Решение № 4094 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 777/2009 г.

Решение № 4094 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 777/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 744 от 20.10.2008 г., постановено по адм. дело № 2929 по описа от 2008 година на Административен съд - София град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 4213 от 9.12.2007 г., потвърден с решение № 404 от 11.3.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено със законните последици. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Нитекс-50" АД, гр. София оспорва жалбата, счита, че е неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава следното заключение - съдът следва да се произнесе при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК, тъй като първоначалната жалба пред административния съд е просрочена. Поради което съдебното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба, както и данните по делото, преценява следното: С оглед служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, решението на административния съд е недопустимо и като такова при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, жалбата против ДРА следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения: Актовете за прихващане и възстановяване се обжалват съгласно чл. 129, ал. 7 от ДОПК по реда на обжалване на ревизионните актове. Настоящият състав изцяло споделя доводите по отношение допустимостта на жалбата в първоинстанционното решение, но на 19.12.2008 г. Върховен административен съд прие ТР № 7 относно срока за произнасяне на директора на дирекция "ОУИ" предвиден в чл. 155, ал. 1 от ДОПК и във връзка с това правото на жалба по чл. 156, ал. 1 от с. к. Тълкувателните решения са задължителни. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган - в случая директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата, като непроизнасянето на решаващия орган в срок се смята за потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната част - чл. 156, ал. 4, а според алинея пета в този случай жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че АПВ е издаден на 09.12.2007 г., жалбата на дружеството против АПВ до директора на Д"ОУИ" - гр. София е подадена в ТД София на 21.12.2007 г., но е постъпила за произнасяне в Д"ОУИ" едва на 8.1.2008 г., независимо от това, дори от тази дата (което е по-дългия срок), така, както се прие в ТР № 7 , 45-дневният срок изтича на 22.02.2008 год. - петък - работен ден. Тридесетдневния срок за обжалване на мълчаливото потвърждаване е изтекъл на 22.3.2008 г. - събота, т. е. на 24.3.2008 г. - понеделник, а жалбата до съда е подадена на 4.4.2008 г. след този срок. С тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 год. по т. д. № 3/08 год. на общото събрание на съдиите от ВАС е прието, че срокът за произнасяне от решаващият орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, включително ако има продължаване по чл. 156, ал. 7 от ДОПК. С тълкувателното решение е прието още, че в случаите на т. н. "Мълчаливо потвърждаване" на ревизионния акт по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в случай на подаване на жалба от данъчно-задълженото лице при условията на чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Няма отговор на въпроса как да бъде подадена жалба в 30-дневния срок за обжалване на мълчалив отказ, като именно в този срок има вече постановено решение на Д"ОУИ". Макар и да не споделя това становище в ТР, настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с даденото тълкуване на закона. От данните по делото е видно, че решението на решаващия орган е постановено на 11.3.2008 г. макар в 30-дневния срок за обжалване, а жалбата до съда е подадена на едва на 4.4.2008 г. Жалбата е просрочена по така даденото тълкуване. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че административния съд се е произнесъл по просрочена жалба, което прави постановеното решение недопустимо. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,