за отлагане, като неоснователно и недоказано. Изводите на съда не се опровергават от факта, че приложеният към касационната жалба болничен лист е издаден на 14.11.2019. за три дни болничен отпуск, начиная от 13.11.2019 г. Същественото в случая е, че в него е отразен домашно-амбулаторен режим. При такъв режим, правилото на чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза изрично постановява, че за да се приеме за основателно отсъствие от явяване пред органите на съдебната власт, е необходимо представянето на Медицинско удостоверение по определен образец. Такова по делото липсва, а и не се твърди от жалбоподателката, че въобще е издавано. Още повече, че производствата по обжалване на изборните резултати, уредени в чл. 459 ИК са изключително кратки, което задължава страните по тях максимално бързо да реагират при организиране на защитата си. Ето защо, като е оставил без уважение молба за отлагане на делото, лишена от всякакви доказателства, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила и норми. Второто възражение, съпроводено с искане за откриване на производство по оспорване истинността на протокола на ОИК и повторно преброяване на бюлетините в избирателна секция № 4 е също неоснователно. Тези въпроси са изцяло извън предмета на спора. Жалбоподателят е твърдял наличие на допусната техническа грешка, която се установява при обикновено сравнение на протоколите, така, както е установена и от ЦИК. Не е било предмет на оспорване и от там на изследване отчитането на избирателния вот, което прави исканията на касационната жалбоподателка освен ненавременни, но и неотносими към решаването на конкретния спор. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от представителя на ответника Р. Спасов, касационната жалбоподателка следва да му заплати разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнагреждение. Съдът не коментира прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, тъй като не е направено подобно искане в касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение