Решение № 4056 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1786/2014 г.

Решение № 4056 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1786/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Филип Христов Филипов, жив. в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 16465/10.12.2013 г. по адм. дело № 12017/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-15.700/26.07.2013 г. на министъра на здравеопазването. Касаторът поддържа в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост, материалноправна незаконосъобразност и постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител, в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Филипов срещу заповед № РД-15.700/26.07.2013 г. на министъра на здравеопазването с която на основание чл. 12, ал. 1, ал. 3, чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение без предизвестие. Съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена в изискуемата форма, от компетентен орган и при спазване на законоустановените правила в производството по нейното издаване, при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Изложената от съда фактическата обстановка не се оспорва от страните. Касаторът счита, че съдът е изложил неправилни изводи относно приложението на чл. 12, ал. 2 от ЗДСл, както и неправилни изводи относно спазването на установената форма при издаването на административния акт. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗДСл ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване, какъвто е настоящият случай - първото служебно правотношение е било прекратено след 11 месеца и 19 дни стаж като държавен служител в МО, а служебното правоотношение с ответника по касация - след 7 месеца и 11 дни стаж в МЗ. Разпоредбата е достатъчно ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. Касаторът не оспорва, че е било налице последващо, а не първоначално постъпване на държавна служба. Без правно значение е дали последващото постъпване на държавна служба е в същата или в друга администрация. В този смисъл изложените възражения на касатора относно сумиране на стаж, придобит на последователно заемани длъжности, са неоснователни. Съдебната практика, на която се позовава касаторът, е постановена при друго съдържание на приложимото материално право. Неоснователни са и твърденията за нарушение на установената форма. С чл. 12 от ЗДСл и при визираните в нормата условия на органа по назначаването е предоставена възможност да прави преценка при условията на оперативна самостоятелност и няма изискване същият да излага фактически основания за издаване на заповедта, видно и от задължителните реквизити на акта за прекратяване на служебното правоотношение, визирани в чл. 108, ал. 1, изр. първо от ЗДСл. Следва да се допълни и че непосочването пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва не рефлектира върху нейната законосъобразност, а върху сроковете за нейното оспорване. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На Министерството на здравеопазването следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия